Gorky Zero: Beyond Honor

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 08 сеп. 2004

Горката Gorky Zero – вижте само с кого тази нискобюджетна, грозноватичка и скромна стелт-игрица, създадена от група ентусиасти от полскоto геймстудио Metropolis, е принудена да се конкурира. От една страна – с перфектния готически Thief: Deadly Shadows. Oт друга – със Splinter Cell: Pandora Tomorrow – най-добрата съвременна “проникни и издебни враго изотзад” игра. Как мислите, има ли шанс?

Една подобна геймка не би струвала и пукнат грош, ако историята й не е добра. А тази на Gorky Zero

надали ще спечели Нобелова награда за литература

Студената война е приключила. Но не щеш ли, американското разузнаване се натъква на информация, според която бившият Съветски съюз продължава да протрива мазно ръце и да готви пъклени планове в своята кухня. НАТО започват да твърдят, че в Украйна се провеждат зловещи експерименти, които лишават обикновени хора от тяхната собствена самоличност и ги превръщат в безмозъчни зомбясали роби. Започва разследване. Но, естествено, не всичко се оказва черно и бяло. Главният герой лейтенант Колт Съливън – командос от тайна дивизия на НАТО (към когото занапред спокойно можем да се обръщаме и като към Сам Фишър от Splinter Cell заради поразителната прилика в мутрите и облеклото и на двамата) е изпратен да провери ситуацията и да се справи с проблема възможно най-дискретно. Но колкото повече започва да се замесва в тази каша, толкова по-силно започва да съмнява във всичко и всеки. Дори и в своите началници, които по всяка вероятност не му казват цялата истина.

Спомняте ли си за Odium… или Gorky 17?

Един отрицателен отговор не би ме изненадал. Но все пак реших да си попитам профилактично. Не за друго, а защото и аз нямах представа какво е това, докато не се поразрових из онлайн-архивите и не се осведомих. Оказа се, че ставало въпрос за две имена (едното за територията на САЩ, а другото – за Европа) на една и съща игра от 1999 година, на която Gorky Zero се води официален прикуъл. Поне по отношение на историята, тъй като Odium (Gorky 17) е тактическа ролева стратегия. Но и това не помогна на Колт Съливън да спечели благоразположението ми. И така – нека видим с какво разполагаме като факти още в самото начало. Игра с посредствена история, която е продължение на друга неизвестна геймка от преди около 5 години. Определено имаме предпоставките за нещо наистина тъпо.

По принцип нямам навика да съм толкова отрицателно настроен към дадена игра. Абсолютно всеки път започвам да разцъквам заглавията, които трябва да оценявам с изключително добри чувства. Но колкото повече играя на Gorky Zero, толкова по-малко неща откривам, за които мога да се захвана и да кажа една-две добри думи. Геймплеят определено не е сред тях.

Това не е Splinter Cell

Екшънът в Gorky Zero тече в две перспективи – от стандартното трето лице и от “птичи поглед”. Втората гледна точка би трябвало да улеснява любителите на стелт жанра и да прави промъкването им по-лесно, по-удобно и по-ефикасно. Но, честно казано, не можах да открия някакво кой знае какво приложение в момента, в който камерата се отдалечаваше над главата на двойника на Сам Фишър. Разработчиците твърдят, че при това положение ще се ориентирате по-лесно в нивото, ще скаутвате терена с лекота и други подобни. Но за мен тази гледна точка е излишна. Особено при положение, че мини-картата изпълнява абсолютно същите функции.

Когато решите да превключите от трето лице, нещата силно загрубяват. Тази перспектива е направена единствено за по-точно прицелване в противниковите тикви. Ако решите да минете едно цяло целеничко ниво само от трето лице, ще трябва да се въоръжите с огромно търпение и да успокоите нервите си, тъй като Сам Фишър, пардон – Колт Съливън, се движи със скоростта на костенурка, чийто крака някой току-що е счупил. Така че щете-не щете ще трябва да използвате и алтернативната перспектива.

Недоразуменията

Освен стандартния арсенал – нож, пистолет, пушка, снайпер, картечница – главният герой не може да се млати с нищо друго – особено с юмруци и крака, камо ли да удуши някого с голи ръце, както например неговият колега г-н Фишър правеше с такава лекота. Колт разполага и с едно-две модерни приспособления, които му помагат при изпълнението на мисиите. Най-важното от тях е устройство, което издава силен звук и привлича вниманието на врага. Но за съжаление то няма особено широка приложимост. Просто играта не ви стимулира да го използвате.

Gorky Zero изумява и с още няколко особено неприятни недоразумения. Защо Колт не може да се картери по сандъци и всякакви други по-високи повърхност, за да достига до иначе недостъпни места? Защо не може да претърсва изпадналите в безсъзнание по един или друг начин гадове? Играта успява с един удар да утрепе всякакви наченки на свобода на действие, реализъм или интерактивност.

Тъпо A.I.

Gorky Zero ме изненада и с един особено глуповат изкуствен интелект. Противниците ви реагират най-вече на шума, който издавате. Но обяснете ми тогава защо не чуват куршумите, които свистят покрай ушите им в моментите, когато не успеете да нанесете хедшот, надничайки от някой ъгъл? Пълна мистерия. Творческите прояви като използване на прикритие и търсене на подкрепление също не са присъщи на вашите врагове. Те единствено умеят да тичат срещу вас и да стрелят. А когато видят тялото на свой убит другар, изпадат в истерична паника, но е само за момент, след което всичко ще си дойде отново по старому. Сякаш край тях не лежи гниещ труп, върху който червеите и мухите вече са си устроили пикник и точат лиги и ножове.

Стойте настрана

Графиката на Gorky Zero е взета като че ли от игра, излязла преди четири години и то в най-добрия случай. Текстурите са постни, физиономиите – ръбести, a ефектите – просто никакви. Не знам с кой акъл авторите имат наглостта да си сравняват творението с безспорни хитове като Splinter Cell и Metal Gear Sold, при положение че техният Gorky Zero не може да се мери с тях по нито един параграф – най-малко по отношение на визията си. Ситуацията с озвучението също е трагична. Понякога ефектите трудно могат да бъдат разчленени, а често не се разбира дори и тяхното предназначение. Например такова е положението при гръмотевиците. Единственото що-годе сносно нещо в тази игра, е нейната музика. Но тя не е достатъчна, определено.

Бих ви посъветвал да стоите настрана от Gorky Zero. Безсмислено е да си губите времето. Ако все пак отчаяно искате да джиткате на наистина качествен стелт, си намерете първия или втория Splinter Cell или Thief: Deadly Shadows (или пък дори The Dark Project или Metal Age, които въпреки годинките си са по-добри от Gorky Zero).

Автор: Владимир Тодоров