by PC Mania
Тиха нощ се спуска над неиндефецирано селце на неизвестен свят. Второстепенен герой, в случая представен само под формата на две ръце, оставя кош със скрит товар пред една от къщите. Вратата се отваря и втори второстепенен герой поема коша вътре, отново е представен само от ръце… Ръцете обаче са с люспи.
Втори кадър – второстепен герой номер две – представител на една древна раса, по принцип живееща по скалите, далеч от хората, но в случая предпочела домашния уют, полага коша на масата си. Вътре е главният герой, който за момента е прекалено зает да гука и да хвърля очарователни усмивки. От ноктите на дракона излиза октаринова светлина и се влива в бебето пред него.
Нова сцена. Кадъра се спуска от високо – котка си играе с мишка. Не, всъщност двете фигури са дракон и младо момче. Следва кадър, в който главният герой усилено изпълнява движения, напомнящи злоупотреба с големи количества алкохол, пред олтара на местната църква. От нашия човек определено излиза нещо… Не, не е това което си мислите 🙂 От Горасул извира магия.
Трета сцена. Главният герой седи на върха на една скала. Той е достатъчно развит и пораснал, за да накара тълпа от селски моми да припадат щом им намигне. Под скалата напира малка орда от не много добре гримирани статисти, изпълняващи ролята на зомбитата. Накратко – добрият герой им разкатава фамилията, защото, за съжаление, никой от тях не се е сетил да се въоръжи.
Предпоследна сцена. Най-накрая единият от лошо гримираните статисти – в случая представен само от ръце, държащи копие, издебва главният герой и му забива острие в гърба (подло, по нашенски:)).
Последна сцена. Авторът се опитва да ни опише представата си за какво точно става след смъртта. Определено отсъстват безплатните ресторанти за бърза закуска с голи келнерки, но за сметка на това визията ще накара некромантското във вас да заликува от възторг.
Началото
Събуждате се в кула, навсякъде около вас ведро пърхат прилепи и техни далечни братовчеди, но без крила, които си падат повече по сиренцето. За да не се разнежите много, много, от двете ви страни има по един проснат скелет. Очевидно драконовият дъх, бушуващ във вашите вени, ви е дал втори шанс за живот.
И понеже би било много скучно да запазите всичките си умения, сценаристът ви лепва една здрава амнезия. Така че бегом към екрана за създаване на герой. В играта имате избор от 6 класи – воин, скаут, маг, майстор на меча, свещеник и ловец на духове (паладин, ама с по-изчанчено име). Наливате бонус точките към основните си характеристики – сила, здраве (пряко качва издръжливостта), интелект (повишава маната), виталност, бързина и обаяние. Всеки клас може да развие уменията си до строго определена граница, така че не очаквайте воин с повече от 50 интелект.
Минаваме към по-интересната част – драконовите способности. Те са четири – драконов огън, драконов дъх, драконов поглед (wizard еye, ама с по-шантаво име) и драконова сила. Така стигаме и до най-интересната част – оръжието. За разлика от други заглавия в жанра, тук можете да си изберете началното оръжие и практически да не го смените до края на играта. На вашият избор са предоставени брадва, меч, боздуган, боен чук, лък, нож и жезъл. Оръжието ви си има собствени точки за опит, характеристики (акуратност, интелект, твърдост, воля и т.н.) и гордо име, което да му дадете (нещо от типа на Bone Crusher или Prostomech).
В зависимост от това дали сте избрали куест, fight или “средна” игра ще се сражават с различен брой врагове и ще трябва да разрешавате повече или по-малко загадки. Все пак не очаквайте въпроси, които да са по-трудни от гатанките в “Стани богат” за 250 лева.
И ето че героят ви е готов, така че
напред към подземието
Тук идва първият ужас, примесен с възторг. Авторите са комбинирали две системи на битки, които според мен нямат нищо общо – на Diablo и на Baldur’s Gate 2. Резултатът е леко плачевен – можете да паузирате играта по време на битка, но в този момент не можете да помпате колбички от колана. Героят ви е меко казано тъп – по време на мелето не се прехвърля автоматично на най-близкият враг, а си преследва един и нехае, че други двама му разказват играта. И за да се отчаете ще ви кажа, че ако сте на по-висока позиция (примерно стълби), вашите стрели/огнени топки се забиват в парапета и не щат да минат. Авторите явно са нехаели, че масивните мраморни перила всъщност не са плътни прегради и нещо може да мине през дупките в тях.
Още по-интересен стои въпросът с графиката. С колегата Мистрал стигнахме единодушно до извода, че играта е с най-красивата background графика напоследък. И настина – фонтаните, стените, отраженията по пода – всичко плакне окото. Но фигурите… Абе нали си спомняте колко смешни са шлемовете на
рицарчетата от конструкторите Lego
Еми тук положението е същото. Зомбитата са купчина безформени пиксели, пъклените хрътки приличат повече на угоени прасенца, а движенията по време на бой ви карат сериозно да се замислите дали епидемия от ревматизъм не е поразила целият свят, в който се развива действието. Понякога ви е нужен един удар да свалите някой, а после 20 минути се трепете с друга гадина от същият тип. И не ме питайте защо по време на бой враговете са на почетно разстояние от вас.
Но с въпросния колега обаче изпаднахме в диво недоумение, когато в отидох да потренирам в гилдията на стрелците и изведнъж камерата се извъртя и всичко заприлича на first person shooter с мерник и мишена… Очаквахме всеки един момент по екрана да започнат да прелитат кокошки с мазохистични усмивки на лицето и в десният долен ъгъл да имам колчан със стрели, на който трябва да кликна, за да презаредя. Оръжието ви от време на време ръси развеселяващи атмосферата простотии!
За финал – аудиото. За разлика от брилянтния саундтрак към интрото озвучаването на героя, околните звуци и музиката в нивата ви кара да си направите харакири или поне да изключите колонките.
Ако сте диво зажаднели за нова ролева игра, можете и да си я изпросите от някой за подарък. Ако не, ехидно попитайте някой, който вече си я е взел: “Защо е на 4 диска, като можеше да се събере и на 2?”
Автор: Георги Панайотов