God of War: Ascension

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 мар. 2013

Кой не знае Кратос, кой не е чувал за него – славният спартанец е оставил след себе си кървава диря на цели три платформи с марката PlayStation. Емблематичнитя герой на Sony Santa Monica дебютира за пръв път през 2005 г. за PS2, после продължи на PSP, а след това се появи и на PS3. God of War: Ascension бележи шестата игра от поредицата, но въпреки тази солидна цифра очакванията всъщност не престават да бъдат все така високи. Причината донякъде се крие в това, че независимо от безспорните си качества, първите две God of War игри принадлежат на една малко по-различна епоха що се отнася до дизайна, а двете портативни заглавия Ghost of Sparta и Chains of Olympus са шедьоври на мобилния гейминг. Поради тази причина единствената реална база за сравнение на Ascension си остава God of War III, която бе играта на 2010 г. Ето защо не е нужно да поиграете кой знае колко на новия хак-енд-слаш на Sony Santa Monica, за да се убедите, че новият главен дизайнер на играта Тод Папи е черпил вдъхновение най-вече от идеите на своя предшественик Стиг Асмусен, създал God of War III.

Пътят на Кратос

Тенденцията сред доста игри напоследък е да се изявяват като прикуели на предишните им части и Ascension също използва подобен подход. Действието в играта започва само 6 месеца след като Кратос е убил своята съпруга и дете или около 10 години преди събитията в оригиналния God of War. Този път спартанецът трябва да скъса връзката си със самия Арес, бог на войната, а това не е нещо, на което обитателите на Олимп гледат с добро. Всеки, дръзнал да обърне гръб на боговете и да наруши дадена клетва, трябва да се изправи срещу гнева на Ериниите – богините на отмъщението. За тяхно нещастие обаче Кратос не попада в категорията „всеки“, така че това което следва през десетте часа на сингъл кампанията е доста кръв, брутални сцени, епични битки с босове и поредната доза древногръцки божества и митологични създания, изпратени в предсрочна пенсия от нашия герой. По-нататък историята става малко по-сложна и заплетена, но не очаквайте някакви особено впечатляващи моменти. В опит да създаде поредната версия на своя митологичен свят, God of War: Ascension прибягва до нови митични създания, някои от които не са особено познати на широката публика. Те са повече от достатъчни, за да дадат скелета на кампанията, което в крайна сметка е точно това, от което играта се нуждае.

Как да подобриш съвършенството?

Без съмнение God of War III е най-добрата хак-енд-слаш игра на това поколение и когато трябва да направиш нейно продължение, естественият избор е да вземеш основните елементи, които бяха изпипани до съвършенство и да поставиш върху тях някои дребни нововъведения, които по-скоро допълват изживяването, отколкото го променят качествено. Ascension изглежда и се държи по доста сходен със своя предшественик начин – както обикновено управлявате Кратос от трето лице като десният стик на контролера служи за акробатични скокове в различни посоки. Битките са брутални, мащабни и винаги разнообразни, за което се грижи несекващия поток от различни врагове и непрекъснатите ъпгрейди и нови оръжия, които получавате. Почитателите на поредицата  едва ли ще загубят повече от няколко минути докато се ориентират в играта, тъй като всички фундаментални особености – от вездесъщите сандъци, криещи орбове за ъпгрейд на оръжията и възстановяване на живота и магията през събирането на пера от феникс и очи на горгони до менютата – изглеждат добре познати. Присъстват и обичайните за поредицата quick-time events, както и спиращите дъха анимирани сцени, които само след секунди прерастват в реална геймплей ситуация. При всичките опити само две игри са успели да постигнат абсолютното съвършенство що се отнася до схватките с огромни босове, които превъзхождат героите ви многократно и чисто физически ви карат да се чувствате дребни и незначителни – Shadow of the Colossus и God of War. Ascension продължава тази традиция и само петнадесетина минути след началото на играта вече ще се сражавате с многократно по-големи от Кратос съперници. За съжаление повечето от тях не са така атрактивни, както бяха титаните в God of War III, но тръпката отново присъства.

Дребните промени обаче също не са маловажни. Бойната система е разнообразена с цели 7 нови умения, както и възможността да използвате различни временни оръжия, които позволяват моментни комбо удари и да обезоръжавате противниците. Когато развиете уменията и оръжията на Кратос достатъчно добре, вашият герой се превръща в истинска машина за убиване (не че по принцип не е такава) и при комбинация от пъргави рефлекси и правилни избори на атаки може да бъдете наистина безмилостни. А че трябва да мислите и действате бързо се налага и поради факта, че т.нар. Rage meter, който се пълни при поредица от атаки, е много чувствителен и ако спрете потока от удари дори за секунда или две започва да спада. Пъзелите в играта също са стимулиращи и без да са невероятно трудни ще ви накарат да поспрете и да се замислите малко, което осигурява нужната пауза между неспирната касапница. Истината е, че Ascension не е игра, която ви държи за ръката и при липсата на обективни помощни методи като например Survival Sense в новия Tomb Raider, някои от задачките имат потенциала да ви поизпотят. За тяхното решаване често ще трябва да прибегнете до два нови магически артефакта, които Кратос придобива в хода на приключението. Най-напред след битката с Кастор в Делфи получавате предмет, който ви позволява да поправяте или унищожавате различни обекти около вас, а по-късно и такъв, с чиято помощ да създавате свой двойник, който може да се бие или да дърпа ръчки вместо вас (нещо като остроумните пъзели със симпатичния робот Clank от Ratchet&Clank: A Crack in Time).

Гневът уморява

Истината е, че някъде съм средата на сингъл кампанията Ascension започва да изневерява на темпото и умората на поредицата явно си казва думата. Всичко е съвършено и добре познато, но може би е време за нещо малко по-различно. Ако за по-свеж прочит на сингъл плейъра ще трябва да почакаме най-малко до следващата част, то новото тук идва под формата на изненадващо приличен мултиплейър режим. Казвам „изненадващо“ не защото съм имал съмнения, че Sony Santa Monica ще го направи както трябва в техническо отношение, а защото мултиплейър режимът наистина се вписва добре в света на God of War. В неговото начало трябва да изберете един бог за свой закрилник – Хадес, Арес, Зевс или Посейдон – като всеки от тях ви дарява с различни оръжия и умения. След това играта ви пренася в 5 различни режима: free-for-all battle, team deathmatch, domination, capture the flag и co-operative horde. Някои от картите са скучновати, но пък други са невероятно интерактивни, а има и такива, които ви връщат към познати ви от предните части локации. Въпреки че мултиплейър компонентът само по себе си не е достатъчен, за да поддържа играта, допълнителният му характер определено е бонус към солидната сингъл кампания. За това допринася и доста комплексната система за развитие на героя ви, включваща различни броени, артефакти, магически предмети и умения. Ако Sony Santa Monica реши да поддържа онлайн играта с нови карти и режими, God of War: Ascension ще се превърне във втората игра след Uncharted 3, която показва че страхотна сингъл кампания и успешен онлайн компонент могат да съжителстват без проблем.

Техническо съвършенство

Ако и преди сме имали възможност да изтъкнем каква сурова сила се крие под капака на PlayStation 3, това е така просто, защото този неостаряващ хардуер продължава да показва, че в правилните ръце на спецовете от дъщерните студия на Sony винаги има с какво още да изненада. Едва ли е необходимо да споменаваме, че дизайнерите на Sony Santa Monica са точно такива и в резултат Ascension за пореден път вдига летвата във визуално отношение. Всеки един аспект от играта – от отделните врагове до огромните босове и пейзажи, на чиито фон се развива действието – са внушителни, красиви и наистина загатват за един митологичен свят. Особено впечатляващи са водните ефекти, както и вплитането на светлини и сенки. В това отношение Ascension е със светлинни години по-напред от всичко, което ХВОХ360 може да предложи и на моменти играта изглежда като работеща на някое високобюджетно РС, а не на конзола в края на своя цикъл. Музикалното оформление е напълно в съответствие с мрачния тон, а озвучението както обикновено е на най-високо ниво благодарение на обичайните заподозрени като Терънс Карсън в ролята на Кратос и Линда Хънт като тайнствения глас зад кадър, разказващ историята. Може би единствената лека забележка е към камерата, която на моменти не ви позволява да се ориентирате по най-добрия възможен начин, но фиксираната гледна точка е част от поредицата през всичките й превъплъщения, така че до сега вече всеки трябва да е свикнал с нея.

Лесно е да подложиш God of War: Ascension на повърхностна критика с мотива, че не предлага нищо качествено ново. Когато обаче всичко е изпипано безупречно рецептата „по още от същото“ изобщо не е лоша. Кратос е все така гневен, убийствено опасен, а геймплеят е издържан в най-добрите традиции на поредицата. Ексклузивният характер на God of War означава, че само притежателите на PlayStation конзоли могат да се докоснат до тази игра, така че почти тригодишното чакане от God of War III насам си е струвало всеки един миг. Най-радващото е, че успоредно с излизането на Ascension представители на Sony Santa Monica признаха, че биха искали да продължат да правят още God of War игри. Според тях Кратос е един от малцината герои, които са издържали проверката на времето и все още не са изчерпани като персонажи и истории. God of War: Ascension ни убеждава в правотата на техните думи и ако нещата следват своя логичен ход, доста вероятно е да видим нова игра от поредицата в началото на жизнения цикъл на PlayStation 4. Дотогава всеки, който иска да утоли жаждата си за кървави виртуални битки трудно би могъл да намери по-добра опция от God of War: Ascension.

Автор: Иво Цеков