Giants: Citizen Kabuto

Една райска планета, две раси, които мирно си живеят на нея, няколко неканени гости и множество малки досадници… Достатъчно съставки за една каша, за брилянтна бъркотия както в буквален, така и в преносен смисъл. Тя вече е забъркана и кипи с пълна пара! Ето я – Giants: Citizen Kabuto !

Най-сетне се наканих да седна пред клавиатурата. Да, не беше лесно, защото все някога трябваше да спра да геймя. Какво играх ли? Giants, естествено. Това творение на Interplay и Planet Moon е прекрасно. Защо ли започвам направо със суперлативите? Много просто – играта е възхитителна! И то във всяко едно отношение. Естествено, онова, което прави една игра такава, е историята. А в Giants тя е един от основните плюсове. Сега се предполага, че трябва да ви я разкажа подробно и с детайли. Да, ама няма! Ще си я разберете сами по време на играта. А тя е толкова увлекателна и оригинална, че повярваите ми – няма да станете от РС-то, докато не я превъртите. А това определено не е лесно, защото авторите са предвидили поне 60 часа игрово време и то ако става дума за изпечен геймър.

Giants има и сингъл-, и мултиплейър режим. Според мен очарованието на играта определено е в сингълплейър режима. Там ще трябва да минете кампания, която е story – driven, или казано по друг начин интригата ви се поднася на порции в хода на геймплея. Имайки предвид, че това вече стана модерно, сигурно няма да се учудите или да си кажете:

щом е story – driven, веднага си я взимам!

Но не си мислете, че сте виждали или по-точно чували такава история. Тази игра няма нищо общо със заглавията, излизали досега. В началото ще започнете играта с Meccs (Meccaryns). Те са изключителни симпатяги: мечтаят само за планетата Майорка, пускат оригинални лафове и говорят с перфектен британски акцент. Това ги прави и най-оригиналните персонажи в играта. В началото ще командвате само един Месс, а после ще намерите и останалите четирима, които са се загубили из пустинните острови на райската планета. Можете да играете както в first person perspective, като Quake и Unreal, така и от трето лице. Ще боравите с безумни оръжия и постоянно ще ви се налага да ползвате вашия jetpack. Ще ви преследват гнусни същества, твърдо решени да ви хапнат на закуска и ще трябва да спасявате малките досадници Smarties, изпаднали в беда.

След това ще влезете под кожата на Sea Reapers, а най-накрая и на гражданина Kabuto, чието име присъства в заглавието на играта. Тази концепция ще ви помогне по-добре да овладеете спецификата на всяка раса. Ще имате предостатъчно време да свикнете с Месс-овете, преди да минете на Reapers. От друга страна това е и недостатък на играта. Аз лично свикнах много с петимата “изродясали” хуманоиди и ми беше адски жалко, че спирам да играя с тях. Delphi, която е основният герой в кампанията на Sea Reapers, e магьосница и прави заклинания. Естествено, от време на време й се налага да използва своя меч и лък, но основното средство за защита и нападение си остават магиите. Тя има и турбо режим, с който може да се изстрелва наляво-надясно и изглежда като герой от Матрицата. Повярвайте ми, по-време на една от мисиите с Delphi, в която трябваше да избия разни уроди, се чувствах точно като Нео и Морфей в хитовия филм. Всички летяха нагоре-надолу, оставяйки размазани следи във въздуха …безумие!

Kabuto пък е бруталният герой. Той разчита единствено на големите си и здрави юмруци, на челюстите си и на пилешкия си мозък. Може да не “убива” враговете си, а да ги изяжда. По този “канибалски” начин дори черпи и енергия. В играта са включени и едни малки създанийца, които се мотаят около вас през цялото време – Smarties! Ето тук по-философски настроените биха достигнали до изначалния извод, че Месс са техническата раса, Reapers съчетават магията с природата, докато Kabuto е самата природа. По-прозаичните биха казали, че

това е просто игра с три различни “раси”

Но тя съвсем не е обикновенна игра. Авторите бяха заявили, че ще представлява хибрид – невиждана досега жанрова смесица. Според мен не е чак толкова своеобразна като жанр, а странността й се крие в това, че е с най-добре развита история. По време на играта ще имате възможност да наблюдавате стотици in-game console филмчета. Те са прекрасни – с велик хумор и със страшни случки.

Че играта е хибрид, няма две мнения, но хибрид между какво и какво? Естествено, ще ви направи впечатление, че играта е екшън! Но, ако се замислите малко, ще видите, че в нея има и мотиви от jump’n’run. Исторята пък е доста заплетена и повечето мисии са от типа на “занеси еди-какво си”, “отиди еди-къде си”, а това са направо quest задачи. Наред с това има мисии, в които ще ви се наложи да строите бази, а това си е стратегия. Има и arcade-елементи все пак! В крайна сметка Giants не е нито стратегия, нито кусет, нито jump’n’run, нито екшън нито arcade… Тя е

jump’n’run-екшън-куест със стратегически arcade-елементи

Кашата, която се е получила, наистина е страхотна. Чувството, с което ще останете след като я минете, е доста странно. Смесица между гордост, обърканост, неудовлетвореност, изненада… Всички тези неща ще ви минат през главата, докато изиграете Giants, че и след това. А в края (може би и по-време на играта) ще ви светне, че всичко това е някакси свързано помежду си. Заплитат се любовни интриги, има спорове между бащи и синове, майки и деца… общо взето в Giants е пренесен един цял свят от същества, които живеят свой собствен живот. В един момент по време на играта се почувствах объркан. За какво играя? За удоволствието, или за да видя следващото филмче. Е, отговорът е някъде там… След определен момент играх, най-вече за да гледам филмчетата. Сега осъзнавам, че може би ще е върховно, ако Planet Moon/Interplay направят пълнометражен филм на базата на компютърната версия. Малките конзолни сценки определено може да запълнят 60 минути екранно време!

А иначе финалът на играта не е това, което очаквах. Някакси свършва прекалено нормално… Е, ще видим дали на вас ще ви хареса. Нещо наистина досадно и неприятно е, че няма предвиден in-game save! Заради този проблем ще ви се наложи да преиграете не една и две мисии. И като казах “мисии”, се сетих, че все още не знаете

как е структурирана играта

Всяка “раса” има 5 или 6 story-та! Във всяко story има по няколко мисии, разделени с филмчета. Е, между всяка история ще ви се налага да чакате по 3-4 минути за зареждане, но поне между мисиите няма и секунда забавяне.

Има и нещо доста объркващо. Това са контролите. Всяка “раса” има различно управление. В началото с Месс всичко ще ви бъде обяснено, но по-нататък с Delphi и Kabuto ще ви се наложи да се оправяте сами. Май е редно да спомена нещо за графиката и звука. Графиката е много добра, но има отвратителни бъгове. На 1024х768х16 картинките пак не бяха дотам изпипани – от време на време персонажите потъваха я в стените, я в подовете. Дори ми се случи да не мога да мина мисия заради бъг. Но бъдете спокойни, спасение има и то се нарича patch 1.1.

Всъщност от известно време много фирми правят масирана многообещаваща реклама, а на практика пускат на пазара “разводнени” продукти. Е, при Giants нещата не стоят така. Planet Moon май са успели да създадат играта, за която говореха по рекламите. Заглавие с невероятно як сюжет, който на всичкото отгоре е адски оригинален и интересен. Друг плюс на Citizen Kabuto са невероятно смазващите лафове. Сигурен съм обаче, че част от майтапите ще останат недоразбрани от някои хора. Жалко (за такива, като тях де..:))!

Месс:Най-дебилните!

Те са петима. Те са красиви. Те са неустоими. Говорят с прекрасен английски акцент. Baz, Tel, Reg, Bennett и Gordon са готови да се притекат на помощ на всеки, изпаднал в беда. Особено ако е от женски пол. Те не си падат единствено по руси едрогърди мадами. Навити са и на малки, бушонирани, плоски и грозновати чуждоземни девойки. Е, някои от тях се целят и по-високо! Като цяло обаче, общият дух на компанията е да замитат къде що падне и където падне, без да подбират. Играта с тях е може би най-забавна. Постоянно пускат лафове и правят тъпотии. Същевременно най-голямото им забавление е да убиват Reaper-и. Разполагат с 5 вида оръжия, гранати, flares, jetpack и разни други джаджи.

Delphi: Най-сексапилната!

Първоначално дъщеричката на Sappho – принцесата на Sea Reaper-ите (морската жетварка – ха-ха) e била замислена и направена гола-голеничка. Но 2-3 месеца преди премиерата на играта се появиха моралисти, които решиха, че така се развращават “малките деца”. Сега Delphi е по сутиен и пола, но и те са достатъчно прозрачни :). Ако ви пречат, просто отидете в директорията Bin и преместете някъде другаде файла arpfix.gzp (ефектът се появява в 90% от случаите:))! А иначе красавицата разчита на своите мечове и лъкове. Самураят Yan я научава и на няколко магии, които тя също може да ползва пълноценно.

Най-готиното й умение е Turbo. С него се движи точно като Агент от Матрицата и оставя контури зад себе си! Кръвата й се регенерира, когато се потопи във вода.
      
Kabuto: Най-бруталният!

В играта няма да ви се наложи да играете с Kabuto, а просто с превъплъщението на Delphi (май по тоя начин ви развалих малко кефа от изненадата 🙁 ). Това обаче не пречи да усетите целия брутализъм на този изверг. Той троши, чупи и блъска всичко по пътя си. Най-хубавото му умение е Adrenalin Shock, с което събира мощ, за да нанася по-силни удари. Може и да ражда малки – Offsprings, които са неоценими помощници в битките. На фона на Kabuto всички гадини и врагове изглеждат, а сигурно и се чувстват като лилипути. Ако искате да се насладите напълно на това шоу обаче, трябва да си изтеглите blood-patch! Разпространява се безплатно:)!

Автор: Орлин Широв