by PC Mania
Това определено е най-ташаклийската игра, която е излизала последните няколко месеца, както заяви един колега. С много чувство за хумор Ghost Master гордо може да се нарече основоположник на нов гейм жанр – плашещите симулации. И като човек, върло непонасящ до мозъка на костите си The Sims и подобните нему (а при мен това изявление носи допълнителна сила), доста се изненадах, когато прекарах повече от 3 дни зад игричката. Но да караме ред по ред.
Концепцията
“Добре дошли в гилдията на вещиците, таласъмите, призраците, караконджулите, учителките по математика и всички други малки и големи изчадия на мрака… или поне на сенките под леглото. Вие сте най-новият ни член (моля, въведете името си тук… мерси) и като такъв ви даваме почетния Чаршаф. Заповядайте… Нищо не виждате… хмм, дупките с очите са от другата страна”. След това кратко приветствие вие се насочвате към училището на страшилищата, за да се запознаете с основните контроли на играта и да си изберете екипа от малки и сладки призрачета… добре де, поне са малки.
След това идва първата ви задача – девичи пансион (хъ-хъ!), пълен с, ъм – девици, повечето по нощници (хъхъхъ!), а има и една загърната само с кърпа (ох на батко сладурчето!). Целта – да принудите всички да побягнат в мразовитата нощ, отнасяйки със себе си само собствените си писъци (хубава кърпа, хубава кърпа!:)). За да се справите с нелеката задача, имате на ваше разположение няколко призрака, страшилища, и тем подобни малки и космати нещица (разбрахме се за малките – нали?). Преди всяка мисия (или по-точно преди всяка къща) ще можете да направите подбор на любимите си плашители, да разгледате свръхестествените им сили (надигане на полички с поглед.. бе то имам една позната дето с поглед вдига други неща.. ама това не е много свръхестествено:)), или, ако сте събрали достатъчно “златна” ектоплазма, да ги научите на някой нов трик. Веднъж попаднали на терена, ще можете да изберете кой призрак къде да витае. Всеки от тях си има определена територия. Привиденията могат да се категоризират като “външни”, “водни”, “килимени”, “таванни”, “стайни” и т.н.
Освен стандартната ви задача – да насерете всички от страх (т.е. те да се *****, а не да тичате из къщата и да крещите “Някой има ли хартишкъъъ?!”) ще изпълнявате доста забавни допълнителни мисиики под формата на пъзели. Най-често те се въртят около призрак, пленен в къщата, който можете да освободите и да присъедините към страшното си братство. Пленниците обикновено са вързани към някой предмет. От вас се очаква да разберете как точно (с кой призрак и с кое умение) можете да ги избавите от оковите им. Ето ви малък съвет – ако предметът е електрически, използвайте кафявото гномче и умението му Act Crazy – което пощурява цялата електроника в неговия радиус и я руши (нещо като EMP :)). Между другото, въпросното умение доста готино се отразява на телевизора – вместо някакви скучни чичковци, четящи новини и обясняващи защо все още са девствени, но за сметка на това тъпи, на екрана се появяват красиви и миролюбиви пейзажи на бури, атомни взривове и тотални затъмнения – просто приказка.
BOO
Всъщност Буу е един от най-сладките призраци в играта. Всяко едно от свръхестествените ви създания имат по няколко специални умения, които, за да бъдат активирани, се нуждаят от ектоплазма. Присъствието на призрака ви в реалния свят също изисква съответния ресурс, който е единствен в играта. С течение на времето той намалява. А свърши ли, призраците ви остават пленници на реалността. Използването на уменията също го изисква – т.е. те не го изчерпват, но принципът е като кредитната система в банките – не можете да използвате повече, отколкото ви е лимитът. Ще можете да си набавяте ектоплазма, хранейки се с емоциите на околните – т.е. с техния страх. А как да уплашиш хората? Най-вече като ги накараш да повярват…
А сега няколко думи и за управлението. Интерфейсът е адски нагледен и интуитивен и се състои от иконките на вашите призраци вдясно и тези на хората – вляво. Всеки човек си има три статистики – уплах, вяра и гняв. Колкото повече вярва в паранормалното, толкова по-малко му трябва да се наплаши преди да спре да търси рационални обяснения за ставащото около него. Така например една градина от избуяли насред стаята цветя може да има много по-смазващ ефект от черен рапър, появил се над телевизора и разполовил се на две. Освен избора на сила, можете да зададете прости скриптови команди на ghost-овете си – да тероризират някоя определена какичка или просто да си се моткат из стаята и ако забележат някой, да му се разкикотят до ухото. Хората се плашат не само от вас, но и от самите себе си. Разплакана и крещяща перхидрирана ученичка е достатъчна, за да паникьоса всички в една стая, дори без да е нужно присъствието на призрак.
Всяка следваща къща е по-голяма от предишната и с повече народ в нея. А след като минете някоя и установите, че не сте прибрали даден заточен призрак, можете да пренаредите ударния си отряд и да опитате отново.
За визията и звука
ще поговорим малко по-обширно. Цялата игра е 3D. Между етажите на къщите преминавате със специални бутони, а камерата можете да въртите и накланяте във всички посоки. Присъства и прекрасен zoom – от зърното на гърдата на ученичките до птичи поглед. По всяко време можете да накарате камерата да следва някой от призраците и хората или да погледнете през неговите очи. Докато сте в човек, усещането е адски забавно – чувате учестеното му и задъхано дишане, наблюдавате как несигурно върти погледа си за дебнещи опасности, чувате писъците му, виждате материализацията на страховете си.
Гледната точка през очите на някое призраче ни дава една съвсем друга перспектива – на неприкрит цинизъм и искрено забавление от това, което се случва около вас. Най-красиво са реализирани специалните умения. Това не е игра, в която само трябва да всявате страх – в нея можете да се опънете назад и да се наслаждавате на ефекта, който причинявате. На екрана ви ще проблясват свръхестествени светлинки, които експлодират в една цветова феерия, за да оформят огромен рояк паяци. Ще видите гореспомената цветна леха, хиляди пипала излизащи от пода, малки течове от стените и дори истински атмосферни минибури със светкавиците, облаците и всичкото, само дето са в кухнята ви. Така че ако сте шегаджийски настроени и искате геймка тип “мозъчна дъвка”, няма защо да се колебаете. И без това ловците на духове се пенсионираха преди няколко години.
Автор: Георги Панайотов