Get Medieval

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 дек. 1998

Погледнете навън през прозореца и си представете, че е далечната 1984 година, представете си още, че се намирате в Щатите – и ето, излизате на улицата и се отправяте към една от многобройните зали за електронни игри… Там ви очаква огромна, много приятна изненада – електронна игра, на която могат да играят едновременно ЧЕТИРИМА души, с невероятно красива графика – 640×480 (псевдо) 3D при в това 16-битов цвят! Става въпрос за прочутата аркада Gauntlet! Малко по-късно излезе и Gauntlet 2, която не предлагаше почти нищо ново, появиха се и PC-адаптации, които не струваха и пет пари, сравнени с оригинала… и така чак до 1988 година… когато Monolith пуснаха на пазара своята аркадна игра Get Medieval, която е чисто и просто едновремешната Gauntlet с малко подобрения и поддръжка на 3D-видеокарти (макар фигурките и на главните герои, и на лошите да са прекалено дребнави, за да се усети някаква реална полза от 3D-то). А иначе играта си има богата и пребогата история, която можете да прочетете от приложения W95.hlp файл (който всъщност съдържа целия manual)… Тя си има и всичките необходими за една приказка атрибути –

Имало едно време едно кралство, едно годподарство…

и като всяко истинско кралство то си разполагало с истински крал – King Aaron of Arrivus, с истински кралски дворец и с огромни подземия под двореца, както и с истински град – Dirindale; основното предназначение на този град било да снабдява кралската войска с многобройните войници, необходими за непрестанните битки с живеещите на север варвари… обаче варварите били доста големички и ячки, а битките – не само непрестанни, но и неуспешни… докато накрая в Dirindale почти не останали годни за войници мъже – а варварите продължавали да напират. Ето каква била причината, поради която един ден King Aaron се решил на отчаяна стъпка – изпратил най-добрия си отряд войници в близките планини да прогони или унищожи The Great Dragon Daramil и да донесе в двореца едно малко драконче. Идеята била дракончето да бъде опитомено и като порасне един ден и на свой ред се превърне в Great Dragon, да разкатае фамилиите на варварите. Прекрасна идея наистина, но трудно осъществима – крайният резултат от акцията бил, че всички малки дракончета загинали, а самият Daramil бил тежко ранен, но успял да се скрие дълбоко в планините. Сега вече всички, които са чели приказки, започват да подсказват – ”Аха, а сега се появява принцесата и …” и естествено бъркат! Принцесата ще се появи доста по-късно, а сега, неизвестно откъде, се появяват лошите същества (които навярно наистина са много лоши, но никой не ги е виждал и не знае какво представляват и какви са техните цели), те излекували раните на Daramil, а това бил един много ядосан Great Dragon! Крайният резултат от брилянтната идея на King Aaron of Arrivus бил разрушаването на двореца и смъртта на краля, а кралството попаднало под властта на Daramil, който си направил удобно леговище дълбоко в старите подземия под развалините на двореца… И сега вече започва истинската игра…

Трябва да се спуснете в дълбини на подземието – само 40 нива, с Boss на всеки пет, да откриете къде се сврял Daramil и да свършите това, което не са успели да направят войниците на елитния кралски отряд.

Първата ви задача е да си изберете персонажи – едновременно на един-единствен компютър могат да играят до 4 души, като двама използват клавиатурата, а за другите двама ще са необходими джойстици или подобни устройства; същевременно играта не поддържа мишка, но пък се управлява много лесно – само с четирите стрелки (и техните комбинации), клавиш за близък бой, клавиш за missile weapon и клавиш за магия (само една, за която се изисква да разполагате със съответния scroll); допълнително има клавиш, който маркира с разноцветни кръгове всеки персонаж – за да се различават по-лесно, ако двама или повече играчи използват един и същ герой)… Въобще дотук нищо особено, а тайната причина за интереса към тази игра се нарича ”speech and music”. На пръв поглед музиката не е нещо особено – но чудно… поне на мен ми действаше много тонизиращо и войнствено! ”Къде е тук Драконът? Ще му откъсна главата като на пиле!!!… Леле-е-е… ама той наистина се появи…”

Четиримата герои са елфът Eryc the Archer; Kellina the Avenger (ето я принцесата); Zared the Barbarian и прелъстителната Levina the Sorceress. Всеки от тях си има огромен набор лафове – които обаче почти никога не означават точно това, което уж казват! Kellina е типична амазонка и мъжемразка – само дето съвсем често успява да изрече разни бисери като ”Не карайте мъжете да вършат неща, които могат да свършат само жените!” или ”Мечът ми е по-голям отколкото на мъжете!”… Елфът Eryc пък в продължение на 4 години е бил побеждаван на стрелба с лък от някой си Робин Худ (”Аз съм два пъти повече мъж, отколкото Робин Худ някога е бил!”); Варваринът Zared пък е специален случай – богато надарен с мускули и има особено интелигентно и одухотворено лице – не случайно всички западни списания го сравняват с Арни (Шварценегер) – и всичките му лафове са заимствани от популярни филми или песни… само дето английският му не е особено добър, в резултат на което се получава нещо, което уж е точно като по филма, но обърнато на 180 градуса! И сега внимание – идваме до Levina – тя си е направо секси (с тези нейни огромни и кръгли очи) – често казва: ”Take me! I know, you want me!” – всъщност това е първоначалният избор на персонаж, нали?

И така, избрали сте си героя и смело напред – за да преминете през 40-те нива, ще разполагате с melee/missile weapon и magic scrolls; ще можете (и ще трябва) да намирате ъпгрейди за оръжието си и за бронята, hit points – (изглеждат като разноцветни кофи със сърца в тях); четири вида ключове – бронзов, сребърен, златен и skeleton key, който е универсален за всички врати, но пък ”изтрайва” само в продължение на 30 секунди, и последно – злато, като всеки 1 милион жълтици ви дава допълнителен живот. Особеност – ако уцелите някой полезен предмет, той започва да примигва в продължение на 2-3 секунди, след което изчезва – така че внимавайте и не дръжте непрекъснато пръст на ”спусъка”.

Това е. Приятна аркада, особено ако съумявате да разбирате думите на персонажите; няма да стане хит на хитовете, но и няма такива амбиции – при нея просто сядате пред PC-то и след няколко секунди вече сте затънали до гуша в мелето…

Автор: Генко Велев