Gears of War 2

Едва ли някой, дори сред най-големите скептици, се е съмнявал, че Epic няма да се изложат с продължението на Gears. Въпросът беше по-скоро – колко точно добро ще бъде то? И повече от очакваният отговор е – по-добро, отколкото смеехме да се надяваме! И не че Gears of War 2 е съвършената игра. Тя също „хълца” тук и там. Но човек трябва да е пълен идиот или клиничен черногледец, за да забие нос именно в твърде малкото недостатъци на новото творение на Клиф Блезински и компания.

Нека като начало си припомним (едва ли някой е забравил, но все пак…), че финалът на първия GoW ни остави с Маркъс и Дом, които тъкмо се канеха да заложат една скромна, но от сърце “lightmass” бомбичка в The Hollow, малко след като бяха видели сметката на генерал Раам. Както беше лесно да се предположи, „голямото бум” не само не е теглило, веднъж завинаги чертата на Локъст, ами дори допълнително е настървило проклетите извънземни. Броени минути след началото на Gears 2 става ясно, че хората дори губят, бавно но сигурно, битката за планетата Сера. Действието ни отвежда в Хасинто – последния бастион на човеците, който също вече изглежда обречен.

Една от първите осезаеми промени в новото издание идва с разликата в цялостния „мащаб” на събитията. Според мен първата игра изглеждаше твърде „клаустрофобична” на моменти. Ограничени пространства, ограничен брой противници, показвани едновременно на екрана, сравнително малка свобода на придвижване по нивата. В Gears 2 няма да ви трябва много време, за да се настроите на вълната на едно доста по-епично приключение. Още от самото начало усещането е за гигантски конфликт, развиващ се на планетарно ниво. Една истинска война, ако щете, за разлика от кажи-речи партизанските действия на предишното издание. Разбира се, не става въпрос (слава Богу) за масовки в духа на Dynasty Warriors, макар че на моменти на екрана ви ще има буквално десетки и десетки противници. Epic са достатъчно добри, за да си позволят просто да „намекнат”, в правилния момент и по правилния начин за промяната в размерите на сблъсъка.

Не малка роля във всичко това играе и въвеждането на „нови лица” на сцената на Gears of War 2. Всеки от новите типажи си тежи на мястото и никой – споко! – дори не се опитва да изземе централната роля от всенародния любимец Маркъс Финикс. Просто и Gears, точно като всяка мащабна филмова продукция, ако щете, се нуждае от достоен поддържащ каст. В този ред на мисли, на Дом този път е поверена още по-солидна роля в историята, въпреки че той все така да остава в сянката на Маркъс. Вплитането на търсенето на Мария, изчезналата съпруга на Дом, в историята е чудесна идея, макар и по-скоро по стандартите на гейминдустрията. Заканите за разтърсващ до дъното на душата драматизъм, които сценаристът на Gears of War 2 отправи преди време са, да речем… леко пресилени.

На фона всичко казано по-горе аз съм учуден (и не чак толкова) от диалога в GoW 2, който вероятно ще се види като „каймака на каймака” на закоравелите геймъри. В същото време един непредубеден „зрител” най-вероятно ще подсмихва под мустак на някоя и друга от комично пресилените (уви, не нарочно) реплики на героите. Сякаш, за да подчертае дебело този факт, озвучаването на въпросния диалог също звучи като дело на звезди на второразредния екшън, за които преиграването е висша форма на професионализъм.

Изговорих толкова много за сюжета и диалога на Gears 2, защото това за мен беше може единственото осезаемо разочарование в това продължение. Вярно не голямо, но все пак леко дразнещо, особено за тези от нас, които се нуждаят от нещо повече от превъзходна графика и добър саундтрак, за да се потопят безрезервно в атмосферата на една игра. Оттук нататък всичко в новия GoW върви безупречно като двигателя на чисто новичък Кьонигсег (много бърза и много, ама много скъпа „бутикова” спортна кола). Epic са обърнали нужното внимание на всеки от забележимите проблеми на първото издание. Сред най-осезаемите подобрения са може би тези, свързани с изкуствения интелект. С риск да отнеса някоя благословия, ще отбележа, че в първия Gears той беше доста „спорен” на моменти. В Gears 2 ще имате удоволствието да делите сцената с доста по-интелигентни действащи лица, и от двете страни на огневата линия. Освен това играта този път е далеч по-умна, когато се наложи да се досети зад коя точно преграда ви се е прищяло да се скриете, например, нещо което сериозно тук и там по нивата на предишното издание.

И като си говорим за „контекстуални действия”, Epic са добавили не чак толкова много, но пък адски уместни (и ефектни, бих добавил) допълнения към двигателния репертоар на Финикс. Всичко това, без да се мъчат да го превърнат в конкурент на Алтаир, разбира се. Както кажи-речи при всичко останало в тази игра, и тук е проявен просто феноменален усет за мярка, с който могат да се похвалят твърде малко дивелъпъри в тази индустрия.

В Gears 2 не липсват и абсолютни нововъведения, като например преносимите прикрития, които без да обръщат познатия геймплей с краката нагоре, все пак доставят една добре дошла доза свежест. Може би тук му е мястото да отбележа, че въпреки осезаемите промени, тези от вас, които вече са „превъртели” първата игра, ще се чувстват изцяло в свои води от самия старт, та чак до финалните надписи на новото издание. Новият Gears е едно от най-майсторски изпипаните продължения, които някога са виждали бял свят, а „безшевният” преход в еволюцията на геймплея е може би най-впечатляващият, за който се сещам.

Трябва ли да споменавам, че играта изглежда наистина добре?! Не казвам „феноменално”, или „потресаващо”, или „като нищо досега” и прочее. Голяма част от „иха-аа! ефекта” си отиде с бума, който предизвика навремето първото издание. Сега вече всеки знае какво би могъл да очаква от една Gears игра. Пък и ред достойни конкуренти се навъдиха през последните година-две. С всичко това не се опитвам да кажа, пази Боже, че графиката на Gears 2 нe е нищо особено. Напротив – това е все така едно от най-добре изглеждащите издания в света на електронните развлечения. Добрата новина е, всичко е още по-мащабно и още по-разнообразно този път. Не липсват, определено, и гледки, които ще ви оставят зяпнали широко, както и такива (макар и една шепа), които твърде много приличат на онези от първата игра. Все пак, като теглим чертата, визуалната презентация на Gears of War 2 може спокойно да бъде определена като „изключителна във всяко отношение”.

Че GoW 3 ще има, е безспорно. Кога точно, не е особено важно. Но като гледам как Epic се справиха мъжки с проблемното за повечето второ издание, аз не мога да не се размечтая за онова, което ни чака в следващото приключение на мистър Финикс.

Автор: Ивелин Иванов