by PC Mania
nVidia пуснаха първия си DirectX 10 чип с голяма преднина пред ATI (около половин година) и съответно първи разшириха фамилията с модели за по-ниските ценови сегменти. Освен това, малко преди ATI да обявят своето DX10 решение nVidia осъвремениха и върховия си модел Geforce 8800 с цел да запазят безспорно първото място по отношение на производителността.
GeForce 8800 (G80)
Новият върхов модел Geforce 8800 Ultra използва същия чип като досегашния флагман на nVidia – GF8800GTX. Новата ревизия на G80 позволява достигането на още по-високи тактови честоти. Shader процесорите работят на 1500MHz, а останалите блокове на чипа – на 612MHz. Препоръчителната памет е 1080MHz/2160DDR GDDR3 с общо 384-битов канал за достъп, пропускателен капацитет 103GB/s и обем 768MB. GF8800Ultra платките запазват двата SLI конектора (за верижно свързване на повече от две платки) и двата PCIe 6-изводни конектора за захранване. Поради повишените тактови честоти консумацията на Ultra при голямо натоварване се повишава спрямо GTX модела с 30W, т.е. достига 175W. Ultra платките са още по-дълги от GTX и съответно още по-проблематични за монтаж в ограничено от кабели пространство. Обновен е дизайнът на вентилатора и охладителя като те успяват да се справят с увеличената отделяна топлина без да повишат шума спрямо GTX моделите.
Първенството по производителност идва на твърде висока цена и малцина са тези, които ще си позволят подобен лукс. За една трета от парите nVidia предлага 320MB-версия на GF8800GTS (G80 с изключени 32 Shader-a, 8 текстуриращи и 4 финализиращи модула и един от 64-битовите канали за достъп до паметта). Тактовите честоти и броят блокове на двата GTS модела (640MB и 320MB) са еднакви и при работа в най-разпространената 1280х1024 разделителна способност (стандартната за 17” и 19” TFT мониторите) намаленият обем на паметта не се отразява сериозно и производителността на GTS320 в повечето случаи достига поне половината от тази на Ultra моделите.
GeForce 8600 (G84)
G84 е първият DirectX10 (Shader Model 4.0) чип, предназначен за средния клас видеоускорители. Произвежда се по по-фина технология (80nm, във фабриките на TSMC) в сравнение с тази за G80, което позволява достигането на по-високи тактови честоти. G84 е изграден от 289 милиона транзистора, заемащи 169 кв.мм площ. G84 представлява олекотена версия на G80. Освен с премахнати модули G84 се различава от G80 и с няколко нововъведения. Поради значително по-малките си размери G84 съдържа в себе си и входно/изходните интерфейси, които при G80 са изнесени във външен чип (NVIO). G84 запазва поддръжката 10-битови цветове, два 400MHz RAMDAC изхода за аналогов сигнал (VGA до 2048х1536@85Hz), два двуканални TMDS/LVDS изхода (Dual-Link, до 2560х1600@60Hz всеки) – с DVI или HDMI куплунг, HDTV/TV-Out (до 1080i) и HDCP (за кодирани Blu-Ray/HD-DVD филми), ако производителят на платката е предвидил съответния ROM ключ. Поддържа се HDCP кодиране и на двата DVI канала на dual-link интерфейсите.
Другото съществено подобрение в G84 е обновеният PureVideo HD модул за подпомагане на декомпресирането на видео потоци – Video Processor 2 (VP2). nVidia традиционно (още от Geforce4MX с VPE) правят подобрения в тази област заедно с продукти от нисък и среден клас и върховите им модели обикновено изостават в това отношение. Освен това е добавен и блок за декодиране на AES128/AACS сигнали. Благодарение на тези подобрения вече е възможно безпроблемното гледането на H.264 съдържание с висока разделителна способност дори на компютри с бавни процесори.
Засега са обявени две модификации на G84 чипа – Geforce 8600GTS и Geforce 8600GT. Официално препоръчаните от nVidia тактови честоти за GF8600GTS са 1450MHz за Shader модулите (само с 50MHz под GF8800Ultra), 675MHz за останалата част от GPU-то (най-високата честота в GF8 фамилията и GPU-тата въобще) и 1000MHz/2000DDR за паметта (единствено GF8800Ultra използва по-бърза). За GF8600GT честотите са съответно 1190MHz (Shader), 540MHz (GPU), 700MHz/1400DDR (памет).
GF8600GT/S платките са с нормална дължина (18/19cm в сравнение с 27cm за GF8800GTX), а охладителят им не заема пространството над съседния PCI/PCIe слот (за разлика от този на GF8800). И двата модела се предлагат във варианти с 256MB или 512МВ памет (най-често тип GDDR3, но някои са и с GDDR2) и имат по един SLI конектор за двуплаткова работа. Консумацията на GF8600GTS е 71W, но тъй като това е твърде близо до максимума, разрешен от PCIe спецификацията (75W/слот), платката има един 6-изводен PCIe захранващ куплунг. GF8600GT консумира едва 43W и затова не използва допълнително захранване. Разработват се някои интересни модели като 8600GT на Sparkle, при който чипът е на „обратната” страна на платката (т.е. „сочи” нагоре в ATX Tower кутиите) с цел по-добро охлаждане.
Производителността на GF8600GTS е около една трета от тази на GF8800GTS и малко над тази на GF7600GT. За съжаление това означава, че бъдещите игри, които ще използват доста DX10 ефекти няма да могат да се играят (т.е. производителността ще е далеч от желаните минимум 30/60fps – кадри в секунда) в най-масовата разделителна способност (1280х1024) освен ако не се изключат повечето от тези ефекти, изглаждането на ръбовете и филтриранията. По този начин се оформя своеобразна „дупка” в GF8 продуктовата линия – между GF8800GTS/320 и GF8600GTS – истинският „среден клас”. Като цяло GF8600 има смисъл като ускорител за DX9 игри и естествено като част от домашния развлекателен център – благодарение на подобрената H.264 поддръжка. За тази цел обаче вършат работа и по-бавните чипове като G86.
GeForce 8500/8400/8300 (G86)
G86 е предназначен за още по-ниския клас видео платки. Запазва пълната функционалност на G84, включително DirectX 10, VP2 и SLI. Произвежда се по същата 80nm технология от TSMC. Чипът е изграден от около 210 милиона транзистора. G86 остава само с един процесорен блок. От G84 в G86 се запазват двете групи финализиращи модули както и двата 64-битови канали за достъп до паметта.
Първоначално G86 ще се предлага в три модификации. Препоръчителните тактови честоти и за трите са 900MHz за Shader процесорите, 450MHz за останалите модули на GPU-то и 400MHz/800DDR за паметта.
Geforce 8500GT използва пълноценни G86 чипове (128-bit интерфейс към паметта, SLI поддръжка – има модели с конектор и такива, които могат да използват за междуплаткова комуникация само PCIe х16 интерфейса) с 256МВ или 512МВ памет. Geforce 8400GS използва G86 чипове с изключени втори модули за финализиране и достъп до паметта както и с изключен втори канал на единствения останал TMDS изход (т.е. поддържа максимум 1920х1200@60Hz и двата VGA 2048×1536). Официално GF8400GS не поддържа SLI, но най-вероятно в някоя бъдеща версия на драйверите това ще се промени. GF8400GS поддържа TurboCache и може да използва освен собствената си памет (засега са обявени модели с по 128МВ или 256МВ) и част от системната (до 768МВ в зависимост от BIOS-версиите на видео платката и дъното, както и от обема инсталирана на дъното и видео платката памет). По този начин се увеличава и пропускателният капацитет, достигайки този на GF8600GT в идеалния случай. Консумацията на GF8400GS е около 38W.
Geforce 8300GS все още не е достъпен за широката общественост (nVidia са го обявили като OEM продукт за големите производители на компютри – също както GF8400GS в началото). Данните за GF8300GS са противоречиви – той представлява или GF8400GS с дезактивиран VP2 модул и/или GF8400GS с дезактивирани модули. Ако приемем, че GF8300GS ще си остане чист OEM продукт, първият вариант изглежда правдоподобен. Цената и на GF8400GS е достатъчно ниска и едва ли дезактивирането на VP2 може да свали GF8300GS да следващо ценово ниво, което да е атрактивно за потребителите дори без най-добрата функция на G86/G84 (H.264 декодирането). Същевременно големите производители се стремят да изстискат всеки цент, така че с удоволствие биха посрещнали незначително по-евтини платки с орязана функционалност.
GeForce8M (Go)
Geforce8 получи и модели за преносими компютри. Сега серията се нарича GF8M (от Mobile) за разлика от досегашните GF6/7 “Go”. Използват се адаптирани версии на G84 и G86 чиповете. Запазена е поддръжката на DirectX10, VP2, двата 400MHz RAMDAC-а (за два VGA изхода до 2048х1536), двуканален DVI изход (до 2560х1600), TurboCache и дори SLI (за GF8600M/GF8700M). Както и при GF7Go чрез SLI е възможно в един лаптоп да се сложат два ускорителни чипа. Това не се отразява добре нито на килограмите нито на дълготрайността на батериите, но въпреки това е добро допълнение към 19”/20” лаптопи, които са по-скоро „преместваеми”, отколкото преносими компютри. Като допълнение към G86/G84 е поддръжката на HDTV-Out изход до 1080p (1920×1080 с поредова развивка вместо презредовата на 1080i), OpenGL 2.1 (настолните GF8 поддържат до 2.0) и технологиите за пестене на енергия обединени под маркетинговото название „PowerMizer 7.0” – няколко режима на работа (с различни тактови честоти и захранващи напрежения в зависимост от натоварването), изключване на неизползваните блокове, управление на подсветката на LCD екрана.
Предлагат се модели от GF8400M G (8 Shader процесора/800MHz, 400MHz GPU, 64-bit 256MB 600MHz/1200DDR памет) до GF8700M (32 SP/1250MHz, 625MHz GPU, 128-bit 512MB 800MHz/1600DDR памет). За преносими работни станции са предвидени модели от Quadro FX360M (консумация 17W) до FX1600M (50W) както и Quadro NVS-M.
Автор: Стоян Спахиев