Garfield

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Сигурен съм, че надали има човек сред вас, който да не познава най-ленивата, тлъста и пухкава оранжева котка в света на комиксите (а напоследък – и в киното). Добрият стар Гарфилд – олицетворение не мързела, невероятен чревоугодник, който се чувства най-добре само тогава, когато погълне всичката храна, която успее да намери в хладилника на Йон – своя господар – и след което си легне на мекото му канапе, изпълняващо ролята и на острилка за нокти. Тези, които са чели поне един комикс по темата, може би си спомнят и за кучето Оди, заради което Гарфилд често бере ядове. В приключенската игра, създадена от Code Monkeys, историята се повтаря и любимата ни дебела котка е сериозно загазила заради малкото си четириного приятелче.

Гарфилд е изправен пред почти неизпълнимата мисия да почисти превърнатата в бардак от Оди къща, преди стопанинът му да се е прибрал, защото в противен случай ще бъде подложен на диета. А както всички знаем, това е равносилно на убийство в неговия случай. Как оранжевият, пухкав котарак ще се справи с това предизвикателство ще разберете само, ако стартирате тази забавна приключенска игра.

Време е за прахосмучене

Единственото “оръжие”, с което разполага Гарфилд, е една прахосмукачка, която и  всмуква, и издухва предмети. Както вече разбрахте, целта на играта е много проста – да подредите разхвърляната къща, в която живеете. За целта ще трябва да засмуквате предмети, които после да изплювате на предназначените за тази цел места. Бледи фигури, напомнящи по форма разпръснатите предмети, ще ви помагат в това нелеко начинание. За да е по-интересно, ще събирате частици от пъзел, които са старателно скрити в цялата къща, а когато намерите всички, ще получите съответните облаги. За да ви бъде малко по-трудно пък не всички врати ще бъдат отключени и съответно – ще трябва да положите допълнителни усилия, ако искате все пак да минете през тях. С други думи – ще ви се наложи да си вършите работата на чистач добре, за да преминавате в следващите помещения. Предметите, които ще трябва да премествате, са разпръснати из цялата къща. В повечето случаи ще ви се налага да се катерите по маси, бюра, прозорци и всякакви други мебели. Има места обаче, където е невъзможно да се озовете, ако не използвате умението на Гарфилд да дърпа или бута определен предмет. Така че по-добре се възползвайте от него, ако искате да сполучите.
Много забавна част от играта са коментарите, които Гарфилд постоянно подхвърля. Например “Мразя понеделниците”, която саркастичният котарак ще изрече, минавайки покрай един календар или пък – “Ех, не ми се ще да виждам Йон толкова разстроен… Ха! Шегувам се!”.

Лошо управление

Визуално, играта изглежда приятно. Не е шедьовър на изкуството, но имайки предвид цялостната концепция, която е леко несериозна, въобще не се учудвам, че геймката изглежда така. Единственото нещо, от което не съм доволен, е лошото управление. При положение, че то е в основата на играта и че постоянно трябва да се мотаете напред-назад, това наистина е много дразнеща подробност. Оранжевият персонаж се движи все едно е изсмукал един коз и след това се е довършил с три бири и едно патронче Флирт. Но ми се струва, че и с това се свиква, и в крайна сметка на преден план изпъкват хубавите страни на играта..

Ако имате малко братче или сестриче, племенници, или братовчеди, това е перфектната игра за тях. Несериозното излъчване, наследено още от страхотния комикс (а, подчертавам, не от адски лигавия филм) и ненатоварващия геймплей, са перфектната комбинация, за да се получи една игра върху чиято кутия може спокойно да се изгравира надпис – “Подходяща за деца под 14 годишна възраст”. Това в никакъв случай не означава, че и аз не поиграх няколко часа на нея. 🙂 Но нали знаете – всеки остава дете някъде дълбоко в себе си.

Автор: Асен Георгиев