facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Full Spectrum Warrior
Ревю | 30.11.2004 | автор: Александър Бойчев


оценка:
Производител:
Pandemic Studios
Издател:
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC
сайт на играта »

Full Spectrum Warrior е много американска игра. Тя е от онези, които ще събудят националното чувство на гордост в душите ви, в случай че националното ви чувство не се асоциира с "Високи сини планини" и "Шуми Марица". Нещо като „имаме най-добрите автомати, най-добрите танкове и най-добрата тактика – нечестно е, че понякога умират някои от нашите”. Full Spectrum Warrior предлага примамлива перспектива – след като татко и мама са купили на бъдещия американски рейнджър чисто нов компютър от WalMart (американското Metro) с 19-инчов течнокристален дисплей само за 999 долара, сега е време и за инсталиране на правилното съдържание. Чичо е бил във Виетнам, татко е бил в Ирак преди 15 години, батко е в новобрански лагер, а мама – мама меси донъти, защото изхранва трима национални герои. Би било срамота, ако и най-младият й син не се превърне в такъв.

Какво е?

Не, това не е екшън игра. Това всъщност е стратегия в реално време. Абе не е и точно стратегия, ами е нещо като Commandos. Всъщност, много прилича на екшън, ама не съвсем. Но виж сега, ти сега войник ли ще ставаш или чиновник? Full Spectrum Warrior излезе през лятото за Xbox и едва сега за РС. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е твърде конзолната близост с оригинала. Омръзна ми да го повтарям, но явно ще трябва да свикваме, че «убийствено реалистична графика» се постига с телевизионни приставки, в които цъкат Pentium-процесори бързина под гигахерц и графични карти от преди три години. От друга страна, техническото изпълнение за РС ще ви изправи пред въпроса: „Защо не си купих онзи GeForce за 200 долара, ами взех този скучен и банален Radeon за 90?». Неведоми са пътищата графични...

Прочее, Full Spectrum Warrior изглежда наистина добре, въпреки всичко. Е, не е Doom 3, но пък енджинът ще ни зарадва с благини като деформиращи се и рушащи се след продължителен обстрел предмети и обекти от околната среда. Например, ако се прикриете зад останките от автомобил, той ще издържи на вражеските изстрели точно толкова време, за колкото ще разпердушинят неизгорелите му ламарини. Останалите елементи са точно според очакванията – каски, екипировка и добре анимирани лица на вашите войници. “Вашите” е точното определение, защото вие сте Бог и определяте съдбата на подопечните си... Но нека всичко върви по реда си. Предлагаме ви извадки от дневника на редакционния новобранец в тренировъчния лагер на Pandemic Studios.

Ден 1-ви: Пристигането

Пристигам от град Уерийна, щата Орегон. Нашите винаги са се тюхкали, че съм се родил встрани от картофения пояс и че преди три години затвориха автомобилните фабрики на Олдсмобил, така че и мен ме била грозяла съдбата на братовчед ми, който замина за Сиатъл. По последни данни е потънал някъде в негърските гета и не е ясно дали е жив.

Реших, че искам да направя нещо с живота си. Записах се в армията. Човече, тук ни дават всеки ден по три пъти топла храна! Освен това, никой не се дразни от факта, че съм черен, защото и повечето момчета са като мен. Тренират ни, за да защитаваме родината. Врагът ни се намира в държавата Зекистан, където действа този кучи син Мохамед Ал Афад. Лейтенантът ни показа доклад от ЦРУ (ЦРУ, копеле!!!), в който се твърди, че Ал Афад е приютил избягали талибани и иракчани, лоялни на Саддам. Саддам съм го виждал по телевизията, да – един такъв с брада! Не разбрах точно защо, какво и как, но този Ал Афад бил поръчал етнически прочиствания в Зекистан. Не знам какво означава “етнически прочиствания”, но лейтенантът каза, че трябва да тренираме повече, за да спасим родината. С нетърпение чакам утрешния ден! За вечеря имаше военни Биг Мак-ове. Почти като цивилните, само че с допълнително картофи. Преядох...

Ден 2-ри: Тренировката

Лейтенантът ни събра на плаца и ни раздели на два отбора – Тийм Алфа и Тийм Бета (по филмите беше Браво?!). Аз се паднах в Тийм Алфа, където ми зачислиха бойна карабина. Освен мен, в групата са още сержантът, пичагата от Кентъки, комуто връчиха гранатомет, и онова момче от Тексас, който е с картечница. Разбрахме, че трябва да спазваме плътна тактическа дисциплина и когато получим команда “залегни”, да залягаме. Вълнуващо е. Очевидно е, че ще тренираме много, защото и вуйчо ми (с “Пурпурно сърце” от Виетнам) казваше, че няма нищо по-добро от добрата тактическа подготовка. Армията е много добра. Освен храна, тя ни осигурява и муниции, както и реален терен за учения. Подготвителните действия преди заминаването ни за Зекистан ще се проведат в много близки до реалните условия – инженерната рота е изградила специално за нуждите ни селище, което напомня на столицата Зафара. Преди няколко години гледах “Блек Хоук” и си спомням как в този филм водиха битки по улиците на Могадишу, в Сомалия, братле! И аз ще мога да водя битки по улици!!! С нетърпение очаквам да видя какво ще има за вечеря...

Ден 3-ти: Тактика

Днес ни разясняваха принципа на водене на битка. Много е важно да търсим прикритие. В Зафара почти на всеки ъгъл ще ни очакват снайперисти или засади от местните талибани (как се наричат талибаните на Зекистан? Онзи чичо от ЦРУ пропусна да ни каже). Прикритие ще получаваме от всеки предмет, просто трябва да се научим да преценяваме издръжливостта му – изхвърлени дивани, пясъчни насипи, автомобили, унищожени танкове, чували с пясък и т.н. Много е важно да следим командите "отгоре" и да стреляме при опасност. С помощта на гранатометите и картечницата получаваме прикритие и можем да се предислоцираме. Харесва ми в армията – всеки ден уча нови думи, които пълнят устата и са толкова интересни.  “Предислоцираме”. Само да разкажа на моята Сю, когато се върна – мисля да се оженим...

Ден 4-ти: Битка

В битка влизаме и двата отбора. Единият покрива другия и обратното. Много е важно да се пазим взаимно. Ако един от нас бъде ранен, мигновено трябва да се погрижим за него. Ако някой бъде убит, трябва да се изтегляме светкавично. Не трябва да оставяме никого във вражески ръце. Горд съм, че съм в американската армия. Нашите доктори са най-добрите и могат за секунди да излекуват всеки – дори откъсната ръка! Личи си, че няма да ни е никак леко в Зекистан, но пък със сигурност знаем как е – с години играя на Counter-Strike, какво ли може да ме изненада. Утре ще стреляме с истински патрони...

Ден 5-ти: Преговор

Утре заминаваме. Днес преговаряме заученото за една седмица в лагера. Учудих се, че ни държаха в подготвителна среда едва една седмица. Чуват се слухове (на които не вярвам), че в Зекистан търпим сериозни загуби. Едва ли, мисля си аз, все пак получаваме адекватна тренировка. Отново бяхме в построения Зафара, където преговорихме заповедите – движение, намери прикритие, покрий фланговете, стреляй при опасност. Утре сутрин ще летим към Зекистан. Заредил съм няколко CD-та в дискмена си. Хип-хоп, какво друго. Мисля, че ще се забавляваме истински.

Ден 6-ти: Реалната битка

В Зекистан сме. Зафара изглежда много по-зле, отколкото по телевизията. Местните са уплашени и малки дечица пищят. Пратиха ни на мисия. Не беше нищо сложно, трябваше да ескортираме хуманитарен конвой с храна за бедстващото население. В един момент паднаха гранати, два камиона бяха взривени, имаше кръв. Много кръв. След два часа позиционна битка и гранатни засади трябваше да се оттеглим. Убиха Джим от Тийм Бета. Много свястно момче беше – мечтаеше да отвори сервиз и да кърпи ауспуси. Утре ще опитаме отново. Дали някога цялата тази война ще свърши? 

 
системни изисквания
CPU 1,6 GHz, 512 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28