facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Forgotten Realms: Demon Stone
Ревю | 06.02.2005 | автор: Пламен Димитров


оценка:
Производител:
Stormfront
Издател:
Atari
Жанр:
Екшън, Приключение
Платформа:
PC
сайт на играта »

Atari все повече ме разочароват с всяко следващо заглавие от техния каталог, излизащо за PC. Уточнението “за РС” в случая е важно, защото, както вече сигурно сте се убедили, на конзолния фронт често излизат страхотни игри, които биват осакатени до неузнаваемост при прехода си към персонален компютър. Донякъде Demon Stone (DS) е точно такова заглавие - PS2-геймърите пощуряха по него, но имам чувството, че по пътя от телевизор към монитор нещо е изпаднало от кутията на играта и безвъзвратно се е загубило.

Може би светът на "Forgotten Realms" ви е познат. Писателят Р. А. Салваторе, автор на голям брой книги, посветени на тази реалност, е отговорен и за сценария на DS. Докато играете обаче, случващото се на екрана по-често ще ви напомня за една друга вселена - тази на Властелина на пръстените. Защо ли? Ами авторите на DS от Stormfront са главните виновници за появата на Lord of the Rings: The Two Towers от каталога на ЕА. На моменти двете игри си приличат като две капки вода, дори единият от героите подозрително наподобява Арагорн. Въпреки че Demon Stone се рекламира като ролева, не се лъжете! Тя е един

абсолютен, чистокръвен hack’n’slash!

Вярно, събирате точки опит и пари, с които си купувате разни предмети след края на нивото, но само заради това да се твърди че DS, е RPG, е просто смешно. Единственото, което се изисква от вас по време на игра, е да влезете с героите си (трима на брой, подробности - малко по-надолу) в някоя стая, пещера или някаква друга дупка и да избиете всичко, което шава. Последната заклана гад отключва по някакъв начин пътя ви напред. Още пет-шест такива стаи и идва бос, който обикновено може да бъде изгърбен само с някакъв специален трик. След убиването му идва краят на нивото и това е. Ако тук има някакви ролеви елементи, то поне аз не ги виждам. Като стана въпрос за край, наум ми идва една друга особеност на играта - тя е невероятно кратка! Без да си дава много зор, човек може да я превърти за един единствен ден, че и за по-малко. Е, ако това не е обида за геймъра, не знам кое е...

При все че игрицата има какво да покаже. Историята разказва за борбата между два могъщи демона, които воюват за правото да плячкосат света Faerun. За да ги спре, магьосникът Келбен Блекстаф ги затваря в митичния Demon Stone, където двамата да продължат битката си, уморявайки се взаимно, като никой от двамата не позволява на другия да излезе. Единият от двамата затворници обаче има малко по-различни планове... Минават години. Трима воини, принудени да напуснат по една или друга причина дома си, се срещат уж случайно на бойното поле и решават да обединят силите си срещу злото. Впоследствие се оказва, че всичко е било част от подъл план двата демонични лорда да бъдат освободени от магическия им затвор.

И така тримата герои са единствената надежда на Faerun. Боецът Ранек е единственият оцелял след нападение на троли в малкото градче Незме. Специалист в боя с мечове, той е “танкът” на групата. Отнася основната част от гърча, но също така често отвява най-голям брой противници. Когато не може да достигне неприятелите си, ги разсича на две с метателните си брадви.

Вторият член на групата е полуелфката Зай, изгонена от селото си заради недоверието на жителите му към смесената й кръв. Тя не си пада по директните мелета, а разчита на тъмнината и своите

sexy stealth attacks

(според сайта на играта :)). Уменията й да се слива със сенките са впечатляващи, но дори те бледнеят пред способността й да убива враговете си с един-единствен удар, веднъж озовала се зад гърба им. С малко по-прецизно управление убийцата може да се превърне в най-смъртоносният персонаж от групата ви.

Третият герой е Илиус - единственото дете с магьоснически наклонности в семейството на рицари. Той е изгонен от баща си, защото е поел по пътя на магията, вместо по този на меча. Въоръжен с верния си жезъл, Илиус изобщо не е лош боец, но силата му е в мощните заклинания, които стоварва на главите на противниците си. Тъй като неговите “амуниции” никога не свършват, той е най-подходящият избор за бой на далечно разстояние.

Добра идея е възможността в произволен момент да управлявате който от персонажите искате. На някой моменти дори е задължително, защото се изискват специалните умения на някой от групата, за да продължите напред. Например при битките с босовете, които са едно от най-интересните неща в играта. Откъм геймплей Demon Stone е доста добра, въпреки че неспирните сражения с орди врагове могат да са отегчителни на моменти.

Но основният проблем далеч не е в начина на игра. Далеч по-кофти стоят нещата с техническите характеристики. Вече сигурно сте разбрали, че Demon Stone първоначално е създадена за конзоли. Портването е поверено на трета компания на име Zono, в резултат на което се е получила ситуация тип: “Много баби - хилаво бебе”. Орките от Zono (защото не вярвам да са хора) са свършили работата си доста зле. Първо играта се пръска по шевовете от бъгове, като един от тях за малко не попречи и на написването на тази статия. Ако мислите, че преувеличавам, просто посетете форума на Demon Stone, където всяка втора тема е оплакване от различен вид “буболечка”. Например: джитката явно има генетична непоносимост към nVidia, защото, ако имате видеокарта от въпросния производител, шансът да закъсате с някой бъг и да не можете да продължите напред е поне 90%. Мислите си, че поне потребителите на Ati са пощадени? Не-е, при тях времето за load между нивата е достатъчно, за да могат група маймуни да еволюира в хомосапиенси, след което да се самоунищожи посредством ядрени оръжия. За използването на мишка отново само ще мечтаем - няма я дори в менютата. Единствено се използват копчетата й за нанасяне на удари. Сейв има само в края на мисията, но за щастие на определени места в нивата има чекпойнтове, където се връщате, след като бъдете убити. За жалост не можете да се load-вате от тях. Това е полезно, защото краят на мисията настъпва след смъртта на дори един от героите ви.

За щастие поне графиката е красива, но бас хващам, че ако и тя беше поверена на Zono, щяхме да се насладим на ретроспекция от времето на Wolfenstein 3D. Единствен недостатък в тази графа е, че всичко е много тъмно, но това не е болка за умиране. За сметка на това лицевите анимации например са смайващи. Аудиото също е добро, особено озвучаването на тримата герои.

Ей го, вижда се краят

Ако щете - вярвайте, но прочитането на тази статия ще ви отнеме съвсем малко повече време от това, което ще ви е нужно да изиграете Forgotten Realms: Demon Stone. А тази краткост може да убие всичко: и увлекателната история, и красивата графика. Което оцелее, довършват го бъговете. Поне в моя случай комбинацията от тези два фактора определено изпраща играта в гробището на забравата. Atari явно се кефят да правят игри-еднодневки - добри, но недоизпипани. Жалко. Геймката можеше да е едно чудесно заглавие. Но не е. 

 
системни изисквания
Pentium III 1 GHz or AMD Athlon 1 GHz, 256 MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Mortal Kombat Komplete Edition 207
Mass Effect 2 96
Prototype 86
Dead Space 3 80
Dark Souls II - видео ревю 72
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
DmC Devil May Cry 66
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58