Firestarter

Ех, има моменти, в които просто със съжаление наблюдаваш как една потенциално хитова и невероятна игра бива погребана от некадърни мениджъри, решили, че не си струва да се отделят пари за по-особени продукти. Може би греша, може би Firestarter никога не е бил замислян да бъде нещо повече от обикновен Benchmark, пъхан в лъскавите кутии на маркови видеокарти или детските Мак-пръц менюта. Всъщност и двете твърдения са обикновени догадки, които едва ли ви интересуват. Но в първия абзац и без това се разтягат локуми. В случая дотук се спира и с тях. Firestarter е странно нещо: може да я подминеш с лека ръка или да се се вглъбиш с часове в нея. Е, аз направих и двете. И открих, че има доста за казване по въпроса за качествата на заглавието.

Benchmark или хит

Firestarter е брутален клонинг на Unreal Tournament, само дето му липсва и левъл дизайна и оригиналността  на творбата на Epic (е, при три серии оригиналността малко се губи ама, майната му). Енджинът е добър, но графиката понякога е бъгава. Геймплеят е доста задъхан, ама изпълнението му е калпаво и куца та чак се стига до монотоност… след 15 минути игра. Номерът обаче е в началния герой и сравнително интересния парадокс, че една мултиплейър ориентирана игра всъщност става предимно за сингълплеъйр.  Защото в сингъла можете да си изберете персонаж, който си има характеристики – като в ролевите игри качва нива, придобива нови умения и т.н.. Пък и самите персонажи доста се разграничават един от друг. Ето едно кратко тяхно списъче:

Marine – Един от най-балансираните герои в играта. Всичките му умения оказват влияние на бойните му способности. Основните му специализации са носенето на тежки оръжия почти без загуба на скоростта, както и способността да стреля по-точно с ракетомета

Agent – Жените агенти разполагат с добре развити акробатични умения. Балансът на параметрите им е изнесен силно към скоростта. Основните и умения й позволяват да прави големи скокове напред и да избягва нараняването при падане от високо. Номерът е, че й е невъзможно да овладява умения като вандализъм и има ограничения в носенето на тежки оръжия. Предпочитаното й оръжие е нападателна assault rifle-а, което и дава голямо предимство в началните нива.

Policeman – най-балансираният бегач. Почти всичките му параметри – здраве, сила и броня са еднакви. Основните му умения му позволяват да носи оръжие във всяка ръка. Огромно предимство в средните етапи на играта е, че предпочита пушката-помпа, появяваща се от второ ниво.

Gunslinger – Основните му качества са свързани с фантастичните реакции и невероятната точност на стрелба. Балансиран е между скоростта на агента и жизнения статус на полицая. Началните му умения му позволяват да прави огромни скокове. Gunslinger-ът е почти перфектният персонаж, освен един недостатък – невъзможно му е да развие умения за носене на тежки оръжия. Предпочитаните от него пушкала са Relight лазерите.

Cyborg – Този персонаж се отличава със силна броня, оставяйки го без резерви за живот или скорост. Основните му умения се отразяват на боравенето му с тежки оръжия. Това е и единственият персонаж, който може да научи умението Аrmour restoring, позволяващо му да регенерира бронята си, когато стои неподвижен. Любимото му оръжие е Minigun-ът. Това е и любимият ми персонаж.

Mutant – разполага с огромна сила. Мутантският му атрибут са вторият комлект ръце, правещи го уникален с възможността да стреля с всичките си четири горни крайници. Началното му количество броня е само 10 (минималната стойност за играта), докато здравето му е повече, отколкото на който и да е друг. Освен това мутантът е адски агресивен, което му позволява да развие умението вандализъм. В по-късните етапи на играта получава бонуси при брутално убиване на враговете. Друго уникално умение в негово притежание е възможността да регенерира кръвта си докато стои неподвижен. Основните му способности са боят с две ръце. Любимото му оръжие е  Circular saw-ът.

Feeling

Сингъл геймплеят представлява разходки по арени и избиването на постоянно появяващи се чудовища. С всяко ниво получавате по едно ново оръжие, по няколко нови гадинки и след четири нива – по един бос. Общото усещане за смесица между Seroius Sam и UT с RPG елементи си е бая фън между другото. Играта предлага доста голям избор от нива на трудност, превръщайки я от дребна залъгалка за успокояване на напрежението до генератор за каляване на нерви – само жените, автомобилните задръствания и трудните геймки могат да извадят един мъж толкова здраво от равновесие. Всички мисии в сингъла и мултито са 16. Соло нивата са разделени на по 4 епизода. Първите три са с по 5 зони, като последният има само едно ниво. Те са доста големички и разделени на поднива, които постепенно отваряте в хода на битката. Освен оръжия из лабиринтите ще събирате стандартните ammo, armor и life бонуси. Душите на избитите врази дават допълнителен expirience, а артефактите, отключващи се в края на нивото, ви позволяват да овладеете суперумение, което бавно се регенерира и може да избие всички гадинки пред погледа ви или да ви телепортира назад във времето с 5 секунди, за да ви отърве от умирачка.

Трите големи терена са Индустриалната зона, Империята и Космическа станция. Повечето коридори са свързани с телепорти и jump pod-ове. В края  на всяко ниво, в зависимост от събрания опит (както вече казах – трупате житейско познание, събирайки душите на умрелите, правейки фрагове и размазвайки пищно по няколко гнусчета наведнъж) и класа си ще можете да подобрите/научите някое от 27-те умения. Всеки персонаж може да знае максимум 7, като по-интересните ви позволяват да правите двойни скокове, да се регенерирате, да конвертирате бронята в живот и обратно и т.н.

Оръжията

В играта има наистина богат арсенал – 19 пушки, 10 от които са с уникални тежки модификации. Saw-ът, assault rifle-ът, shotgun-ът и rocket launcher-ът са истински модели, останалите са родени от мозъците на руските програмисти. Тежките модификации се различават по скоростта на стрелба, щетите и възможността за алтернативна стрелба. Леките оръжия могат да се използват от всички персонажи, докато тежките, при липса на нужното умение, водят до намаляване на скоростта и дължината на скоковете. Пак със специално умение (освен за мутанта, който си го има по рождение/клониране или там както се е появил), можете да носите и стреляте с две оръжия едновременно. Например тежкият ракетомет освен със стандартни насочващи се ракети може да използва Mega rocket – която, особено при двойна стрелба, е достатъчна, за да премахне всеки един от проблемите ви. Или модифицираното дуло на защитна кула, което можете да носите и да се превърнете в ходещ X-Wing. При стандартния rocket launcher също има три типа ракети – взривни, заслепяващи враговете и токсични.

Вразите, по които ще се целите, са наистина доста. Почвайки от мизерните Ghoul-ве, умиращи от 4 точни изстрела с картечницата, и стигнем до огромни, азисоподобни (сериозно бе – и същата перхидролена брадичка, коса и дебел задник и имат, само дето нашечкия си няма огромна обърната пентаграма на пъпа) демони с отрязани наполовина глави. Готско е, че в мултиплей можете да ги трепете кооперативно.

Заслепяващата визия

Това, което ме накара да мисля, че играта е замислена за benchmark, не беше съответният бутон, а огледалните обекти и високодетайлните модели и повърхности, които сме свикнали да виждаме след надпис “This program will test your hardware performance”. Музиката е транс и индъстриал на средно добро ниво – не е нещо, на което да куфеете, но не и нещо за замяна с winampa. Просто играта издиша на ниво финансиране и за идеите, заложени в нея, не е стигнало време или пари, което ще доведе до 25 000 продадени копия в целия свят, да речем. Основно в Москва, може би…

Автор: Георги Панайотов