facebook facebook
 
 
ИГРИ » PS4
 
   
 
Final Fantasy IX
Ревю | 17.02.2001 | автор: Ивелин Иванов


оценка:
Производител:
Squire Enix
Издател:
Squire Enix
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PS4

Трудно бих могъл да претендирам за титлата "Final Fantasy ветеран". Открих поредицата едва на седмото й издание, при това в PC версия. Просто ми стана интересно какво пък толкова е това. Преди бях правил няколко безнадеждни опита с други японски RPG игри, до един неуспешни. Оказа се, че Final Fantasy VII също е японско RPG, при това до мозъка на костите. Няма да изпадам в излишно теоретизиране, но ако сте сред най-запалените фенове на Baldur's Gate (не дай Боже на Diablo) и си мислите, че FF поредицата е просто още от същото, тогава ви очакват сериозни разочарования.

С това не искам да кажа, че японските RPG-та не струват. Напротив те са базирани на същите, добре познати от D&D (Dungeons & Dragons) система на битки, развитие на персонажите, изследване на терена и поредици от куестове. С тази разлика, че при тях няма да срещнете такова стриктно разделение на класове, раси, ориентации и т.н., както при класическото AD&D RPG. Което поне според мен е по-скоро преимущество, отколкото недостатък. Японските автори на RPG предпочитат да не сковават героите си в скучните рамки на конкретен клас (тип персонажи). Вместо това техните персонажи могат принципно да бъдат разделени на воини и магьосници, като представителите и на двата класа използват кажи-речи един и същ арсенал. Разликата идва най-вече от това, че едните се оправят по-добре с магии, а другите - с всевъзможни оръжия.

И преди да съм ви приспал окончателно с нова доза иначе твърде полезна информация, нека преминем по същество - дами и господа, Final Fantasy IX! Като начало може би си струва да спомена, че това е последната игра от поредицата, която излиза във формат PSOne, както в случай че не сте забелязали вече се нарича добрият стар PlayStation. В същия този момент се работи със страшна сила върху цели две издания на Final Fantasy за PlayStation2. Да не говорим, че се носят все по-натрапчиви слухове за Final Fantasy Online. Но тъй като PS2 е все още "мечта в розово" за 99,9% от родните видеогеймъри, на кого му пука?! Засега, само засега.

С което приключвам образователната част на тази статия и се обръщам директно към калените в дългогодишни битки заклети FF фенове. И тъй, драги мои, както сигурно вече сами сте се досетили, новото във Final Fantasy IX всъщност е добре забравено старо. Добрата новина е, че този път авторите на играта наистина са успели да съберат в едно каймака на каймака от цялата FF епопея.

Ще започна с една от малкото забележки, които мога да отправя към тази игра. Става въпрос за историята. Не че е лоша. Даже напротив. Но ако вече сте изиграли поне две от предишните игри от поредицата, през цялото време трудно ще се отървете от натрапчивото dеja vu усещане. Не ми се иска да бъда чак толкова рязък, но като дръпнем чертата, Final Fantasy IX не е нищо повече от Final Fantasy VII със сменени имена на местата и героите. Дори стриктно приказният сюжет на FFIX не може да замаскира този простичък факт. Не знам дали това може да се нарече точно издънка. Но след като видите колко работа е хвърлена върху графиката на играта, сигурно и вие ще си кажете - е, можеха да измислят и нещо по-интересно!

И като си говорим за графика, дори само заради нея бях изкушен да дам на тази игра пълен набор от шестици. Предводител на малката армия от художници, работили по този абсолютен графичен шедьовър, е великият японски илюстратор Йошитака Амано, известен най-вече покрай работата си по ранните издания от поредицата и комикса Sandman. Всеки от стотиците (а може би дори хилядите) персонажи в играта е изпипан с такова невероятно въображение, че си струва да я "превъртиш" дори само като надзърташ над рамото на някой играещ не на шега приятел. Колкото до различните светове, в които се развива действието... Не знам какво друго да кажа освен, че ми е адски чудно колко хора всъщност са работили по този проект, защото подобно постижение определено не е по-силите на стандартния 15-20 членен дивелопърски екип.

Стилът на битките също е заимстван почти едно към едно от тази на Final Fantasy VII, но не вярвам някой да се оплаче от това. Отново е в сила доста находчивата според мен Active Time Battle система, която - казано с думи прости - позволява на вашите воини да извършат ход едва след като ATB показалецът им се изпълни до дупка, след което трябва да изчакат известно време (измерено, разбира се, в ходове) за да се "напълни" той отново и т.н., и т.н. Признавам, на думи не звучи особено впечатляващо, но на практика това е като че ли единствената походова комбат система, която ми е създавала някога усещането за истинска битка.

Естествено, всичко отново се върти около един главен герой - Зидан (но не Зенедин), млад крадец със слабост към хладните оръжия и... маймунска опашка, и компанията (партито), което се събира около него във връзка с един или друг куест. Тук му е мястото да спомена един наистина интересен елемент от FFIX, който - признавам - не можах да се сетя дали съм срещал в някоя от предишните игри. Става въпрос за системата, по която вашите герои придобиват нови умения. Уменията във Final Fantasy IX се делят принципно на два типа, които ще нарека за улеснение "нападателни" и "защитни". И едните, и другите са "прикрепени" към конкретни предмети, оръжия или брони, с които вашите герои могат да се сдобият едва след като достигнат конкретно ниво, което - логично - става с воденето на битки. Та след като някой от вашите герои се сдобие с такъв специален обект, той придобива заедно с него и съответното умение. Дотук нищо ново, съгласен съм. Интересната част се крие във факта, че след като си служи достатъчно време с този обект, вашият герой придобива умението за постоянно и може да "преотстъпи" въпросния меч/жезъл/наметало на друг член от партито, който на свой ред да усвои новото умение. И така до безкрай. Сигурно се досещате, че тази система на практика открива доста по-сериозни възможности за изпипване на подходящата стратегия. А без правилна стратегия, повярвайте ми, няма да стигнете далече.

Под "стигане далече" нямам предвид единствено превъртането на играта, разбира се. Ако сте надарени със здрави нерви и благословени с излишно свободно време, ви съветвам да се разходите както му е редът нашир и длъж из играта. Броят на предметите, които можете да придобиете, и на страничните куестове, които нямат пряко отношение към основната история, е наистина гигантски. Единствената досадна част в едно такова са начинание са безкрайните омръзващи и абсолютно безсмислени "междинни" битки с все едни и същи противници. Какво да се прави, никой не е съвършен, Square очевидно също не са.

На финала искам да направя една дребна, но важна уговорка. Ако въпреки всичките ми големи надежди, поредното следващото издание на Final Fantasy се окаже "още от същото", аз лично ще забравя много бързо за всичко добро, което съм казал за нея до момента. 

напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Destiny 70
Limbo 28
Ni no Kuni: Wrath of the White Witch 16
Deathspank 9
Persona 4 2
Mass Effect 2
Jeanne D’Arc 1
Persona 3 1
Too Human
Blue Dragon