Fight Night: Champion

Колко игри напоследък са ви обещавали невиждани и нечувани иновации? Почти всяка? А колко от тях са спазили обещанието си? Почти никоя? И нищо чудно – прокарването на нови, радикални геймплей идеи си е като да обезвреждаш бомба – едно грешно решение и си мъртъв. Къде по-лесно е да следваш добре утъпканите пътеки и година след година да пробутваш “ъпдейти”, маскирани като изцяло ново издание. При спортните игри нещата от край време са стояли така, особено през последните десетина години. Но ето че именно ЕА, откриватели на формулата “по едно издание на година”,

дръзнаха да направят нещо почти немислимо доскоро

Да ни продложат спортен симулатор с пълноценна, при това повече от прилична история. Подобен кураж заслужава, най-малкото, бурни аплодисменти. Не че до момента не е имало и други подобни опити (TOCA Race Driver 2 на Codemasters, да речем), но повечето от тях бяха по-скоро половинчати и “тромави”, във всяко едно отношение. Забравете за това – Fight Night Champion ви предлага сюжет, който по нищо не отстъпва на този от последния Rocky. И макар историята на Андре Бишъп да е сглобена предимно от използвани до скъсване филмови клишета, ефектът от нещо подобно в спортна игра е зашеметяващ като десния прав на братята Кличко. Да, Андре е главният герой на тази боксова мини-сага. С него ви предстои да минете през ада и рая да профи боксинг занаята. Стартирал като една от големите млади надежди, мистър Бишъп (подобно на не едно и две боксови величия) се озовава зад решетките, където го заварва и началото на играта. Първата битка в Champion режима на новия Fight Night е именно на боксовия ринг на щатски затвор,

без каквито и да е протектори или правила

с едно озверяло пандизчийско наци за съперник. Оттук нататък следва ретроспекция, която обяснява как се е стигнало до всичко това, като последната част е запазена за триумфалното завръщане на Андре на профи ринга и, разбира се, задължителния мач за титлата в тежка категория. Естествено, междинните анимации и диалозите играят ролята само на спойващия елемент в поредицата от боксови мачове, които вие ще трябва да изиграете. Но ефектът от всичко това за атмосферата на играта е – ни повече, ни по-малко – поразителен. Нещо повече – Champion режимът успява да те научи на някои привидно дребни, но безценни уроци. Колкото до тази “останала част”, тя се дели условно на две части. Първата е добре познатият “бърз мач”, в който можете да изправите една срещу друга

боксови легенди

като Мохамед Али и Майк Тайсън, Мани Пакио и Шугър Рей Леонард, Виталий Кличко и Ивендър Холифийлд – пълният списък продължава още, и още… и още! Не по-малко познат е Legacy режимът, в който можете да създадете свой боец от нулата и да го отведете през кръв, пот и сълзи чак до трона на боксовия Олимп. И като че ли на авторите на играта не е била достатъчна една геймплей революция, те са решили да прокарат коренна промяна и в самата геймплей формула, продала десетки милиони копия от поредицата през годините. Да, става дума именно за неведнъж одумваното, но като цяло доста позитивно прието управление с помощта на двата аналогови стика. Както си спомняте (ако сте играли друго издание на Fight Night), ударите в тази игра доскоро се управляваха с изпълнение на сходни движения на стиковете на геймпада. Макар да допринасяше сериозно за реализма в играта, този контрол си имаше и своите сериозни недостатъци, особено, когато всичко опре до “рисуване” на полукръгове със стиковете. Fight Night: Champion връща тези контроли там, където им е мястото – върху

бутоните на геймпада

Усещането е далеч по-“естествено” и като цяло ти позволява да се концентрираш повече върху играта, а не върху борбата със стиковете. Недостатъци? Не бих ги нарекъл точно така. Но виждам, че и други освен мен са имали проблеми с някои странни развръзки на мачовете в предишните издания. Да, Fight Night винаги е бил един изключително реалистичен симулатор. И точно както в истинския бокс, в него е важен не толкова броят на нанесените удари, а тяхната сила и точност.  Да не говорим, че и най-добре подготвеният профи боксьор не може да изиграе десет-дванадесет рунда, махайки като вентилатор. Всичко това е точно така, на във Fight Night понякога ти се струва, че си бил наистина болезнено ощетен. Било то защото си скъсал противника от бой, а накрая си загубил по точки, или защото същия този противник някак е успял да те нокаутира, макар преди секунди да е бил напълно гроги. Уви, в Champion тези моменти отново не са ви спестени. Кой знае, може би именно те са доказателство за убийствения реализъм на играта. Защото в реалния живот боксьорите се оплакват от съвсем същите съдийски “грешки”, а не един и два мача свършват с някое заблудено кроше плюс сензационен нокаут. В игрите обаче, този тип реализъм може би идва малко в повече. Така или иначе, едно е сигурно – Fight Night: Champion e безспорният абсолютен шампион при спортните симулатори в момента.

Автор: Ивелин Г. Иванов