by PC Mania
Странни неща продължават да стават в света на компютърните игри – неизвестната американска компания Edward Grabowski Communications Ltd съумя да направи една доста приятна wargame-RTS, която се разпространява от английската Empire Interactive. Сюжетът на стратегията е основан на така наречената
The French and Indian war
избухнала в средата на 18-ти век между Великобритания и Франция. Военните действия са водени в продължение на седем години, но са останали ограничени главно в източните погранични територии между френските и английските владения в Северна Америка. И понеже историята на Новия свят не бе сред любимите ми теми в училище, няма как да съм сигурен, но като че ли това е същата война, послужила като основа и за създаването на “Последният Мокихан” – прочутия роман на Джеймс Фенимор Купър! Тези от вас, които са чели романа, навярно са придобили някаква представа за развитието на събитията – тук няма да видите фронтова линия, няма да водите и тежки битки със стотици и хиляди участници; напротив – спорният район е бил слабо заселен, покрит с трудно проходими гори и прорязан от многобройни реки, езера и потоци.
Местното население е било съвсем малобройно – неколцина фермери, доста повече трапери и множество малки индиански племена. Редовните армии на двете воюващи страни също са били малобройни – не само поради отдалечеността от метрополията, но и поради сравнителната малоценност (поне по това време) на оспорваните територии. Прибавете и липсата на пътища и ще получите картинката – малко дървени укрепления (кой знае защо наричани фортове) с по 20-30 войници, няколко местни жители и известно количество индианци; битките, в които са участвали общо поне стотина души са били рядкост и са минавали в категорията на “големите сражения”, а основно военните действия са се водели от отряди от по няколко човека и често са наставали големи бъркотии, тъй като понятието “линия на фронта” изобщо не е и съществувало. Добавете към това малко романтика (спомнете си пак за романите на Купър) и ето ви основните събития, на които ще станете свидетели във Fields of fire: The war along The Mohawk.
In the beginning
Основната заслуга на производителите е, че са успели да създадат стратегия в реално време, която доста се отличава (в положителен смисъл) от многобройните имитации на Warcraft и C&C! Приятните новости започват веднага след като изберете на чия страна ще воювате – получавате екран с кратки биографични бележки на действително съществуващи исторически личности – британски и френски офицери, известни индиански вождове, популярни местни колонисти и американски рейнджъри (само дето Чък Норис го няма, но пък са включени и няколко представителки на нежния пол – спомнете си за романтиката). Това са основните ви действащи лица, измежду които ще трябва да изберете и главния си герой – персонажът, който ще участва във всички мисии и чиято загуба автоматично ще доведе и до загуба на играта. При избора ще трябва да се съобразявате с два фактора – основните им характеристики (attributes) и уменията (skills), които притежават (или поне могат да притежават). Характеристиките им включват сила, точност (на стрелбата), интелигентност, бързина и натрупан опит, докато притежаваните от тях умения са свързани най-вече с техния произход или професия. Например професионалните военни обикновено умело боравят с далекоглед, имат възможност за строеж на укрепления (барикади) и знаят как се стреля с оръдия; специалностите на индианците са свързани със животните, а тези на рейнджърите и на траперите най-често включват плуване, разчитане на следи (tracking) и поставяне на капани. Жените пък разбират от медицина и чужди езици – особено полезни, когато трябва да се “преметне” врага, че сте от “нашите” и да се мине без сражение!
Изучаването на ново умение става или от книги (например “Tactic Book”), или просто като наблюдавате някой от вашите другари как умело използва съответните познания. Третият много важен фактор, с който ще трябва да се съобразявате, е оръжието, което използват героите. Това действително е много важно, тъй като те ще си останат само с него през цялата игра, като ще имате възможност единствено да направите евентуален ъпгрейд. Какво точно е наличното оръжие също зависи от типа и професията на персонажите – офицерите имат само пистолети, войниците използват мускети, индианците са доста шарени – могат да имат лъкове, томахавки или също мускети, а жените са най-онеправдани – те обикновено разчитат само на почти безполезен нож.
И така, избрали сте си персонажа и се озовавате в базовия си форт – който представлява просто едно дървено укрепление с няколко бараки. Време е вече да се представите на командващия форта и да получите първата си задача. Сега вече ще трябва да се споменат
Основните принципи,
които ще се прилагат по време на изпълнението на мисиите:
1. Обикновено няма да изпълнявате сам почти никоя задача. Основните ви другари ще бъдат измежду историческите личности, за които стана въпрос в началото – общо ще можете да привличате до седем от тях, като при това ще можете да влизате “в кожата” на всеки един поотделно и да го управлявате като че ли е вашият основен герой. Разбира се, не всички персонажи ще бъдат available по всяко време – някои от тях ще намерите в самия форт (в Rest House), други евентуално ще откриете по време на самата мисия, а трети – (има и такива) ще се преметнат на страната на врага и ще се опитат да ви вкарат в някой доста неприятен капан.
2. Освен основната група (до 8 човека) ще трябва да използвате и така наречените sub-ordinates. Това са допълнителни войски, които биват три вида: fort defenders – много важна група, защитаваща базовия ви форт от противника и от дивите зверове и освен това запазваща контрола върху supply route – пътечката, по която се добират до форта повиканите подкрепления и пътуващите търговци. Можете да управлявате директно тези защитници, както и да ги лекувате, а когато позабогатеете ще можете да наемете и допълнителни войници чрез Reinforcement Room. При това имайте предвид, че вторият начин да загубите директно играта е да допуснете врага да превземе командирската барака (Commanders Office) във форта. Втората група допълнителни войски ще управлявате по същия начин като първата, но ще ги получавате само за конкретни мисии и няма да имате възможност да увеличавате броя им; и третият тип са войски, които също ще участват само в единични мисии, но няма да имате никакъв контрол върху тях (но поне ще можете и тях да лекувате).
Пари, оръжие и екипировка
Четвъртата (и последна) барака във форта е The Store. Както не е трудно да се досетите, това е магазинът, откъдето ще купувате необходимите ви предмети и ъпгрейди за оръжието, като същевременно ще бъде и основният ви източник на златни монети, тъй като търговците изкупуват не само излишното ви оборудване (намерено по време на мисиите или отмъкнато от противника), но и дивечови кожи – май споменах вече, че може (и трябва) да се унищожават и дивите животни; не само това, можете дори да дадете команда на част от sub-ordinates да се занимават изключително с лов!
Оборудването, което ще можете да купувате, има изключително разнообразен характер – много от предметите са необходими за упражняването на едно или друго умение – например далекоглед, лопати, секири, карти и т.н. За лекуването пък ще са ви необходими аптечки, а за през зимата ще са ви много полезни и снегоходките; добре е да знаете, че някои от предметите са за еднократно използване, но често се продават и значително по-скъпи неща, които обаче са практически вечни. Типичен пример е аптечката – един път купена, тя може да се използва многократно (от персонаж с необходимото умение), но ако нямате пари, може да си купите и малка бутилка с билкови смески, която еднократно ще възстанови част от загубените hit points на някои от персонажите. На последно място (но не последно по значение) идват и ъпгрейдите за щатното оръжие. Вече стана ясно, че героите не могат да си сменят оръжието, но пък два или дори три ъпгрейда могат значително да променят картинката. За мускетите например се продават удължени цеви, които значително увеличават обсега на оръжието, можете да си купите специален далекоглед, пригоден за монтиране върху мускета – естествено ще се получи “снайперистки мускет”. Индианците пък могат да си купят метални върхове за стрели, което прави лъка доста по-смъртоносно оръжие… въобще, не може да се отрече наличието на фантазия за изобретяването на най-различни полезни шмекерии в тази област. За да завършим с оръжието – достатъчно е един “ъпгрейд” да е наличен в инвентара (bag) на съответния персонаж, за да се използва автоматично, освен това не е необходимо всеки път да си купувате (например) нови върхове за стрелите – един път купени, те могат си останат до края на играта.
И така, напълнили сте торбичката си и сега вече можете да се явите пред шефа на форта и с повишено внимание да изслушате заповедите и ценните му напътствия за поредната задача.
Предвидени са по седемнадесет мисии за всяка от страните!
Сред тях има чисто бойни – да разчистите еди-кой си квадрат от досадно вражеско присъствие, но има и такива, които са неизпълними без използването на специфични за избрания персонаж умения – например сам-самичък да се промъкнете през вражеските линии и да занесете важно съобщение до обсадения форт… или пък да спасите отвлечената генералска дъщеря (хей, кой тук споменаваше за “Последният мохикан”?). Много от индианците могат да използват дивечови кожи, за да се маскират като елен и да преминат необезпокоявани покрай врага… което е малко странно – едва ли има войници, които биха се отказали да похапнат прясно месце. На практика една подобна ситуация би се развила по следния начин – “Я, какъв хубав елен се приближава! Corporal Мортимер, вземете си мускета и да не се връщате без няколко крехки пържоли!
Слушам, Sir! Bo-o-m! O-ops! Отново индианец! Четвърти за днес! Ако продължава така, пак ще трябва да вечеряме с миналогодишни консерви!” В подобни мисии моят любим персонаж е рейнджърът – той е по-бързоног от редовите войници и може да поставя различни смъртоносни капани, така че аз просто изкопавам две-три вълчи ями и внимателно си показвам върха на носа пред врага “Айларипи-и-и-и! Ехо-о-о-о!…” След това остава само да извадя плячката от ямите (за което има команда remove traps).
Малко особености и hint and tips
които са описани в .hlp файла, но е лесно да се пропуснат при четене – всеки характер в началото на играта притежава поне едно умение (skill) и може да научи още няколко, като от професията му и от интелигентността му зависи колко точно и кои. Но сега ВНИМАНИЕ – това е теоретичният максимум, а на практика той ще усвои само част от тях – пак в зависимост от нивото си на интелигентност. По принцип основните характеристики на всеки персонаж се увеличават автоматично с натрупване на experience, но използването на notepaper и diary pages води до малко по-бързо повишаване само на интелигентността му. Това естествено ви дава възможност като се поопаричите да заделите и малко средства за по-бързото развитие на героите, които сте си избрали за основни другарчета в мисиите. Ето и най-ценните skills, които ще са особено полезни за персонажите ви:
Telescope – задължително; безценно умение, което увеличава видимостта ви около 3 пъти!
Swimming – задължително; теренът, на който воювате, е целият прорязан от реки и езера – и съвсем логично мостовете обикновено са добре охранявани (да не споменаваме за капаните).
Trap making – задължително; това умение позволява не само да поставяте капани, но и да ги обезвреждате, включително и противниковите!
Medicine – от важно по-важно – ясно защо!
Map reading – много полезно умение – разкрива ви цялата карта (но не премахава the fog of war и изисква наличието на карта за еднократно ползване).
Barricade – полезно умение при някои мисии, построяването на всяка барикада би трябвало да струва пари, но във версията на играта, с която разполага редакцията, е безплатно (Long live the bug)!
Останалите умения често са интересни и забавни за използване, но честно казано, ще можете и без тях.
Miscellaneous items and weapon upgrades
По принцип ъпгрейдите за почти всички оръжия (освен за пистолетите) включват 4 степени – увеличен обсег, увеличен damage, по-бързо презареждане и по-голяма точност при стрелбата. Какво точно ще купите зависи от личните ви предпочитания, но според мен е абсолютно задължително да разполагате поне с оръжия с увеличен обсег. Имайте предвид, че всеки персонаж може да носи само до осем предмета в раницата си (bag) и при това трябва да оставите достатъчно място и за намерената плячка!
Относно другите предмети – за някои от мисиите ще имате нужда от точно определена вещ – например въже, кибрит и т.н., но всичко това ще успеете да го намерите и на място, така че пак зависи единствено от предпочитанията ви и от финансовите възможности. Добра работа вършат оловните листа – те са първообразът на съвременните кевларени жилетки! Също така е полезно да разполагате и с по една карта (за еднократно ползване) за всяка мисия. Абсолютно необходимо е също възможно най-бързо да съберете достатъчно златни монети и да купите поне една аптечка! Крайна необходимост е и наличието на далекоглед – без него умението telescope е безполезно! Поне един от персонажите ви, притежаващ умението trap making, ще трябва да носи и лопата, а за издигането на барикади ще се нуждаете от брадва (“axe” – да не се бърка със ъпгрейдите за оръжието “axe”). Ако разполагате с излишни пари (максимумът, който можете да носите, е 200 златни монети), купете Tactic books – всяка купена книга дава възможност за директно изучаване на едно умение (но аз предпочитам обучението чрез демонстрация и наблюдение).
Други предимства и два-три недостатъка
Към предимствата могат да се споменат и сравнително добрата графика (особено ако разполагате с карта с 2 MB видеопамет и можете да използвате 16-битов цвят), както и много детайлните заповеди, които можете да давате на войниците си – не съм ги броил, но са някъде към петнадесет различни команди! Добавете към това и разнообразието, което се получава при използването на различните умения и нищо чудно, че изпълнението на повечето от мисиите определено е доста забавно.
За съжаление се намират и два-три недостатъка – например завършването на една мисия отнема обикновено от половин до един час – което на практика означава, че за една седмица може да превъртите играта и от двете воюващи страни; другият недостатък е по-скоро досаден и е типичен за почти всички стратегии в реално време – да сте се опитвали скоро да прекарате голяма група войници през тесен мост? После минимум половин час трябва да щракате хаотично с мишката, докато успеете поне малко да си посъберете разпръснатата като пилци из цялата карта войска (а и все ще се намери некадърник да цопне в някой от собствените ви капани)! Впрочем има още един дребен недостатък – играта е силно проамериканска (независимо, че войната е между Франция и Великобритания и че по това време никой от местните жители дори и не си е помислял да си разваля спокойствието и да се бори за независимост) – производителите доста са си покривили душата, за да осигурят патриотичното чувство на американчетата като допълнителен стимул за похарчване на доларчета!
Като изключим това и някой и друг дребен (наистина дребен) бъг, Fields of Fire може действително да ви стане интересна и забавна игра, особено ако не сте фанатичен привърженик на футуристичните оръжия, роботи и битки!
Автор: Ник Мортимър