Fetish Fighters

Е, точно такива игри (и извратеняческата манга куест серия, на която се наслади колегата Бойчев) събуждат при някои не мръснишко подсъзнание, а чист нагон. При други – просто усещане за погнуса. За какво става въпрос: Fetish Fighters е “3D” тупалка, но може спокойно да се разгледа и като порно мод на Mortal Kombat 1. С други думи на фона на яки 3D мацки по бельо (ако сте ги тупали първия рунд) ще се запознаете с най-безумно тъпия представител на жанра. Всъщност кой точно жанр…? Сериозно се замислям, че в един друг жанр Fetish Fighters преспокойно може да си получи пълно 6 по всички параграфи.

Имате три режима на игра – история, сингъл и мулти. Ами какво да ви кажа – аз лично предпочитам едно друго мулти – пак се изпълнява от двама, пак в първия рунд се обличаме, във втория сме по бельо, а в третия… ми как какво – тетрис. Що тетрис ли – ами нали си спомняте оная дългата пръчка колко много точки носи, ако я пъхнете в правилната дупка?

И защо точно фетиш – ами фетишистите са едни сладки дебели чичковци с очилца, които си падат по странни работи – най-често дрешки и униформи или предмети. Та гаджетата в играта до едно олицетворяват някоя мъжка фантазия – я сладуранска медицинска сестра да ти забие една голяма игла (уфф, тук вече се обърках с това кой на кой трябваше да забива иглата), или пък индианка, приканваща ви да пояздите. В инфото на момичетата можете да прочетете интересни факти за тях, като специалните им движения, сексуалитито им (нещо като фаталити от МК, ама не съвсем… ох, на баткооо!) , любимата им поза (отпред, отзад, отгоре и отдолу, 69 и т.н… много поучително) и хоби – например медицинската сестра си пада да я пляскат гола по дупето.

Говорейки за поза, знаете ли какво е поза “бобър” – жената седи на стола, вие си я нагъвате, а тя гризе дървесината. Простащинка, ама какво друго да напишеш за игра, за която всичко се казва с три изречения.
А, да – системните изисквания. Ами пентиуми-ментиуми и 64 МВ, ама те са всъщност несъществени. Най-важното е да имате здрава дясна/лява ръка и кърпичка до себе си, че гадните петна по килима трудно се перат… И не се надявайте, че са под масата с компютъра и никой няма да ги забележи – нали майка ви пуска прахосмукачката (по сведения на един колега “прахосмукачката” била една блондинка близо до “Шератън”, с доста евтини тарифи – Yo, peoples, get yourself a real life/job/wife!).

А за секшуалитата така и не можах да ги видя в действие. Някак съм отвикнал само с три бутона да играя подобни игри, ама имената им звучат поне интригуващо, като Bra Teleport, Ride ’em Cowgirl, сестрата ви вкарва “Инжекцията” и т.н все в тоя дух. Като казах дух, та се сетих, знаете ли… упс, бе то малки деца ни четат все пак, сори.

А сега “дъ гранд финалито” – играта е шит, мегашит, супершит и единствената причина, заради която се занимавам с нея, е, че като игра може да е шит, ама като пийп шоу си е супер. Абе всъщност не се и занимавам, баста. Отивам на театър с жената, пък после ме чака и нощна на гореспоменатия мултиплейър.

Автор: Георги Панайотов