facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Fanfic Вторник: Последен упор (част 1)
Ревю | 02.09.2014 | автор: PCM2.0


оценка:
Производител:
Издател:
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC

Fanfic, или Fan fiction, са истории, създадени от фенове, чието действие се развива в света на някое произведение: книга, филм, или в случая - игра. Те дават възможност на почитателите да разкажат истории, за каквито авторите на оригиналната творба никога не биха се сетили. От своя страна историята в игрите е една от най-отличителните им черти, която може да ги издигне до ранга на изкуство. Ако имате своя история, пратете ни я на pisma@pcmania.bg!

-----------------------------------

По вселената на Batman: Arkham Asylum

-----------------------------------

Последен упор преди чистилището

Автор: Златомир Радев

Брус Уейн се претърколи по стълбите.

 

Тялото се понесе по тях като брашнен чувал, хвърлен от неспособен хамалин. Все още здравите му кости изщракаха като бъдещо предизвестие на непосилна болка, а счупеният му крак се развя по време на падането като ненужно парче кожа, зашито по погрешка за губеният му костюм.

Неусетно използва дясната си ръка, за да не изгуби и зъбите си при досега с махагоновите шахматни плочки, чакащи го долу. Прасна се върху им като ненужна вещ. Лакътят му подаде при срещата със земята, огъвайки се и прекършвайки се.

Остра болка проряза тялото на Брус Уейн. Гореше го като адски огън, извиращ отвътре. Плътта му пареше, готова да пламне в агония, а коженият му чувал приличаше на огромно черно петно по белия под, един вид ненужен отпадък, когото санитарите в „Аркам" са забравили да изметат, преди бунтът от горното крило да се отприщи с пълна сила и да залее другите отделения на клиниката като вирус. Наметалото му го бе покрило почти изцяло, даващо илюзията, че беше наскоро открит и отхвърлил последното си причастие труп насред военна зона.

Уейн се опита да задвижи ръката си. Резултатът беше ефирни шипове, забили се там, измежду вече разтегнати хрущяли и напукани кости. Знаеше, че ръката му е счупена. Когато опита да се изправи установи, че висеше като разбита от необуздан юноша тръстика. Като част от вече омръзнала марионетка, чийто стопанинът се бе наситил и в последствие, захвърлил в някоя дълбока яма.

Когато Брус се опита да пълзи разбра, че това последното изобщо не беше далеч от истината.

Коридорът пред него беше все едно безкраен. Въздухът беше сух, вдъхващ обещание за късен палеж. Беше полунощ и светилната на пълнолунието цепеше през решетките на прозорците осветените си пики, подсказващи му пътя към вратата срещу него и в последствие - някак си подиграващи се му. Отвън ехтяха крясъците на метежа, възникнал преди три часа. Чуваше звук от стрелби, трошащо се стъкло, малки взривове и човешки писъци. Брус опита да не им обръща внимание. Защото ако го направеше, щеше да забрави учението, което го пазеше жив из улиците вече двадесет години. Онова несъществуващо (освен вътре в него) писание, което го наставляваше и направляваше дните му занапред.

Когато даде временен контрол върху вътрешната лава, се изплю към тъмнината. Знаеше много добре, че не може да помогне с нищо долу. Полицейската блокада от моста сигурно беше на последни напъни откъм възможностите си да пропусне армадата от душевноболни обратно към Готъм.

Знаеше, че Гордън беше в първите редици и въпреки, че не можеше да направи нищо физическо покрай възрастта си, то уменията му като комисар, издържали проверката на времето, ще бъдат от огромна полза за изплашените ченгета под негово командване, дори в този момент разкъсвани за да изпълнян дълга си. Изискваше се смелост и любов към закона. За една кратка секунда Уейн се зарадва, че все още съпротивата действаше, макар и в последен отпор.

Прерови репертоара със здравата си ръка. Нямаше нищо.

Изсумтя от чист гняв, чийто катализатор можеше да се усети от очите му, прозиращи през черната маска. Сондира още веднъж и вече разбрал, че изход нямаше, прасна здравата си ръка в земята и напъна цялата си сила.

Знаеше, че пътят бе труден. Знаеше, че едва ли щеше да направи четири метра, преди да припадне от изтощение. Но това беше пътеката, която бе избрал. Това го чакаше в края на тунела мрак и фалшива светлина. Щеше да свърши като алкохолизиран бездомник от бедняшките квартали, които баща му се опитал да изкорени. Преди те да изкоренят него.

Споменът за баща му в момента сякаш не беше негов, а част от стар гоблен, принадлежащ отдавна на друг, но не и на него. Бяха минали толкова години, че помнеше травмата, която с кокалестите си ръце начерта маршрута, докарал го до това състояние, но не и лицето на баща си. Имаше снимки. Но те бяха само това - снимки. Фотографии, записали образ, когото вече му се струваше непознат.

Някъде измежду напъните и болката, Брус дочу гласове. Идваха отгоре и настъпваха стремглаво надолу. Прокле се, че трябваше да стой и да чака онези, превърнали го в полуживо парче месо, да крачат тихо по спираловидната стълба и да си говорят така, все едно бяха на чаено парти.

- Сигурен ли си, че е жив? - гласът на задалият въпроса беше дрезгав, като човек, прекалил с цигарите. Но някак си мил, като миниатюрни вълни, галещи краката на човек, радващ се на неделята, понеже тя му гарантираше покой.

- Винаги е жив! - изрева собственикът на другите обувки и се захили. Корав и тежък смях, издаващ всички сериозни ментални болести и свиващ ги в една обща хаотичност, от която само той извличаше полза. - Като хлебарките е. И това е добре!

 

Брус се извърна по гръб като ранен плъх и ги изчака да слязат.

Първата фигура която застана под светлината на прозорците, беше средно висок мускулест мъж, облечен само с разкъсан панталон и още по-разкъсани обувки, лочещи се по пода и сякаш блъскащи се една в друга, показващи, че неравновесието в мозъчната кухина най-накрая бе повлияло и на двигателните функции. На продраният му колан беше сложен празен кобур за острие, което не беше там. Сигурно би изглеждал като клошар наркоман, ако не бяха собственоръчно изработените му белези, наподобяващи разкривени черти. Всеки четири бяха пресечени от пета, даваща знак за завършеност и отваряща място за други. Плешивата му глава бе плувнала в пот. Държеше огромен военен кинжал и го стискаше така, все едно дръжката беше част от самия него.

- Ето те, значи! - кресна весело той. Очите му захвърлиха искри, я тялото му потрепери от възбуда. Обърна се към другата сянка, тепърва пристъпваща към това проклето и забравено от Бога място - Намерих го! Лежи си на земята така, все едно чака нас!

- Идеално! - изрече другият и пристъпи.

 

Зелената му коса беше настръхнала до неузнаваемост. Още беше в грозният си лилав смокинг, сякаш прешит към кожата му. Звукът от обувките му по мозайката наподобяваше човек, тръгнал към любима, за да я покани на танц насред претъпкана бална зала. Разликата в костюмът му беше, се лилавото отгоре почти не се виждаше.

Беше се овързал с пръчки динамит като така приличаше на излишно увито с еднакъв материал и започнало да увяхва коледно дръвче. От лявата му страна висеше пълна кафява торба, завързана за една от пръчките.

Хилеше се. Както винаги.

Уейн се взря в него с чиста омраза. Трябваше да изпроси още малко сила.

Искаше да се изправи, да ги хване и двамата, да ги потроши, да ги размаже така, както никога преди. За първи път в живота си съжали, че не бе предприел по-строги мерки, що се отнася до общата безопасност и човешкото право на съществуване на тези болни нещастници.

- Погледът му е гневен, приятелче. - Обърна се той към фигурата с бялото лице. - Много гневен! ЧАК МЕ ПОДЛУДЯВА!

 

Вдигна кинжалът си като предупреждение за мъст и се насочи бавно към Брус. Зениците му се въртяха навсякъде. Приличаше на повреден робот.

Стигна до него и навеждайки се, го вкопчи за гърлото. Толкова силно, че за момент Уейн забрави как се диша. Диханието се образува в желание, а съпротивата - в недостижим блян. Не можеше да направи нищо, за да се откопчи.

- Време е! - каза той на Брус, докато приближаваше ножът към гърлото му - Отдавна съм в занаята, но мисля, че имам място за още един белег! - прекара хоризонтално показалеца през носа си - Ще го сложа точно тук! За да ми напомня:, на мен и на всички останали! За да се знае веднъж и завинаги кой е насочил Прилепа по спирката за бързият влак към Ада! И когато пристигнеш, поздрави Фрийз!

- Зааз... - отвърна другият.

- Болката ти ще е сладка. - Плешивият изобщо не отрази другаря си. Скулите по лицето му се свиха, а устните му се дръпнаха назад в най-откачената гримаса, която Уейн беше виждал някога - Дори не искам да знам кой си всъщност. Искам само да видя как гаснеш бавно. Имам толкова много да ти връщам, че сигурно няма да ми достигне нощта! Няма значение! Важното е, че сега ще затанцуваме!

- Зааз!

- Да го духаш и ти, изкопаемо такова! - кресна изродът към подвижното бомбено хранилище - Той си е мой, разбрахме се още горе! Никой не се интересува от тъпите ти шеги! Това е сериозно! Аз ще свърша тук! Затова, ако не ти изнася, можеш да се обърнеш, да извадиш една от проклетите си спатии, да я навиеш на руло и с най-голям кеф да си я вкараш там, където си мислеше, че го навираш и на Харли...

 

Спонтанният гръм прекъсна речта му. Главата на Зааз се поду и пръсна на мига като човешка пинята. Парчета кожа и мозъчни влакна полепнаха по Брус като бързо лепило. Той опита да образува миниатюрен щит с дясната си ръка, но прекалено късно.

Тялото на Зааз се олюля и се прасна до него. Ръката, държаща ножа, потрепери. После спря завинаги.

Брус не каза нищо. Не беше изненадан.

Взря се в близката фигура, издухваща димчето от револвера. Жалката му имитация да се направи на спечелил дуел каубой вкара горчив вкус в устата му. Насили се да изправи поне горната част на тялото си. Чувството бе като да се озовеш по пътя на комбайн.

- Никога не е бил учтив. - По бръчките на мършавият клоун можеше да се начертае звездна карта. - Но много ме заболя от изказването за шегите ми. Знам, че са смешни. Ти как мислиш, сладурче?

- Знаеш много добре. - рече Брус и се зачуди защо още никой не се бе отзовал на радио-честотата му. Но дори и да бяха навън в момента, трябваше да печели време.

 

Но не можеше. Този път нямаше да се измъква с подхранване на статуквото. Умората го теглеше надолу. Беше му и писнало от всичко около него. Имаше прекалено много трупове из болницата, прекалено много избити, за да осквернява паметта им, правейки се на комиксов герой.

- Ха! Какво да знам? - попита другият.

- Че ти си просто един психопат, Джоузеф. - каза му той, влагайки последните си сили в позата си - Една откачалка, жертва на собственото си извратено съзнание. Жалък си за всички останали. Ти си една пиявица, която се интересува за и чакаща финалът на шега, за която не знаеш дори началото.

 

Нашареното с динамит говедо, което понякога може би сънуваше, че е човек повдигна вежда и се заслуша. Изражението му беше като на манекен, на които някой гамен бе надраскал с флумастери саркастично извита нагоре уста.

- Опитът ти да се правиш на психолог е направо за медал, сладурче. С приказки ли искаш да ме умориш. Или чакаш някого? Уейн не отговори. С което само затвърди приумицата на лунатика, карайки тебеширеното му лице да се обагри в още по-весела (за него) маска. Толкова силно се ухили, че размацаното червило достигна до ушите му.

- Няма смисъл да чакаш онзи твой компаньон, миличък. Бейн го сви като акордеон още докато ти се правеше на акробат и се опитваше да стигнеш до последните етажи. Дори ако момчето оцелее, цял живот ще поема закуската си през сламка. И това ще е, ако Айви не е решила да си поиграе с него.

 

Смехът, който се изтръгна от гърлото му, беше като внезапен гръм. Единственото, което можеше да направи Уейн, бе да чака. Да се надява на външна намеса. Лунатикът винаги лъжеше. А когато не лъжеше, изкривяваше истината. Но дори и Тод да беше в беда, имаше още една подкрепа.

- Като заговорихме за опора... - каза другият, все едно разчиташе мислите му - Мисля, че това ще те зарадва!

 

Бръкна в торбата си. Направи го бавно, като илюзионист, чакащ кога публиката ще утихне, за да извади заека и да посрещне овациите.

Когато изкара съдържанието от торбата, очите на Брус се уголемиха. Тялото му потрепери и се изкриви от неуспешните опити да запази хладнокръвност.

Костюмарът в лилаво хвърли главата към него. Тя тупна на пода като спукана футболна топка и се затъркаля към него като магнит. Когато спря, зелените котешки очи на Селена го наблюдаваха от отвъдното. По тях и я позна.

Клепачите бяха изтръгнати, а главата й беше избръсната до косъм. От красотата й нямаше и помен. Приличаше на нещо, създадено набързо с много количество разноцветен пластилин и метнато в меча бърлога.

- Котенцето ти се опита да направи нещо, което не трябваш да прави - изграчи изродът с намацаното червило - Когато я хванахме, се опита да се измъкне с думи. А те бяха сладки, разбираш ли?! Като узряла круша. За съжаление, както каза моят приятел до теб, трябваше да сложим край на игрите. Реших да му я дам да прави с нея, каквото си реши. И Зааз не изневери на желанията си.

 

Прехапа устни в очакване и се приближи още повече. Метна револверът зад себе си и се наведе към Брус, все още гледаш остатъците.

Не видя накъде психопатът хвърли оръжието. Нито чу. Умът му блуждаеше из онези ъгли на двумислие и практика, никога не оставящи го да забрави жертвите и изборите си.

- Знаеш какво ще направя сега. - каза той и се пресегна към маската му.

Очаквайте част 2!

  

напиши коментар
 

948 мнения
профил »
Serious Sam каза на 02.09.2014, 22:39 ?. :

Добре де, тия неща що не се публикуват примерно в Творческия раздел на форум и тука да се поства линк? Така ще се раздвижи малко раздела, а и всички тия истории ще се "складират" където им е мястото - в Творческия.

39 мнения
профил »
Tiger каза на 03.09.2014, 00:39 ?. :
Редактиран на 03.09.2014, 00:46 ?.

По-рано днес, тук имаше коментар, който леко така "сипа" на тази рубрика суперлативи да ги наречем. Е сега го няма, ами на това му викам аз модерация, само молбата ми към екипа е, ами не прекалявайте с модерацията, че в тоя ред на мисли няма да останат коментари под новините. Нека има модерация, иначе някои индивиди няма да се научат на креативни, градивни, и смислени коментари ама все пак не се оливайте с модерацията, че няма да останат кометнари под статиите. И не ме рабирайте погрешно, сайта ОПРЕДЕЛЕНО има нужда от модерация, но нека е справедлива. Ами в последните дни(седмици), действате, така по линията, от доста време не е имало списание, и направо нямам търпение сега в септември да избухнете с един gamecast, и едно тройно списане('щото иде време за септемрийския борй, а даже нямахме Юлски), и те така...
Относно инициативата поета във вторниците... супер е, много ми харесва, нищо че няма общо с историята в игрите, но е страхотно да прочетеш подобен материал, който радва..., не се отказвайте от тази инациатива, много радва...

EDIT: не знам какво по дяволите се случва в сайта, ама секунда след публикуването на този коментарер, вече имах един минус, към коментара, не знак как става тоя номер ама @%€$%$§*€*(€((€%!!!

EDIT2:нямам проблем с минусите, ама в момента на публикуване на кометара, ей така да ми се лепне "минус" от системата е леко тъпо дето се вика

784 мнения
профил »
veluvian каза на 03.09.2014, 10:54 ?. :
Редактиран на 03.09.2014, 10:55 ?.

Изтритият коментар си плачеше за изтриване. Разковничето не е само в свободното мнение, а и в подхода, който очевидно не всеки го притежава. Ако съм отговорен в такова кибер пространство и някой ми напише: "Ауееей, шшш, тъпаци, не ставате!" - ще го изтрия та само гледай. Ако критиката е под формата на: "Хора, тук имаме проблем, какво става? Защо не го направите по този начин?" - нали има разлика? Ама бай ти Ганьо трябва незабавно да сере по труда на другите, забравяйки, че предишния ден ги е възхвалявал и хвалил, а утре се отрича.

39 мнения
профил »
Tiger каза на 03.09.2014, 12:05 ?. :

Напълно съм съгласен с теб. а относно коментара, ами беше си за изтриване, просто моята идея беше, да не се прекалява с модерацията, тоест един вид да не се превръща в инвизиция, начин за наказание, или лично отмъщение в краен случай.

6 мнения
профил »
jorkata каза на 03.09.2014, 16:50 ?. :

Не знам с какво коментара ми беше за изтриване, не съм псувал, просто изразих мнение.Това ,че тона ми е бил малко по хаплив , не значи,че съм направил някаква грешка.Не знаех,че трябва да се съобразявам с нежните емоции и чувства на другите потребители и когато нещо не ми допада, да го обличам в пухчета и розов клин за да изкажа критика.Моя грешка.

126 мнения
профил »
Baldur каза на 03.09.2014, 17:15 ?. :

Защо си тъжен?

1978 мнения
профил »
DragonSlayer каза на 03.09.2014, 21:57 ?. :

Жорка, не се ядосвай, обзалагам се, че и Модераторът не е знаел, че трябва да се съобразява с твоите нежни чувства и емоции.

48 мнения
профил »
Nikeca The Boss 2.0 каза на 07.09.2014, 01:41 ?. :
Редактиран на 07.09.2014, 01:44 ?.

уникално, жестокото, мега добро!

83 мнения
профил »
Kambino каза на 03.09.2014, 20:01 ?. :

Как може да има 6-7 коментара и никой да не е по темата. Толкова ли е важно коментара на пича дали бил достоен за изтриване или не. Сериозни проблеми ви мъчат вас.

По темата. Хареса ми историйката и чакам част 2. Автора като гледам хич не ги жали героите стил Game of Thrones :D

1978 мнения
профил »
DragonSlayer каза на 03.09.2014, 21:48 ?. :

За съжаление (така се казва, иначе като цяло вселената на Батман и конкретно той като персонаж не ме влекат особено), та, за съжаление наистина не познавам добре бекграунда, в който авторът разполага своята история и съм сигурен, че изпускам много от тънките моменти, които правят един фен фикшън увлекателен - препратка тук, "намигване" там, ту познато име, ту познато събитие или просто характерните само за конкретната тема детайли - нещата, които служат за феновете както магнитът - за металните стружки и като кръвта - на акулите.*

Затова и нямам право да коментирам историята в нейния ФФ аспект. Иначе разказът сам по себе си не е лош, но съвсем смирено ще си позволя една препоръка към автора.

Адаш, имаш интересен стил на писане, но се увличаш в желанието да направиш жива и достоверна картината пред читателя, използвайки за целта твърде много и твърде често сравнението като форма на речта. Усещането, дори още в първите няколко пасажа, е като картина, в която художникът, от желание да въздейства с творбата си при първия поглед на наблюдателя, е добавил на определени места ярки тонове, просто да привлече вниманието на тях. Ефектът е малко странен. Получава се ефект заради самия ефект, а частите на речта са по-скоро средство за постигане на този ефект.

Сравнението е ползвано в разказа наистина щедро, а на моменти дори предизвиква усмивка (поне в мен - моментът с "обръщането като ранен плъх" и "ръката му, която висеше като счупена от необуздан юноша тръстика":))))

Позволявам си тази отметка със съзнанието, че аз самият едва ли бих се справил по-добре в писането и с надеждата, че няма да ме приемеш твърде насериозно.

И... между другото, ако те познаваме под някакъв ник тук, можеш да го споделиш. За да можем да свържем името, разказа и ника в образа на конкретен съфорумец.


*преднамерена употреба.

126 мнения
профил »
Baldur каза на 03.09.2014, 22:33 ?. :

Аз го написах.

За стилът на писане не мога да коментирам, понеже си го харесвам. Забавно ми е като го правя по такъв начин. Отпуска ме, един вид. И е ясно, че няма да се хареса напълно на всички. Но и няма как да е иначе. Част от мен си е.

Братовчеде, не е нужно да си запознат с историята на игрите, понеже нямат нищо общо, освен персонажите. Сиреч, чети и се кефи, ако ти допада. Но да си гледал филмите (всичко преди "Батман в началото") също помага, понеже съм го базирал на тях. Само, че по-реално. Другояче, ти трябва само минимално инфо за това кой какъв е. Друго не. Аз даже се чудя как още феновете на игрите (сред които съм и аз) още не са ме разпънали на кръст заради онова горе.

Но тук ще отбележа за всички, отделили време да го прегледат, нещо много важно - написах историята за три часа и под влиянието на спирт. Не съм я редактирал. Сега като го чета, можеше и да е повече. Но така всичко щеше да се разводни с излишни описания и факти. Емоционалният заряд щеше да се изгуби. Пък и няма смисъл да описвам как изглежда "Аркам" - Психодиспансер в леко готически "Лъвкрафт" стил (от неговите книги е и името на болницата). Оставих го на въображението.

Приемам критика. Няма как без нея, понеже така трябва да бъде. И ще се радвам всеки (чел го) да посочи плюсовете и минусите според собствената си себеоценка и характер.

Ако някой се интересува, частите ще са две. Беше към три-хиляди-и-нещо-си-думи и като гледам какво екипът на сайта е сложил, остават към четири-пет страници. Не помня много, но май им обещах ако го публикуват да сложа нещо за Dead Space. Или пак нещо от този свят, но ако реша да го направя, ще се развива около два месеца преди Бунтът, описан тук. Около залавянето на Зааз. Ако не си запознат с него, провери по сайтовете. Той е сигурно най-реалният персонаж откъм цялата пасмина изроди в тази вселена. И точно затова го сложих вътре - защото е истински.

Благодаря за градивният коментар и приятна вечер.

1978 мнения
профил »
DragonSlayer каза на 03.09.2014, 23:17 ?. :

Сега, с риск да бъда сериозно оплют от феновете, но ще призная, че единствената серия, която съм запомнил, е онази с Джак Никълсън. Всъщност, запомних единствено и само него; и играта му. После се опитвах да гледам други Батмани, но не ми се получи. Онзи с Робин - не съм. Някаква Жена Котка ли имаше, нямаше ли, от серията с Робин ли беше ... не знам, не съм ги гледал. Дори да съм гледал нещо, много бързо съм го изтикал на заден план в ума си.

И игрите не съм играл. Няма нищо, за което да се закача. Ето затова не съм наясно дори с елементарните основи и не ме е влечало никога да изследвам. Затова, както ти казах, приех разказа като интересна история.

А, между другото, като ти казах "адаш", не съм фамилиарничил или шегувал. Наистина сме адаши, но за братовчеди не съм сигурен. :-Д

948 мнения
профил »
Serious Sam каза на 04.09.2014, 11:54 ?. :
Редактиран на 04.09.2014, 11:55 ?.

@Dragon

Значи от всичките батмани:
1. Batman - 10/10 Майкъл Кийтън в главната роля, злодей - Джак Никълсън
2. Batman Returns - 8/10 Майкъл Кийтън в главната роля, злодеи Мишел Пфайфър и Дани ДеВито.
3. Batman Forever - 6/10 Вал Килмър в главната роля, злодеи - Джим Кери и Томи Лий Джоунс
4. Batman & Robin - 4/10 Джордж Клууни в главната роля, злодеи - Арнолд Шварценегер и Ума Търман

Робин се появява в Batman Forever. Първите два филма са на Тим Бъртън и са задължителни за гледане, уникална атмосфер.Вторите два - на Джоел Шумахер и не са чак толкова задължителни за гледане...

А новите три - е за тях се изговори и изписа много, едва ли си ги пропуснал.

Остава да видим бъдещия Batman v SuperMan каква хава ще е.

219 мнения
профил »
TheAlpha534 каза на 04.09.2014, 16:12 ?. :
Редактиран на 04.09.2014, 16:16 ?.

Анимациите също не са лоши.В момента се сещам за Dark Knight Returns, Under the Red Hood и Assault on Arkham.

Dafuq веднага ми даде минус когато сложих коментара!Май някой дебне наоколо,чакайки нови коментари,на които да си мацне минуса.lol

1978 мнения
профил »
DragonSlayer каза на 04.09.2014, 17:04 ?. :

@Serious Sam, вярно, Ума Търман! Гледах тази серия единствено и само заради нея (много си я обичам), но в края на филма се чувствах тотално прецакан. Не беше ли тя там... Отровната Айви? Някакъв прилепнал по тялото зелен силиконов костюм... тая част май-беше най-добрата от целия филм. Арнолд няма да го коментирам, тоя беше някакъв леден пич ли, какво ли, не си спомням, но работата беше много зле.

Виж, първият Батман е друга бира. Тоя Джак Никълсън направо ме разби в онази роля. Щом го помня толкова години след това, без да съм фен на поредицата..

948 мнения
профил »
Serious Sam каза на 04.09.2014, 17:47 ?. :

начи съответно по части -
1. Джокера;
2. Пингвина и Жената Котка
3. Гатанката и Двете Лица
4. Фрийз и Отровната Айви.

126 мнения
профил »
Baldur каза на 05.09.2014, 00:40 ?. :
Редактиран на 05.09.2014, 00:51 ?.

https://www.youtube.com/watch?v=sUgUMY-C7MY

Филмът може да е всякакъв, но сцената е класическа. Все пак, кой не би се влюбил в такава жена? Или да не поиска да й го вкара?

Музиката е на Елиът Голдентал.

39 мнения
профил »
Tiger каза на 05.09.2014, 01:17 ?. :
Редактиран на 05.09.2014, 09:43 ?.

Много харесвам вселената на Батман, особено първите два игрални филма с Джак Никълсън и Дани Девидо в Главните роли на "лошите". Но Никога няма да простя гаврата с Батман във филма в който главната роля играеше Вал Килмър. По дяволите, мамка му костюма на батман имаше зърна на гърдите, и то не какви да е, а сиви, да се отлличават от останалия костюм!!!! WTF???!!!! Е за щастие във филма с Клуни "почти" коригираха това, тоест махнаха сивия цвят от зърната, е все е напредък... :/

браво на @Baldur за старанието и усилията. Имаш талант за това, моята единствена критика(конструктивна такава) е същата като на @DragonSlayer, по възможност ибягвай прекалените сравнения, щото става малко пренатоварено от тях. Но и да не послушаш съвета, материала е страхотен, и не се отказвай да пишеш, с нетърпение очаквам втора част, и материалите за други игри които си подготвил

1978 мнения
профил »
DragonSlayer каза на 05.09.2014, 09:21 ?. :

Това ще е май чак другия вторник. И аз чакам втора част, а също и други подобни материали, защото добавят личен елемент към иначе твърде официалния тон на сайта.

48 мнения
профил »
Nikeca The Boss 2.0 каза на 07.09.2014, 01:37 ?. :

Супер е!
Батман е номер 1!
Сайта е супер як, а модератора мега пич!
Край!

126 мнения
профил »
Baldur каза на 07.09.2014, 21:18 ?. :

Кой е модератора? Така и не ги научих.

1212 мнения
профил »
Nreth каза на 07.09.2014, 21:47 ?. :
Редактиран на 07.09.2014, 22:07 ?.

Stealth!Повелителят на гръмотевици,Господарят на Седемте океан,Убиецът на Демони,Спасителят на светове,Пазителят на електронното списание,нашето начало и нашият край....Stealth!

126 мнения
профил »
Baldur каза на 08.09.2014, 01:33 ?. :
Редактиран на 08.09.2014, 01:43 ?.

Ми хвърлете му една бърза молитва, преди да се е прибрал в окената. Винаги е нужна.

Иначе, пратиха ми няколко съобщения, където са си наумили, че съм част от екипа. Хора, не съм. Написах нещо, пратих го, хората го харесаха и публикуваха. Само това е. Нищо повече.

Историята за Dead Space е почти готова, когато и извая, ще я пратя на сайта. Просто над момента работя и над две собствени произведения и бавно наваксвам.

На който му е интересно, ще чете. Ако го публикуват.

48 мнения
профил »
Nikeca The Boss 2.0 каза на 08.09.2014, 03:27 ?. :

Само не знам защо няма нещо за NEXT TV, верно че вече петък-събота никой няма да се сети за пице мания, ма си спомням, че бяхте в готини отношения с Роро :) се тая режиииииииииииииииииии
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Fanfic Вторник: Последен упор (част 1)

Ревю:
„Всичко е относително.” Алберт Айнщайн „Прегърни еволюцията!” Майкъл Алтман

ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78