Falcon 4.0 Allied Force

По един или друг ирационален начин, след дълги лета, преборих образователната система на Република България. Един щастлив ден през тази зима получих прилично опакована хартийка с надпис ДИПЛОМА. Колко от безумията, които минаха през мен, останаха в изтормозения ми мозък е интересен въпрос, но ако трябва да бъда честен, единственото, което установих със сигурност, е, че гледам с явно отвращение на всичко, което трябва да зазубря. Поради този факт първото, което изпитах при досега си с Falcon 4.0 Allied Force, бе лек прилив на страх. Причината беше упътването на играта, което е ни повече ни по-малко от…

…716 страници!

Обяснението за този леко ненормален обем е просто: въпросната геймка е идейното продължение на Falcon 4.0, един от най-подробните самолетни симулатори, който през 1999 изби рибата по възможно най-брутален начин.

В наши дни конкуренцията особено от страна на руснаците от Madox е бая силна, но авторите на Allied Force са успели да се справят отлично със задачата си. Макар и новото произведение да не мачка наред, в някои параграфи предлага неща, които са с идея по добри от всичко, с което можете да се сблъскате. 

В основата си Falcon 4.0 предлага няколко възможности за джиткане. От една страна, има единични мисийки, от друга, няколко кампании за градене на кариера, а от трета здрав мултиплейър. Местоположенията, из които кандидат-пилотът може да се размотава, не са чак толкова много. В симулатора има само две локации, из които да пърхате. Едната е бивша Югославия, а втората Корея. Въпреки това едва ли някой ще усети липса на разнообразие. И двата отрязъка на света са изпипани добре и си имат достатъчно географски особености. Но… но и това не е от значение. Номерът е в това, че има един много важен елемент, който успява да оцвети всички облачета в розово и прави играта изключителна и той е:
 
КОНТРОЛ!

Управлението на Allied Force е сложно. Ама наистина сложно. Дори ако играта се пусне на ниски нива на трудност, подопечният самолет се държи така, както би се държала една истинска летяща машинария. На сцената се появяват хиляди подробности, най-важните от които са свързани със законите на физиката и тяхното брутално приложение върху вашия аероплан. За разлика от много почти аркадни симулатори, във Falcon 4.0 самолетът може да прави това, което може да прави и в действителност. Допълнителен момент е, че се намесват и границите на елементарната човешка физиология. По-екстремните комбинации от маневри водят до претоварване на пилота, притъмняване на екрана и временна загуба на контрол.

Вторият основен момент на управлението е, че машинариите, които трябва да се пипат по време на полет, са адски много. Списъкът с копченца и комбинации, който трябва да се запамети, е отчайващо огромен. Простото шматкане с джойстика и настройките на газта стигат за около три минути безметежен полет. Управлението на отделните системи на самолета е свалено почти едно към едно от реалността.

За да се играе на този симулатор, трябва известна подготовка. Дори туториалите не могат да свършат работа, ако наша милост не е посветила известно време за предварително разглеждане на упътването. Другото нещо, което е препоръчително за всеки кандидат-пилот преди гмуркане в дълбокото, е половинчасова игра с фините настройки на джойстика. Симулаторът дава възможност за доста прецизна регулация, но ако периферията има повече от три бутона, има шанс някои от тях да бъдат с объркана номерация (например копче осем да бъде означено като шест и т.н.) 

AI

Последният елемент, който изглежда стряскащо, но допринася много за цялостното усещане за реализъм, е изкуственият интелект на играта. Противниците в Allied Force са неприятно добри, а този факт, комбиниран с реалистичността на оръжията, води до още повече интересни моменти. Тактиката „Пуцай, куме” е крайно неприемлива по простата причина, че за разлика от филмовата класика “Рамбо” лошите индианци мърдат активно и разполагат с мощни кремъклийки, които използват учудващо прилежно. За капак някои от възможните самолети, с които играчът може да се сблъска по време на подвизите си, са с една идея по-добри от неговото корито.

Е, от една страна, всичкото това бла-бла, свързано с летенето, изглежда леко стресиращо, но именно в това е и целият чар на играта. Allied Force е най-достоверният симулатор, посветен на реактивен самолет. Това е продуктът, който може да ви достави най-близкото усещане за полет с изтребител. Разбира се, вестибуларните ефекти и рискът от среща със Създателя са избегнати, но ако разполагате с джойстик, колони и монитор, можете да се потопите наистина здраво в света на въздушните асове.

Минуси

Под номер едно в списъка е фактът, че в Allied Force могат да се управляват само отделни модификации на F-16. Останалите поместени аероплани могат да влязат единствено в ролята на поддържани от АИ-то противници или приятели. От една страна, това може да се оправдае със свръхподробното моделиране на самолета, но от друга игра като Lock On: Modern Air Combat (http://www.ubi.com/US/Games/Info.aspx?pId=15) макар и с половин идея по нереалистична разполага с доста разнообразни машинарии, които подлежат на контрол.
  
Второто относително минусче са картинките. Графиката на играта не е най-силната й страна. Двигателят и прилежащите към него фигурки и ефекти са подобрени спрямо оригинала. За старите ми кокали 1999-а е сравнително близо, но ако се опитате да използвате пръстите на ръката си, ще установите, че оригиналът е излязъл преди 6 пръста (години). Всъщност положението не е чак толкова страшно – Allied Force си има шукаритетите, които можете да очаквате от подобно чудо днес, но ако сте абсолютен сноб, ще има за какво да мрънкате.
 
Отрицателни нотки могат да се отправят и към момента със звуците. Симулаторът намирисва съмнително в тази си част. Някои от ефектите според мен са под всякаква критика, но като цяло престават да дразнят след около пет минути игра. 

Eject

Е, Falcon 4.0 Allied Force не е много конвенционална. Новичкият симулатор е здрав hardcore и най-вероятно ще допадне на ограничен кръг почитатели. Въпреки това бих казал, че до момента е най-доброто самолетно нещо, което е излизало за годината. Ако решите да се пробвате, сдобийте се със здрав джойстик и се подгответе за четене – след три-четири дни със сигурност играта ще ви хареса.

Автор: Сергей Ганчев