FTL: Faster Than Light

”Корабът ви се носи с бясна, по-бърза от светлината скорост през безкрайния вакуум на космоса, когато стига до дестинацията си само за да бъде посрещнат от кръвожадни космически пирати, търгуващи с извънземни роби.

Изправени сте пред дилемата дали да пожертвате един член от екипажа си в робство и да угодите на робовладелските пирати, продължавайки  по пътя си без нито една дупка от лазер по корпуса ви, или да атакувате, молейки се за най-доброто.”

Това е само една от неприятностите в който може да се забъркате във FTL: Faster Than Light, инди играта на 2012 г., която приятно изненада гейминг обществото.

На пръв поглед FTL е игра, която може лесно да подминете поради факта, че не е поредният ААА блокбъстър от типа Call of Duty, а точно обратното. Заглавието бива разработено от двучленния екип на Subset Games с помощта на Kickstarter и събира 20 пъти повече от поисканата сума. Играта представлява стратегия в реално време, смесена с roguelike елементи, сиреч като умрете, трябва да започнете от началото на случайно генерирания свят.

Достойни ли сте за капитанската значка?

FTL е космически симулатор, но това далеч не означава, че вие директно ще пилотирате кораба, като например в „Star Wars: TIE Fighter” или „X” поредицата. Играта по скоро ви дава възможността да изпълнявате ролята на капитан, който отговаря за всичко случващо се на борда. 2D стила на графиката на FTL дава ясна представа за това. Гледайки кораба си отгоре добивате ясна представа за разпределението на всички подсистеми (щитове, оръдия, двигатели и т.н). Например, намирайки се в астероидно поле е препоръчително да отделите повече от мощността на целия кораб в щитовете, но ако в това време сте изправени пред поредния лошко, оръдията няма да се захранят сами, я! Не трябва да забравяме и двигателите, осигуряващи ви маневреност между всичките астероиди и лазери, насочили се към вас. Това е основният принцип на играта. Може да звучи малко сложно от начало, но и аз бях изумен колко просто е в действителност. FTL успява да ви накара да жонглирате с всички тези топки едновременно и да се почувствате като истински капитан.

Хангарът е началото на всяка игра в FTL. Тук избирате своя кораб, който определя до някъде и стила ви на игра. Отначало разполагате само със совалката на Федерацията – Kestrel, но изпълнявайки Аchievment-и и  куестове в последствие ще напълните хангара си с най-различни кораби от далечните краища на Вселената. Те съответно имат своите особености – например стелт система, телепортиращо устройство и разнообразен екипаж, изграден не само от хора (както в Kestrel), но и други раси. Разбира се, както при всяка друга игра и в FTL различните раси имат   различни „способности”. Това е фактор, който като капитан ще трябва да вземете предвид. Умението на Engi-те да поправят счупени места по кораба ви двойно по-бързо би дошло в полза в напечени ситуации, а способността на Zoltan-ите да захранват системата, която управляват, винаги е добре дошла ако сте в Небулно поле (тогава корабът ви губи 50% от мощността си).

Космосът – последната граница

Междузвездното пространство във FTL е разделено на 8 сектора (изпълнени с планети ,слънца, луни, магазини – всички от които могат да бъдат посетени). Съхранявайки важна за Федерацията информация, вашата мисия е да я доставите до последния сектор, ”скачайки” от място на място, докато по петите ви са бунтовниците, които не са много щастливи че сте я откраднали. Играта става все по-трудна с всеки сектор и ще ви прецаква по всеки възможен начин. Липсата на кътсцени и филмчета е заместена с текст-базирани срещи, чрез които добивате представа за случващото се около вас. Този похват малко се доближава до old school text adventure игрите, в които въображението е най-мощната видео карта. Та, както казвах, играта става все по-трудна и балансът между бягане от бунтовниците и минаването през повече места, за да ъпгрейдвате кораба си занапред, е критичен. Застояването в един сектор с цел за събиране на повече скрап (валутата във FTL) може да ви изиграе лоша шега, тъй като бунтовниците постоянно са зад вас. Познатия за roguelike игрите permadeath елемент ви връща от начало при всяка ваша гибел. Но именно там се крие чарът на FTL, защото дори и да умрете след поредната дълга сесия, се пробвате отново поради простата причина, че всеки път се сблъсквате с нещо съвсем различно. Няма две еднакви игри, защото всяко нещо по пътя ви е случайно генерирано при старта на играта. Историята не FTL не е кой знае какво, но пък светът, създаден от Subset Games никак не е празен и безинтересен.

Визия и Звук

FTL изглежда като игра от ерата на SNES, но това не говори лошо за заглавието. Употребата на Пиксел Арт, като в повечето инди игри, успява да улови sci-fi атмосферата и ви поглъща още повече. Спрайтовете на корабите и героите са добре моделирани и с достатъчно детайл, за да не се оплакват и най-кежуъл геймърите. Какво да кажа за звука? Може би един от най-добрите саундтраци на игри, който съм чувал. Музиката не е натрапчива и въпреки, че на места се повтаря, повечето местности си имат отличителен трак.

И така след всичките прекарани часове с FTL смея да твърдя, че тя не е само пример за преуспяло Kickstarter заглавие, но един но най-добрите Space Sim-ове до сега. Скорошният експанжън „Advanced Edition”,който добавя куестове, нова раса и куп други неща, е безплатен за всеки притежаващ играта. Subset Games успяха да пробият още с първата си игра, която е отлична във всички аспекти и доказаха, че и инди игрите заслужават своето място сред големите заглавия.

———————————————————–

Из дълбините на космоса се залута Стефан Райков. Това е поредната статия, която публикуваме като част от новата PC Mania 2.0.

Искаш да публикуваме и твоята статия? Възможно е! Всички подробности ще намериш в обновените правила тук.

Автор: PCM 2.0