Да ви призная честно – малко ми е писнало вече от симулатори. Особено на такива, които имам чувството че вече съм управлявал и които рядко могат да ме изненадат с нещо друго, освен с все по-добър реализъм и все по-качествена графика. Двойката симулатори F-16 и MiG-29 на фирмата Novalogic според мен попада директно в тази категория. Все по-малко и по-малко неща се променят в игрите, които пресъздават управление на някакви образци съвременна или ретро-бойна техника. В крайна сметка обаче идеята е не да оригиналничим, а да се приближим максимално до реалността, нали? А тя понякога е доста еднообразна и скучна. Но в крайна сметка няма да налагам мнението си за този вид симулатори, защото съм малко пристрастен. Виж, ако можеше играта да е малко по-така, малко по-фантастична… Ама не може…;-)
Та значи двойката симулатори е нещо адски реалистично. Ако се вярва на официалната версия на Novalogic, играта е правена в тясно сътрудничество с авиационния гигант Lockheed Martin, който произвежда многофункционалните изтребители F-16. Фирмата предоставила на компютърджиите реален модел на самолета, заедно с истински летец-изпитател, който да дава ценен акъл и да тества реализма на играта. Симулаторът на MiG-29 път е правен в сътрудничество с бивш руски пилот-космонавт, уверяват ни от Novalogic. Също както своите колеги, които правят екшън-игри за специалните части и уверяват хората наляво и надясно, че ползват съветите на ветерани от морската пехота. ”…а като се събуди двата ти пръста бяха в контакта”, би отвърнал брат ми на такава лакардия.
Ако се питате защо представям двата симулатора заедно, отговорът е много прост – защото са правени с една и съща графична платформа и могат да се играят в мутиплеър-режим една срещу друга. Така покониците на елитната авиошкола Топ Гън могат да премерят сила в киберпространството с феновете на руската бойна авиация. В сражението може да се намесят и притежатели на симулатора F-22 Raptor, който също е творение на Novalogic и използва аналогичен 3D-енджин.
Мултиплейрът обаче не бива да ви заблуждава – сюжетите на двете игри не са извадени от нафталина на студената война, ами са си съвсем съвременни. Ако играете поединично сценариите ще забележите, че F-16-ките и MiG-овете най-често се бият рамо до рамо под егидата на ООН, а не един срещу друг. Всеки от симулаторите позволява на виртуалния ас да повоюва в пет сценария с по осем отделни мисии. Руските MiG-ове първоначално трябва да потушат властовите амбиции на самозабравил се местен дерибей някъде на Курилските острови. По-късно авиоескадрилите от бившата Червена армия трябва да потушава регионални конфликти в Уганда, Сомялия, Етиопия, Бирма и Таджикистан.
Ако пък предпочетете симулатора на F-16 ще можете да изпитате наужким това, което за малко не се случи до границата ни – война със Сърбия. В компютърния варинат на югокризата армириканския дипломат Ричард Холбрук май се оказва не толкова обигран парламентьор, колкото е всъщност. Уреждането на конфликта остава в ръцете на военните. Така че ако скоро сте минавали през Сърбия и имате зъб на местните хора – просто можете да им отмъстите с малко ракети и бомби поне наужким.
След като усмирят военните в Белград, американските ВВС се отправят и към ”черния” континент, където също раздават правосъдие. Следват Чили, Сиера Леоне, Близкия Изток… Изобщо – F-16 тук, F-16 там, F-16 навсякъде.
Трябва да си призная обаче, че на борда на MiG-29 ми беше дотса по-забавно. Това е първата игра от този вид, която може да работи на матерния език на симулирания самолет, тоест на руски. Много е гот да чуете компютътът да ви казва ”висота опасная” със същия женски глас, който ни казваше ”Здраствуйте товаршчи” от телевизионния екран по времето на телевизия ”Останкино”. Забавно е да слушате в оригинал и разговорите на останалите пилоти, заповедите от авиодиспечера на базата ви, съобщенията на руските радарни самолети от класа на АУАКС-ите. Ако пък си включите опцията всичко да е на английски, то ще трябва да свиквате с руския акцент на вашия инструктор.
Друг интересен момен в двата симулатор са адски реалистичните табла на самолетите. Всички индикатори и дисплеи показват данните по същия начин, както биха го правили на оригиналните F-16 и MiG-29. Е, все пак двете табла сериозно се различават. Докато при американския изстребител всичко изглежа последна дума на електрониката, то при руския му побратим кокпитът изглежда доста дървено, тъй като е направен от нитовани метални плочи. За сметка на това обаче MiG-ът има доста по боен вид, от излъсканият си щатски колега. Интересно е също, че пилотът може да се ”вглежда” в определен участък на таблото си. По този начин той може да види по-подробно какво показват интересуващите го индикатори. За сметка на това обаче той не вижда накъде лети машината му. Не е никакъв проблем докато зяпате радара си например, внезапно да се приземите в някоя скала, да бъдете поздравен с ракета на противовъздушната отбрана или поне да забележите авиационен недоброжелател на опашката ви. Но все пак нали и истинските пилоти трябва от време на време да се взират в показателите на своята електроника.
Изключително реалистичен е направен и полетът на самолетите. Те могат да попадат във въздушни ями, турболентност, изненадвща промяна на времето и какво ли още не. Освен това двата самолета имат различна маневреност, която зависи както от теглото им, така и от натовареното оръжие. F-16 е по-лекият изтребител, който има предимство при бързи скорости. MiG-29 превъзхожда американския си аналог заради двата супермощни си двигателя. При по ниски скорости той може да прави маневри, които са невъзможни за други машини. Докато F-16 е пригоден за унищожаване на наземни цели, MiG-29 е идеалният прихващач на въздуни противници. В тандем двата изтребителя са смъртоносна комбинация, ако все пак самолетните битки все още не са ви поомръзнали. Защото аз вече се наситих и само с красива графика не можеш ме грабна…
Автор: Морган Кроу