by PC Mania
Според някои гейм-индустрията е придобила по-голяма популярност след появата на 3D ускорителте и като цяло игрите са преминали на следващо ниво на реализъм. От моя гледна точка 3Dfx и компания оказват положително влияние на продуктите едва в 10-15% от случаите. Това важи предимно за заглавия, където става дума за интензивна графика и много кадри в секунда, които не са постижими по друг начин, освен хардуерно. В останалите случаи въпросните технологии доведоха до тонове заглавия, правени по един калъп (разбирай – различаващи се само по текстурите и интрото) и още толкова нескопосани тъпи игри, които не са нищо повече от кичозни преработки на класически хитове. Всичкото това нямаше да го пиша, ако Exploman не е точно такава грешка на природата, която те кара да се питаш: “кой, по дяволите, ги купува тия парцали”.
Преди време Hasbro успя да осъди няколко компании за плагиатство на идеи, които заимствани от класически игри, появили се преди повече от 10 години. Предполагам, че ако решат, Hudson Soft могат да осъдят производителите на Exploman за интелектуална кражба на идеи от Dyna Blaster – едно от най-успешните arcade-явления на миналото десетилетие. От друга страна е малко съмнително дали някой въобще би искал да влиза в юридически спорове с хора, които “творят” неща като въпросното израждане на гейминдустирята.
Прави впечатление, че в Exploman всичко е зелено. Действието се развива в триизмерен лабиринт, погледнат от височина и някакъв ъгъл. По коридорите се движи главният герой и размята бомби в случай, че му наредите да го прави. Физиономията и външният му вид могат да бъдат в няколко варианта, а изборът става в началото на играта. Освен него из мястото щъкат банда различни по вид и лошотия злодеи, които са обединени от факта, че са еднакво грозни. Бомбите гърмят със закъснение и винаги една след друга. Безразборното разхвърляне на тонове тротил е невъзможно, тъй като в наличност винаги има ограничено количество експлозив и нови бомби не може да се оставят преди да гръмнат старите. За да се приеме, че дадено ниво е превъртяно, гадовете трябва да бъдат избити до крак, а Exploman-ът да се дотътри до нещо като шахта (или по-скоро земна врата към склад на ресторант), което представлява крайната точка.
Освен по коридорите “главният герой” може да минава през специални местенца, както и да се катери и по самите стени на лабиринта, но по незнайна причина не може да тупне в ниското просто ей-така. От време на време се срещат камънаци (които могат да бъдат разтрошени с взрив), разни нечупими артикули, които допълват вътрешния интериор на нивата (като дървета и птичи гнезда) и плантации от цветенца, “окосмили” определени части на лабиринта. В пристъп на ярост открих, че въпросните лехи можели да се чупят, а впоследствие да дават и награди. Не, не става дума за free апартаменти или обяд за двама – при добър късмет Exploman ще има на разположение с една бомба в повече, ще се движи по-бързо и тем подобни неща, познати от Dyna Blaster.
Играта поддържа всички режими, в които 3D ускорителят би си помислил да тръгне, както и разни буферинги, филтри и т.н. крайно безмислени чудесии за подобен вид игра, които вкупом увеличават вероятността от зависване на компютъра между гърмежа на две бомби. Достъпен е и софтуерен режим, чието присъствие, разбира се, не е плод на къртовски труд на програмистите, създали играта, а стандартният windows-ки openGL.
Друго, друго… май няма.
Автор: Георги Пенков