Evil Dead – Hail to the King

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Обичате ли филми, които са изпълнени с кръв в промишлени количества и с уродливи чудовища, дошли в най-добрия случай от преизподнята? Филми, където героите панически бягат и крещят от страх почти във всяка сцена? Или пък романи на Стивън Кинг, от които може да ви полазят тръпки, въпреки че това е просто една книга? Е, ако харесвате поне малко всичко това, вероятно няма да ви навреди, ако влезете под кожата на Аш – главния герой от играта Evil Dead – и попаднете в света на ниско бюджетните хорър филми от серията “Злите мъртви”. Те са малко старички и не особено познати в България. С чиста съвест си признавам, че и за мене не са кой знае колко известни. Но винаги си струва да опиташ нещо непознато и интригуващо, нали?

Стартирайки с малко пари и много ентусиазъм, първата част на “Злите мъртви” (1982) постига успех, достатъчен, за да се появи и продължение.
През 1987 година излиза “Злите мъртви 2: Мъртъв до изгрев слънце” – този път с много по-добри визуални ефекти и костюми от предшественика си.
Впоследствие се появила и третата част под името “Армия на мрака” (1993). Твърди се, че тя е наситена повече с хумор, отколкото с ужаси.

И ето, че осем години по-късно на лице е и компютърна игра от тази поредица. Нашият герой изниква в малка горска колиба (където и да е това), само за да разбере, че отново ще трябва да размаха моторната резачка и своята брадва срещу всичките неописуеми зверове от Кандария.
По всичко личи, че Аш също има пръст в тези ужаси, защото злите създания на мрака са излезли от легендарната Книга на смъртта (Некроминикон) точно заради него. Въпросното четиво е нещо, много опасно. В него се говори за долния свят – земя на духове и демони. Книгата е подвързана с човешка кожа и написана с кръв и е портал към неописуеми ужаси. Този, който я открие, е обречен на безкрайна агония.

Точно това се е случило с Аш и сега той се опитва да намери начин да поправи станалата беля. Както изглежда, героят смята, че нейде из страниците на Некроминикон е скрит ключът към унищожаването на тези зли сили. Започва денонощна работа по превода на зловещата книга. И когато всичко е почти готово, изведнъж се оказва, че така нужната информация от записките на Аш е открадната от мъртъвците и разпръсната из околността. Тук вероятно няма нужда да ви казвам, че ще трябва да ги откриете на всяка цена.

С пускането на играта веднага се набива на очи фактът, че тя е направена в стил Resident Evil, Alone in the Dark и т.н. – камерата показва обстановката от различни ъгли и създава атмосфера за реално съществуващ свят. Феновете на подобни игри бързо ще се почувстват в свои води и без проблеми ще усвоят геймплея. Ще откриете също, че Аш държи оръжия и в двете си ръце. Едното (с което той никога не се разделя) е неговият най-добър приятел и идеално средство за социално общуване с мъртвите – моторната резачка 🙂 Другото оръжие може да избирате сами. Ще можете да изпробвате всички средства за убиване върху двадесет различни чудовища. С помощта на специален конвентор, Аш превръща гъбите по пътя си в кръв и в гориво! Странно как точно става това, но да не задаваме безсмислени въпроси.

Атмосферата в Evil Dead е невероятно злокобна. Вятърът полюшва клоните на дърветата или пердетата на отворения прозорец. Навсякъде цари тъмна и страшна нощ, осветявана предимно от отблясъците на луната и по-рядко от някоя примигваща електрическа крушка. Страховити сенки играят своя танц по земята, злото дебне от всеки ъгъл, а наоколо витае полъхът на смъртта. Това е просто идеалната обстановка за една хорър-игра, въпреки че не се различава особено от конкурентите си в този жанр.

Нормално е хуморът от филмовата трилогия да присъства и в играта. По подобие на Mortal Kombat имате възможност да нанесете последен и фатален удар след като сте омаломощили противника си и така да го довършите по възможно най-зрелищния начин. Има доста ефектни завършеци и естествено след тях следва характерният весел коментар на Аш. Героят е озвучен от актьора Брус Кембъл (познат ни от “Конго”, “Бягство от Ел Ей”), който играе в едноименната хорър-трилогия. Под път и над път ще чувате неговите саркастични реплики. Те със сигурност ще зарадват доста фенове на “Злите мъртви”, тъй като са извадени именно от филма.

Графиката на Evil Dead определено не е нещо, с което THQ трябва да се гордее. Някои от декорите са зле изобразени и на места ми беше много трудно да различа едни предмети от други. Дъждът, който се появява от време на време, е доста смешен и единственото, което го идентифицира като такъв, са странните локвички по земята. Листата, които се носят от вятъра, пък повече приличат на сняг.

Управлението е малко досадно и понякога Аш има проблеми със заобикалянето на мъртъвците. Така например един скелет успешно блокира преминаването ми по една сравнително широка пътека. Нашият герой просто не можа да мине покрай него и трябваше да се бие, а това е много досадно, когато кръвта ви не е в излишък.

За изкуствен интелект не смея и да говоря – нещастните същества често се заклещват, а понякога и спират без причина. Единственото предимство на мъртъвците в боя е числеността им. Убиете един, от земята веднага излиза друг и така отново и отново.

През по-голямата част от играта, ще трябва да разпорвате коремите на всичко, което срещнете по пътя си. Но с това вашата работа не приключва. Освен любимата моторна резачка, в действие ще трябва да влезнат и мозъчните клетки на Аш. Героят трябва да реши куп загадки, които не са от най-лесните и най-логичните. Така че заредете се с изобретателност и търпение и поемете по мрачните и зловещи земи на “Злите мъртви”.

Като фен на ужасите трябва да си призная, че залагах големи надежди на “Evil Dead”. Те обаче не се оправдаха. Неудобният геймплей, графиката и досадните бъгове, свързани с звука, набързо убиха целия ми оптимизъм. Честно казано се надявах поредното приключение на Аш да се окаже нещо наистина интересно и забавно. Може би авторите на подобни игри ще трябва да се обърнат за помощ към майсторите на хоръра от ранга на Стивън Кинг и да ги поканят за консултанти. Тогава предполагам, че ще се получи нещо невероятно.

Автор: Владимир Тодоров