Europa Universalis III

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 мар. 2007

Не било лесно да си крал

Често съм стоял над някоя историческа книга и съм си мислел: “Абе това испанците са много зле, имали са цяла Америка и са я изпуснали”. Или пък: “Тия французи не можеха ли да се напънат още малко и да си запазят колониите в Индокитай!”. Както често се оказва, на хартия всичко изглежда лесно. Изпращаш една армия тук, няколко бойни кораба там и готово! След сблъсъка ми с Europa Universalis III обаче разбрах в колко голяма заблуда съм се намирал. След няколко часа цъкане с език над всевъзможни проблеми направо ми стана жал за кралете и командирите от миналото. Е, почти. 🙂

Целият свят в краката ви

EU III представлява един гигантски симулатор на света отпреди няколко века. От вас ще се очаква да бъдете “водещия дух” на някоя нация и да я напътствате по сложните пътеки на войната и мира. Общо взето, това се иска от вас. Играта не ви поставя никакви цели или ограничения. Ако обаче мислите, че това едва ли е особено интересно, само почакайте да я стартирате и след известно време да установите, че слънцето вече е изгряло и отдавна сте закъснели за училище/работа.

Мащабите на играта са гигантски. Можете да седнете на трона на над 250 различни по големина, сила и важност кралства и републики – практически всички, съществували в света във времевия момент, в който се развива действието. Всичко това може да започне в произволна дата между 1453 (превземането на Константинопол от османските турци) и 1789 (когато е избухнала Френската революция). Авторите са се постарали да включат почти всяка промяна в политическата ситуация в света през този период – ако проследите картата дата по дата, ще видите как се сменят крале, издигат се и се срутват империи и цивилизации, започват и свършват войни и какво ли не. Смея да предположа, че играта успешно може да замести учебник по световна история. България, както се досещате, не присъства, защото конкретният исторически момент не е бил особено подходящ за изпращането на колонизаторски мисии в далечни земи.

Ще можете да развихрите администраторския си гении на картата на света, разделена на около 1700 зони – от Берингово море до Японските острови, от заледените брегове на Исландия до нос Добра надежда. При това говорим за времето, когато светът е бил сравнително нов и неразкрит – само най-големите умове в дадената държава са имали идея какво точно има извън родния им град. Става въпрос за хиляди и хиляди километри свободни територии, които сякаш само чакат да бъдат завладени от вас. Ако ви стиска…

Духа на пионерите

Както вече отбелязахме, нямате определена цел. От вас зависи дали ще станете крал на Англия и ще потеглите към търговски завоевания в Индия, цар на Русия и ще тръгнете да громите туземци в степите на Сибир, владетел на някоя малка немска държава и ще опитате да си извоювате място в Европа, или пък султан, зарекъл се да насочва неверници към правата вяра. Отсега ви казвам обаче да забравите амбициите за световно господство и обединяване на цялата планета под вашето знаме. Ако се опитате, само ще се убедите колко невъзможно е това и защо са се провалили всички завоеватели, зарекли се да направят същото.

Нищо не пречи обаче да се съсредоточите в една област – например колонизирането на Америка. Ако не ви се занимава с натъпкването на хора в кораби и пращането им на края на света, винаги можете да се опитате да си осигурите още “жизнено пространство” на собствения си континент. Имате контрол над всички инструменти на държавата: религия, икономика, дипломация, и естествено – армия. Достъпните избори и възможностите за преиграване са практически безкрайни.

По пътя на завоевателите

На пръв поглед може да ви се стори, че играта е походова, но всичко в нея се развива в реално време с възможност да паузирате, когато намерите за добре. Специално частта с войните е опростена до краен предел – създавате единици (разделени на три групи – пехота, конница и артилерия) и ги пращате отвъд границата на някоя държава, която ви дразни с присъствието си. Оттам нататък самите битки се водят автоматично, с помощта на зарче, като компютъра изчислява всичко необходимо. Разбира се, това означава че отвъд размера на армията нямате почти никакъв контрол над бойното поле.

Положението с морските армади и обсадата на крепости е подобна. От вас се иска да посочите само най-основната стратегия. Ваша задача е и да изпращате военни контингенти в далечни земи, които да улеснят пристигането на евентуални колонисти. Трябва да внимавате с местните – някои туземци са по-гостоприемни от други и вероятно няма да извадят казаните и да се приготвят за празнична вечеря, веднага щом зърнат корабите ви на хоризонта, но никога не се знае.

Уви, ще ви се наложи да използвате някои доста мракобесни похвати – толерантността и съвместното съжителство не струват пукната пара, когато се опитвате да колонизирате нов континент. Звучи цинично, но в тази игра “единственият добър туземец е мъртвият туземец”. Така е бил завладян Запада, приятели. Също така не мислете, че ще се справите с каквато и да е задача за кратко време – дори да започнете с някоя богата и силна държава, създаването на дори най-малката колония ще ви отнеме, буквално, години (игрови де). Освен това не можете току-така да нападате, когото си искате безпрепятствено. За започване на бойни действия ви трябва Casus Belli, тоест – повод за война. Някой ви е обидил, нападнал е приятел: да, но не е добре да започнете да се биете, само защото можете. Не че не може, но не изглежда добре в очите на обществото.

Тежестта на короната

Играта е страшно интересна и увлекателна, но за съжаление е пълна с недомислици и недоизпипани моменти. Те не я правят по-малко стойностна, на все пак трябва да бъдат отбелязани.

На първо място, тя има дразнещото свойство едновременно да ви затрупва с информация, която не ви трябва, но да не ви казва нищо, когато нещо наистина значимо се случи. Ще се нагледате на съобщения за събития, случили се от другата страна на земното кълбо, които не ви засягат по никакъв начин, но никой няма да ви каже, че търговците ви са били изместени от най-важното средище на търговия и кралството ви обеднява прогресивно. Самата икономическа система е ужас – трудно се разбира как така имате все повече източници на доходи, а балансът приходи/разходи ви докарва все повече черни облаци над главата.
Също така, като казах, че действията ви се извършват бавно, разбирайте че стават БАВНО. Изпращането на мисионер от Европа до Северна Америка може да отнеме около 4000 дни, което дори не ми се смята колко години е. В реалността може и точно така да е било, но това все пак е игра, не е нормално да трябва да покръствате индианци до 22-ри век.

Именно заради това и заради още няколко фактора (висока цена, нисък шанс за успех) голяма част от инструментите в играта е най-добре да не се пипат – шпионите са скъпи и на практика безполезни, промяната на религията на дадена група е действие с твърде несигурно развитие с потенциално опасен изход и недостатъците му превъзхождат ползите, кралските бракове са сложени, колкото да ги има и т.н. Не стига това, ами всичко виси на вашите рамене – тримата “съветници” които можете да наемете (повечето са известни личности, като Рене Декарт, сър Исак Нютон и др.) просто увеличават някои проценти и това е, а не ви дават никакви съвети. От вас се очаква да определяте националните Идеи (общи насоки, в които да развивате държавата), да променяте разни плъзгачи (от едната страна меркантилизъм – от другата свободна търговия, като вие решавате накъде да тръгнете), да назначавате генерали и какво ли не. Липсва и лесна ориентация по картата – minimap-а показва географията, която така или иначе си я знаем, но не и политическото разпределение на териториите – я се опитайте да намерите всички колонии на Португалия, без да надничате в учебник…

Също така ми се струва, че основните ползи от колонизацията се губят някъде по трасето. Да, забавно е да запълваш празната територия със свои флагчета, но първо е много бавно (за да превърнете колонията в град трябва да пратите поне 1000 заселници, а можете да транспортирате само по 100 наведнъж) и второ е нерентабилно. Къде е златото, заляло Испания и Португалия след завземането на южноамериканските империи? Няма го. В краткосрочен план е къде-къде по изгодно да се впуснете в завладяване на територии, които са някъде в обозримите околности от царството ви.

Не мога да пропусна и невъзможността да правите простотии, просто защото така искате. Ако искате да превърнете Франция в република или пък да обърнете Османската империя в Християнството, най-вероятно няма да успеете. Повечето “нелогични” действия са невъзможни, а които не са, са крайно трудни за изпълнение. Това отнема част от фъна – все пак кой може да каже какво е възможно и какво – не?

EU III е отлична стратегия за любители на историята или обикновени грандомани като мен. Определено успя да ме закове пред екрана и мисля, че ще направи същото и с вас, ако преглътнете грозната й (но все пак триизмерна) графика и сложността й, и ако просто й дадете шанс.

Автор: Пламен Димитров