by PC Mania
Бойните самолети са нещо много скъпо и трудно за производство. Играчката е страшна, разработването, материалите – всичко струва луди пари. По света само десетина страни са се наели да правят тези скъпоструващи машини. И никак не е чудно, че част от европейските държави се обединиха и си направиха свой собствен изтребител от последно поколение. Името му, както е известно, е Eurofighter.
Зажаднелите за глътка свеж въздух симулаторни производители веднага награбиха идеята. Преди пет години се появи заглавието Eurofighter 2000, което успя да спечели феновете на симулаторите с две неща – невероятна графика и високо ниво на реализиъм. Toва беше първият симулатор с абсолютно реалистичен и активен кокпит, първият с реалистичен терен, въобще беше първият авиосимулатор от новото поколение. Този път издатели са Rage software, а авторите са старите от DID (Digital Image Design) и ето го техният втори опит за симулатор. Спорно е обаче, доколко новият Eurofighter Typhoon предлага отново революционни решения.
Действие
Eurofighter Typhoon предлага две истории. Първата е в мирно време, втората във война. Главният противник са руснаците. В първия вариант на играта НАТО и Русия си погаждат малки номерца и опъват нервите си до скъсване. Във втория бившият Съветски съюз не издържа на напрежението и запалва малък международен конфликт, прегазва Полша и т.н.
Световните събития се следят от новинарски емисии, които се прожектират в отделен прозорец. Като цяло действието на играта е линейно и проследява минута по минута развитието на конфликта. Независимо от избрания сценарий симулаторът започва с избор на пилоти. Играчът има възможност да управлява едновременно екип от шестима авиатори. В началото на играта всичките подопечни летци са разположени в база нейде из пределите на Североатлантическия пакт.
Мисиите се получават поотделно за всеки от избраниците. Разнообразието е голямо. От прости разузнавателни полети през прехващането на масирано нападение до потопяването на подводници. Играчът има контрол само върху последния етап от подготовката, а именно въоръжението и управлението на самолета. Екипировката, която се избира за самолета, не е много разнообразна. Съществуват няколко предварително заложени схеми на натоварване които могат да се използват. Когато се заемете с даден човек, играта се грижи сама за останалите. Ако не са в полет, пилотите играят на билярд или чакат някой да ги извади от студените води на океана, където са попаднали след поредната злощастна мисия. Шестимата герои се викат с помощта на меню, скрито в долната част на екрана. Към този своеобразен taskbar е прикрепена и една малка камерка. С нейна помощ играчът може да наблюдава полетите на своите съюзници или врагове. Опцията е интересна и си заслужава поне пет минути внимание. Детайлите са забавни. Може да се проследи почти всичко – от транспортни самолети до крилати ракети на противника. Последните избухват зрелищно при достигането на целите си.
Управление
Управлението на самолета е лесно. Симулаторът не е от игрите, чиито упътвания заемат половин килограм хартия. Контролът се осъществява чрез пет/шест основни клавиша. В началото на първите мисии играта сама си обяснява кое за какво е. Добре е симулаторът да се играе с джойстик. По принцип винаги може да се използва и клавиатурата, но усещането в никой случай няма да е същото, а и фините лупинги ще са леко затруднени. До голяма степен реализмът на играта се дължи на управлението. Eurofighter е от малкото подобни произведения, в които земното ускорение (известно още като G) има някакво значение. Сигурно поне веднъж през живота си сте се качвали на гондола – нагоре, надолу, разбъркани вътрешности. Резките изкачвания или спускания причиняват отявлени проблеми на пилотите. Когато G надмине стойности над 7 или 8, пилотът започва да се задъхва и екранът почернява. Максималната стойност до която успях да достигна беше 12 G. при това екрана почерня напълно. Всъщност при такова ускорение (без предпазни средства) един средностатистически човек ще се сплеска по-бързо и от гнил домат. Ако G придобие отрицателни стойности, екранът става червен и подопечният пилот изпада в несвяст. Тези две малки подробности ограничават силно волното мяткане из пространството. Като следствие резките маневри на пет метра от земята стават силно нежелателни.
Графика и Звук
Графиките на играта не са най-доброто, което съм виждал. Детайлите в самолета са малко и са сравнително размити. Кабината е тъмна. Повечето копчета и кинескопи по таблото са статични. Основните цветове са черно и сигнално зелено, като ефектът е наистина дразнещ. Главните информационни екрани са изнесени доста изкуствено в долните лява и дясна част на кокпита. Индикация за скоростта, височината и целите са изкарани върху предното стъкло на каската на пилота. При въртенето на главата основните данни се мърдат с центъра на погледа. От страни самолета изглежда добре. Малките нещица, които би трябвало да се движат по време на полет, наистина мърдат – от въздушната спирачка до елероните. Приятно впечатление правят оръжията. Ракетите се изстрелват супер реалистично, а бомбите поразяват целта си. Външното оформление на играта е значително по-добро от вътрешното. За съжаление няма нито един страничен поглед, който може да се използва за управление на машината. Допълнителните детайли като катапултиране и спасителни мисии са добри. Напомнят силно на оформлението на средностатистически 3D екшън. Особено забавни са спасителните мисии и разпитите на падналите в плен пилоти.
Ако сте попадали на симулатори за последните десетина години, сигурно сте забелязали, че звукът почти навсякъде е еднакъв. Явно след изобретяването на звуковите карти авторите на подобни игри са стигнали до своя връх и не искат да мърдат повече. Eurofighter Typhoon не прави изключение. Ефектите са сносни, но не внасят нищо ново. Определено на по-подходящите места из действието са направени опити да се прикачи и малко музика. Не е кой знае какво, но поне не е дразнеща.
На края мога само да кажа,че Eurofighter е един хубав и сравнително добре направен симулатор. В играта няма различни самолети за управление и разнообразие в терените, над които се лети, сценарият е малко плосък, но от началото на годината досега май не е излизало нищо по-добро. Така че ако обичате симулаторите, направете всичко възможно да изкопаете продукта на Rage отнякъде, седнете пред машината и изкарайте поне два приятни часа…
Автор: Сергей Ганчев