Escape Dead Island

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 19 ное. 2014

Какво се получава, когато пренесем един типично first person shooter франчайз в гледна точка от трето лице и сменим почти изцяло концепцията, върху която се гради? Възможните резултати от подобни експерименти обикновено са точно два – или бива забъркан непоправим и неиграем буламач, който никой не иска никога да погледне; или се оказва, че погледът зад гърба на героя всъщност не е чак толкова лоша идея и става основен за поредицата, както се случи с Red Faction.

Какво е Escape Dead Island с едно (сложно) изречение?

Пораздвижен съвайвъл хорър уонаби бийт-ем-ъп със зомбита на килограм, примесен с няколко щипки щури mindfuck моменти тип Spec Ops и шарена селшейдната графика. Хората от Fatshark явно са разцъкали League of Legends и са си обяснили успеха й с визуалния стил. Та – да, това е играта. В нея поемаме ролята на пътешественикът Клиф Кало, който пристига на пределно добре познатия на феновете на поредицата архипелаг Баной, за да документира странните случки, с които мястото е станало широко известно.

Положителното в сторито е, че играта служи едновременно като сикуъл и прикуъл на оригиналния Dead Island. По време на иначе безумно линейното си приключение, Клиф ще получава дежа-вю на моменти и постепенно ще открие как точно са се появили зомбита на архипелага. Всичко останало е пълно клише, като е фрашкано със заемки от Resident Evil, Silent Hill, Fatal Frame и редица шедьоври на холивудското “Б”-кино. Целта на играта през повечето време ще е да ви обърка и да ви накара да се чувствате некомфортно.

Хич не му е лесно на този пичага… освен управлението!

Геймплеят се състои от две основни точки, които условно ще наречем “удряй” и “бягай”. Удрянето става с един бутон. Няма комбота, няма хиляди видове оръжия, няма ъпгрейди за тях. В общи линии, ще трябва да разчитате най-вече на силата на кокалчетата на пръстите си, както и на хитроумни (но не колкото в Dead Rising) пособия за нанасяне на поражения, които си сглабяте от подръчни материали. Пардон, излъгах! Има още един бутон – той обаче е за избягване на ударите.

Гореспоменатото “бягане” започва да се случва чак след първия час геймплей, когато играта най-сетне решава да ви пусне да обикаляте на свобода, а не да ви води за ръчичка подобно на поредното Call of Duty. Освен битки и битчици с врагове и вражища, на острова Нарапела, на който всъщност се намирате, ще откривате доста интересни чудесии за събиране – пощенски картички, аудио логове, които разкриват историята, както и – понеже нашият човек все пак е фотограф – т.нар. “възможности за снимки”. Това най-често са любопитни или красиви гледки, макар че веднъж ми беше предоставена “възможност” да снимам най-обикновен кашон.

Фауна и колко точно шейднат му е села на т’фа?

В яркокафявото небе над Нарапела летят крилати плюшени щуки и възпяват подвизите на Клиф… добре, де, това е долна лъжа. Но е значително по-интересно, отколкото да ви кажа, че основно ще се гледате с не повече от десет различни вида зомбита, които ще изтребвате отново и отново до откат. Допускам, че идеята е била да се обърка играчът по някое време и да се филмира, че му се е изтрил сейвът и играта го е върнала назад. Не, няма такова нещо, спокойно – просто е еднообразна до безумие!

От друга страна, графично нещата не са чак толкова зле, колкото можеха да бъдат. Приятният и мой любим комиксов шейдинг допринася за общото усещане, че играта не бива да се взема твърде насериозно. Ръбчетата са малко, текстурите са с прилична резолюция, ефектите са на място и не са прекалени. Това мога да кажа за визията. То не е никак малко, но както сами усетихте – няма и с какво толкова да я похваля. Средняшка работа, да му се не види! За сметка на това сигурно ще върви и на тостер.

Не съ-ъм избя-а-гал, нали?

Не смятам да удължавам агонията, която изпитвате от четенето на тази статия, затова ще обобщя. Escape Dead Island е едно нетипично за поредицата заглавие, което краде правилното количество идеи от правилните франчайзи, но не прави абсолютно нищо, за да прикрие аромата на манджа с грозде, който излъчва. За убиване на време и мозъчни клетки – става, но ако не това е целта ви, просто си доиграйте Far Cry 4 и не се занимавайте с тази игра… не влияе добре на разсъдъка!

Автор: Коуди Велора