Eragon

Драконите са митични същества, красящи много древни култури. Те се раждат във въображението на хората под най-различни форми – с облик на змия, подобни на гущер, понякога с многобройни крака. Люспите им блестят в най-различни багри. Понякога погледът им е пронизващ, огнен, изпълнен с мъдрост или сеещ необратима разруха.

Драконите винаги са били символ на сила. И днес в, XXI век, нищо не се е променило. Драконът владее въображението на едно момче. И силата му е безгранична – той превръща момчето в герой. Едва прехвърлил 20-годишна възразт, Christopher Paolini вече има зад гърба си няколко книги, превърнали се в бестселъри. И именно Saphira – драконът, който се ражда в неговото въображение още след завършване на гимназията, успява да го понесе във висините на класациите по продажби, да му донесе световно признание и хоризонт за развитие на такава крехка възраст. Интересното е, че желанието и амбицията му да успее с този свой проект са наистина огромни и той влага адски много усилия, които в крайна сметка водят до гигантски успех, за който едва ли и сам е допускал, че е възможен.

След всичко това смятам, че е логично да се запитате

каква точно е тази история

Какво е това вдъхновение? Какво кара големите компании да инвестират в този проект? В следващите няколко пасажа ще се опитам да ви обясня защо аз, уви, така и не можах да разбера техните доводи.
Не ме разбирайте погрешно – не казвам, че не е имало смисъл. Доверявайки се на тяхната преценка, смятам, че филмът ще е наистина добър, а и информацията, която имам досега за него, е обещаваща. Книгата най-вероятно също е завладяваща – все пак тя е първоизточникът на всичко. Играта обаче просто не е предназначена за хора, които не са добре запознати със света на Alagaesia. И тук идва още един логичен въпрос: защо тогава тя предхожда филма като дата на излизане? В нея историята е много бегло разгледана. Текат си cut-сцени, гледате едни такива хубави ми ти персонажи, изрисувани, изкусурени, ама какво точно правят, не става много ясно. А филмчетата не са малко, като се има предвид дължината на самата игра. Дори горе-долу между всеки две нива се мъдри такова.

Е, ако целта е била да видите, че нещо там се случва и да се разтърсите из нета, за да разберете нещо по-завладяващо от очевидното – че Eragon е момче, което случайно намира яйце на дракон, целта е постигната. С малко цъкане online разбирате и че Brom, който постоянно се бие рамо до рамо с вас, е менторът на момчето. Той е един от ездачите на дракони в миналото и доскоро се е примирявал с разказването на легенди за тях. Сега обаче му предстои да възроди славата на драконите. Другият персонаж, който ви помага, е Murtagh. Баща му най-общо казано има грях към силите на доброто, но той все пак е на ваша страна и изменя на произхода си. Arya пък е красавица – разбираемо е, че като елф от нея се очаква да съчетае крехкостта на расата си с невероятни бойни умения. Durza е въплъщение на злото – сянка, магьосник, опиянен от идеята за власт и плетящ най-изкусно интриги. Saphira пък е най-изящният герой – драконът. Той има телепатична връзка с главния герой.

Геймплей

В играта има три нива на трудност. Каквото и да изберете, разбира се, следва яка сеч. Самите схватки започват добре. Лошото е, че след краткия период на обучение следва просто преповтаряне на заучените клавишни комбинации- най-често от по три бутона. Имате си и безотказни удари, които директно секват живота на опонентите. Те обаче често са си направо ненужни. В този свят огънят е най-страшното оръжие. Направо е забавно как всички подпалени мрат в паника. Не защото у мен гори нестихващ садизъм – просто дори до колене да са нагазили във вода, запалените врагове ще тичат паникьосано, докато не се гътнат, но няма да направят нищо, за да се спасят.

Както вероятно вече сте се досетили, владеете и магии – все пак това е фентъзи свят. Можете да целите злодеите и със стрели.
Съмнително добро забавление предлага фактът, че играта от време на време ви награждава с предмети (саби и т.н.), без да виждате очеизбождащите причини за това. Както обаче се уточнихме и по-рано, причините в тази игра са най-важната загадка. Не ви е писано да ги разгадавате. Аз се примирих или поне доста усилено се опитвам да го направя.

Миг щастие

Кратко е удоволствието да се радвате на всички тези мистерии, уви. Само 16 нива и то не особено дълги сами по себе си. Превъртането на играта дори няма да ви отнеме и ден. Но какво пък, в днешно време кой има свободно време, явно казали са си авторите… И все пак, ако предположим, че и вие сте от богоизбраните с повече свободни минутки и решите да ги посветите на Eragon, можете да се опитате да задълбаете, търсейки и секрети. Има по един на ниво. Така ще получите достъп до бонус нещицата. Но и тук ви чака една забава! Вече се усмихвам! Можете например да получите достъп до статична картинка! Еха-а-а-а-а… Аз още си я спомням.

Друго какво – очаквали сте да яздите дракони, нали уж за това щеше да става дума. Ами подмотват се и те там за кратко, но то в толкова „дълга” игра колко време да им даде човек?! Летите си там кротичко. Борите си къде с препятствията по пътя, къде с ужасната камера, която ви се вре в очите при всеки сгоден случай. Абе, борба има! Ама то да не е лесно човек да е герой…

И сам воинът е воин…

…но понякога това не се налага. Добра хрумка е, че гореспоменатият ви спътник Brom наистина участва в битките. Това внася разнообразие. Все пак е елемент на отборна игра, въпреки че моментът с евентуален multiplayer тактично е избегнат.

И накрая пак ще си кажа, че чак ме хваща яд. Обичам драконите! И ми се иска да имаше една по-добра система, с която поне да можем ги гледкаме – тази камера е влудяваща. Не ми хареса, че всички основни въпроси, които си зададох, останаха неотговорени. Но положителното някак е, че поне имам огромното желание да видя филма. Кой знае, дори може по някаква случайност да стигна и до книгата, lol. Играта не е толкова лоша, колкото изглежда от това ревю – просто ситуацията е като с вундеркинд, който се ограничава с това да ви каже колко е две плюс две. Всички виждаме, че можеше и повече – играта има много потенциал, но очевидната му непроява в крайна сметка дразни.

Автор: Лили Стоилова