Enclave

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Трудно е да се напише оригинално ревю за игра, която почти по нищо не се отличава от безбройните подобни на нея. За мое огромно съжаление случаят е точно такъв. Enclave не е лоша, но това не означава, че е добра. Според мен в палитрата от бяло и черно тя е едно безформено сиво петно. Бих казала – ехо на писъка в модните тенденции в жанра. Отражение на… Добре, май прекалих със сравненията.

Подробностите – банални или не

Истината е, че най-лошото нещо на тази игра е тоталната липса на оригиналност. И ако не бяха добрата атмосферична музика с нежните призрачни напеви на пребледнели девойки, общо взето хубавата графика (ако не броим нерворазбиващия бъг с летящите във въздуха герои и заклещването по стените и ъглите) и приемлив геймплей, щях с радост да разсипя това заглавие. Но душа не ми дава. То не е никак лошо – дори в повечето отношения е изпипано. Просто е толкова шаблонно и лишено от индивидуалност въпреки целия си потенциал, че ме дразни до пръсване…
Но спокойно! Още съм си цяла целеничка и ви готвя една супер предсказуема историйка като ще ви спестя многото завъртени имена.

Преди много години земята е разделена от дълбока бездна, разтворила своята паст при епичната битка – сблъсък на добрите сили, олицетворени в лицето на могъщ магьосник, и легионите на злото, ръководени гигантски дракон. Оттогава се води борба между светлината и мрака… Можете да играете както като воин, изтъкан от благородство, така и като роб на мрака, което по принцип е готино хрумване. Но де да беше и на Starbreeze Studios. Или поне да беше някаква новост…

Enclave в превод е земя, обкръжена от чужди територии. Това е земята на положителните герои. Типично – главен герой в кампанията ви е празноглав бабаит със силни юмруци. Outland пък са чуждоземните владения, обитавани от коварни гадини. Отново типично – assassin е красива, но опасна злодейка, водеща тази кампания. В началото на някои мисии можете да сменяте героите си като избирате от познат ви до болка списък. Добрите герои са рицар, магьосник, друид, мадама- ловец, полуръст, гном, а лошите – берсеркер, убийца (съответства на ловеца), чародейка, лич, орк специалист по експлозиви (съответства на гнома) и гоблин.

Героите, чието управление можете да поемете, се делят на три основни типа – умели в боя с хладно оръжие за близък бой, стрелци (с лъкове, разбира се ;-)) и използващи магии и заклинания…

Геймплей

Лично на мен тъмната кампания ми хареса поне 666 пъти повече. Там поне в началото можете да наблегнете на много приятна игра със stealth-елементи. Има и много капани. Например едва забележимо въже, което задейства стрели – ако не го прескочите, остри шипове изскачат от стените и пода. Друг път пък най-неочаквано се срутват големи каменни маси. Казано с други думи – иска се наблюдателност. Например стоите пред три ръчки. Над тях обаче има куки. Когато те се задействат, трябва да сте нащрек, за да се предпазите от смъртоносното им пронизване. Трябва да дръпнете ръчките, за да си отворите врата, но лакомията тук винаги се наказва. Когато пък доближите гърне със злато, черепите от псевдо-декорацията на стените се раздвижват и пред вас оживяват въоръжени скелети… и т.н.

Изключително много ми допадна атмосферата още в първо ниво на тази кампания- бродейки мрачните и потънали в паяжини кътчета на огромното здание, в което се намирате, изведнъж влизате в стая, пълна с пеперуди. Така красиви и неуловими.. А дали няма да има и стая с пъплещи гъсеници или нещо такова?! Не. Просто тиха красота. Подбуждаща мистериозни очаквания…

Рицарят е първият герой, който ще управлявате, ако предпочетете страната на добрите (въпреки усилията ми да ви отклоня от нея). Тук ще започнете, срещайки се с убийцата (главен герой на другата кампания) в един зандан, който е нападнат и се руши под напора на вражеските атаки. Тук ви чакат капани, наподобяващи dark-кампанията – каменни маси се изсипват неочаквано, срутват се стени… Спасявате се и сте натоварени със задачата да опазите жив единствения търговец, съгласил се да доставя стоки на обсаденото кралство Enclave.

В малко по-напреднал стадий на играта срещате и пъзели – например трябва да настъпвате цветни плочи по определен ред, за да отключите врата… Интересно е, че играейки като убийца, имате мисия, в която съответно трябва да прережете гърлото на гореспоменатия търговец. Така е с цялата история – разказана е от две различни гледни точки. Дори някои от местата съвпадат. Само че те са съответно слънчеви и весели или сенчести и мрачни в зависимост от страната, на която сте.

Нещо гадно, което важи и при двете кампании е, че няма save :'(. Има checkpoints и то разположени на достатъчно близка дистанция, но някак за мен не е същото, все пак PC-то не е конзола… Защото е тъпо да преигравате едно и също нещо, колкото и да е малко то…

Друго нещо – можете да изключите нереалистичните пръски кръв, които се сипят като кетчуп… Чудя обаче се защо. Вероятно създателите се опасяват, че хора със слаби сърца, може да умрат от страх… пардон – от смях…

За да не възроптае някой, че не съм ви дала пример за игра, от която Enclave е копирана, държа да спомена най-малкото Blade оf Darkness, тъй като това е най- читавия пример, за който се сещам в момента. Mакар доста по-стара, тя е по-добра, колкото и да не ми се искаше да го казвам. Има по-богат геймплей, графиката не е по-лоша, звукът е на ниво и т.н… Ако не сте я играли, по-добре си вземете нея преди Enclave… Е, ако сте я превъртели и просто нямате търпение да поиграете на нещо подобно, значи сте попаднали на правилното заглавие…

Добра или не, не мога напълно да подкрепя Enclave, защото, както ми гъбясаха пръстите да пиша, тя е лишена и от последната капка оригиналност, която би могла да има… Наистина, до известна степен е приятна и доставя удоволствие, лично на мен не ми беше неприятно да я играя. Това обаче не е достатъчно за едно изцяло положително ревю. И както виждате, това не е такова… Според мен е нужна някаква специална причина, която да ви накара да вземете точно тази игра от рафта с прашасали еднотипни заглавия. В моя случай такава отсъства. Enclave се състои почти изцяло само от бой. Е, ако това ви привлича, не се колебайте – вземете си я…

Автор: Лили Стоилова