facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Empire Earth: The Art of Conquest
Ревю | 18.11.2002 | автор: Сергей Ганчев


оценка:
Производител:
Mad Doc
Издател:
Sierra
Жанр:
Стратегия в реално време
Платформа:
PC
сайт на играта »

Една от най-благодатните теми за създаването на интересни стратегии е съществуването на прекалено разраснали се държави, които претендират за имперски статут. По стечение на обстоятелствата някои народи успяват да избият рибата и да установят регионалното или световно господство за определен период от време. В сравнително кратката няколко хилядна човешка история титлата "империя" е била давана на много нации. От древните римляни до "братушките" с тяхната огромна държава - почти всеки е имал своя златен век и период на доминация. Игричките, посветени на тази тема, не липсват. И все пак тези, обхващащи по-фундаментален отрязък от време и пространство, не са чак толкова много. В тази графа попадат неповторимата класика Civilization, различните вариации на тема Age of Empires и скорошната напълно триизмерна реално-времева стратегия Empire Earth, която съвсем скоро се сдоби с хубавичък експанжън, носещ звучното име The Art of Conquest.

Забележителното на настоящото продължение

(както и на оригинала) е, че предлага страхотно разнообразие. Цялото действие се разпростира от каменната ера до близко-далечното космическо бъдеще. При това периодът е насечен на около петнадесет епохи. Вградените кампании ви предлагат сравнително разнообразни истории - къде повече, къде по-малко в допир с реалността. Вариациите на тема "управлявай нация и открий нейните силни страни" са далеч повече от редовни класики като Древния Рим и Викторианска Британия. В Empire Earth можете да се сблъскате с практически всички държави, оставили повече от "десетина" страници в някоя от съвременните енциклопедии (КБЕ, Britannica). А за да стане картинката пълна, играта съдържа и елементи, посветени на идните столетия.

Така-а-а.... Най-важната част от новостите в експанжъна е допълнителната епоха Space Age. Както и се разбира от името, този период от човешката история е посветен на космическите ни бъднини. Времето, в което би трябвало да се развива, е 2200 г. Китай се е развихрил още преди едно столетие и така се е родила нова свръхдържава: Обединената федерация на Азиатските Републики. Освен това животът на Марс е станал реалност. Червената планета е тераформирана и се превръща в свят, изхранващ човечеството. Скоро различните интереси влизат в конфликт и на нас ни става интересно...

Е, за да не стане положението прекалено футуристично, в Art of Conquest са добавени и две кампании от миналото. Едната е посветена на ранния Рим, а другата на американско-японския сблъсък от Втората световна война.

По отношение на

материалните части

играта е донатъпкана с няколко нови сгради (космически бойни кули, звездни докове и т.н.) и чудеса (орбитална космическа станция). При единиците експанжънът добавя само няколко допълнителни солдати. Повечето от тях са специфични за всяка държава. Едно от заслужаващите внимание нови неща е шпионският сателит, произвеждан в основната постройка. Той може да бъде конструиран от всяка нация. Машината е от класа на летящите разузнавателни гадини и е достъпна още в Digital Age (няколко епохи преди края).  Друг приятен елемент е и старфайтърът, вкаран в годините след 2200-а.

Иначе в играта е запазено цялото многообразие. Отново има каквото ви душа желае: от варварина с брадвата през рицаря с меча до роботизираното чудовище със смъртоносните лазерни чифтета. Едно от другите хубави неща, свързани с комплектоването на войските, е броят на единиците. Ограниченията присъстват и тук, но допустимите размери на армиите са си направо впечатляващи. Така че онази допълнителна дванайска хидралиски, необходима за новата ви тактика, е налице. :-)

Е, всичко това си има и малък недостатък. Ако си падате по творческия хаос, имате съвсем реална възможност да изтървете положението. Шансът да забравите част от танковете си по околните полянки е наистина голям. Неприятно е, но при игра в някоя от кампаниите ще са необходими поне пет минути, докато успеете да извършите пълната проверка на своите легиони. В някои случаи атаки от няколко страни могат да накарат ваша милост да си спомни с тъга за времето, когато всички стратегии си бяха походови. А ако по принцип играете на отделни мисии извън сценариите, силно препоръчителната тактика е блиц кригът (това е нещо като популярния ръш, но измислен от хитлеристите доста преди StarCraft :-)). За съжаление ако изтървете нещата в началото, има доста голям шанс да закучите положението до неузнаваемост. Компютърът действа агресивно и при ниско ниво на трудност. Той се разпростира и намножава с невероятна бързина. Изкуственият интелект е тъп, упорит и с двадесетина пъти по-бърз от органичните ни процесори. Я сте станали да си сипете една чаша вода, я е окупирал всичките ресурси на картата. И като става въпрос за

минусите

нека да продължа - както и повечето класически експанжъни, The Art of Conquest не е нанесъл никакви съществени корекции в основната структура на играта. В резултат това всички минусчета от оригинала са си оставени. Едно от най-фрапиращите неща е графиката. Според мен играта е от онези странни изпълнения на триизмерната графика, които приличат повече на някое безумие от времето тоталитарната скулптура (какво ще кажете за паметника пред НДК...?). Образно казано, заводът за целите проводници се е развихрил с пълна сила. Погледнати отблизо, всички единици и сгради са далеч от желания идеал. Правоъгълниците, от които са съставени, са си направо отчайващи, а детайлите са малко.
Най-стряскаща е визията на малките "филмчета", обясняващи действието. Дори при най-високите възможни графични опции говорещите човечета напомнят на сплескани картонени фигурки. На всичкото отгоре цветовете, които са използвани, едва ли са повече от 20. Сигурно тъмният субект, разработил графиката, или е бил с орязан бюджет, или с хроничен махмурлук. Особено забавно е зеленото, напомнящо на един-два силно канцерогенни агента.

Е, въпреки пълната дизайнерско-екзистенциална криза, Empire Earth успява да грабне вниманието. Усещането е като да играеш добрия стар Fallout (1 и 2): дървената графика ще се забрави след по-малко от двадесет минути джиткане. Действието може да бъде наистина интензивно и въвличащо.

Казано с други думи, Empire Earth не е от игрите, които могат да се поемат на час по лъжичка. А пък The Art of Conquest е един хубав add-on: предлага достатъчно нови неща, способни да залепят преданите фенове. Няколко допълнителни седмици хронично асоциално поведение няма да се разминат на хората, докопали тази стратегия. 

 
системни изисквания
Pentium II 350 MHz, 64MB RAM
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
StarCraft II: Wings of Liberty 130
Command & Conquer 4: Tiberian Twilight 59
StarCraft II: Heart of the Swarm 53
DotA 2 - PCM2.0 47
Demigod 42
League of Legends - PCM2.0 41
Warhammer 40k: Dawn of War II - Chaos Rising 38
Stalin vs. Martians 33
Total War: Shogun 2 31
Napoleon: Total War 28