by PC Mania
Да си призная, тази игра ме остави с отворена уста. Не толкова с качество обаче – с количество ме шашна. Не е като да не съм виждал игри с новости в сравнение с предшественика си – в Empire Earth II (ЕЕ2) обаче те са в такова лавинообразно изобилие, че направо не знам от къде за започна. Затова, колкото и да ви е тъжно, в тази статия поради липса на място, ще трябва да прежалите увлекателните ми лирични отклонения и уникалното ми чувство за хумор. ;))
Основата
Още с пускането на играта ясно си личи, че разработчиците от Mad Doc определено не са спали зимен сън през четирите години от излизането на оригинала, а зорко са следили развитието на гейминдустрията. Както може би знаете, Rise of Nations, отрочето на Microsoft Game Studios, тотално отвя първия EE с иновативните си игрални концепции – неща като градове, столици, държавни граници, уникално дърво с ъпгрейди и така нататък. Затова разработчиците на EE2 явно са решили, че ако наблъскат отрочето си с всички тези елементи и добавят щипка сол от себе си, ще се получи нещо уникално. Противно на всякаква логика, не се е получила манджа с грозде, дори напротив!
В основата стои идеята на Age of Empires – трябва да преведете една избрана от вас цивилизация през премеждията на вековете и да я превърнете от стадо маймуни, решили, че ще е много хитро, ако се халосват по главите с по-чепати клони, във високотехнологична нация, която урежда проблемите си с натискане на ядрени копчета. Дотук добре, но щом решите да претворите на дело идеите си за световна доминация, вълната от нововъведения спрямо предишната част ще ви удари като парен чук.
На първо място, основната ви сграда (тази, от която строите работници) от прост settlement е прераснала в цял град, около който строите останалите постройки. Картата пък е разделена на отделни територии с граници между тях, които имат по-скоро козметична функция. И двете идеи са директни заемки от Rise of Nations, но хайде, подминаваме, все едно не сме забелязали. Нова територия се завладява като разрушите вражеския град в нея и построите свой на негово място. За целта имате около стотина различни бойни единици – от най-ранните мечоносци, конници и катапулти, през ренесансови мускетари и топове, до свръхмодерни подводници, невидими бомбардировачи и ходещи 10-метрови роботи. Като допълнение всяка една от четиринадесетте цивилизации, намерили място в джитката, имат както характерни бонуси, така и уникални бойни единици, например еничарите при турците или бедуините при египтяните. По неизвестни причини са изпуснати някои струва ми се доста важни нации като французите и руснаците, а са включени “древните” американци! WTF?
Напред – науката е слънце…
Във всяка епоха разполагате с 12 ъпгрейда, разпределени в три групи – военни, икономически и имперски. За да преминете в по-горна ера (общо са 15), е необходимо да изучите шест от тях. Ако овладеете и четирите технологии от даден клон, получавате Корона за съответния вид ъпгрейди, но само за определено време. Короната поставя под вашето командване военен, икономически или имперски лидер, който да ви помогне в борбата по-нататък. Също така ви дава специална суперсила (например по-силна пехота при военната Корона, по-бързо събиране на ресурс за икономическата…), която изчезва, когато загубите Короната.
Корони се печелят също така и по други начини. Най-полезното нововъведение в сравнение с предишната част обаче е автоматичното подменяне на повечето юнити с по-нови модели такива. Например, ако построите катапулт във втората ера и сте достатъчно сръчни, за да го запазите цял до последните епохи, в края на играта ще разполагате със самоходна ракетна установка, при това без да е нужна ваша намеса. Някои единици обаче не се променят и конниците си остават конници, а не роботизирани коне, но все пак сегашното положение определено е много по-добро от това в оригинала, където копиеносци се изправяха срещу танкове, защото не могат да “еволюират” в нещо по-добро.
Докато играете, ще установите, че науката може и да е слънце, но и слънцето е част от науката. Ако се загледате в отбранителните си кули – Outpost-овете, ще видите, че те показват малка прогноза за времето! Важността на това откритие ще разберете, когато нагазите някой противник през суровия декември – да, вече има месеци и сезони. Ще се озовете насред една не особено дружелюбна зимна буря без реална възможност да видите какво става на бойното поле. Да не говорим, че войските ви ще се придвижват доста по-трудно в тези условия. Затова, както и в реалността, най-удачно е атаки да се започват през пролетта-лятото. Палци горе за Mad Doc заради това нововъведение.
Управление
В тази насока, без да преувеличавам, са постигнати чудеса! Например, ако не ви се търсят незаетите работници по картата, можете само да кликнете няколко пъти върху индикатора за даден ресурс в долната дясна част на екрана и най-близките idle работници веднага ще започнат да го събират. През определени епохи се появяват няколко специални ресурси, които са ценни само за определен период от време – металът е важен в началото, но после изчезва и мястото му взема нещо друго и така нататък. Последните два спецресурса, петрол и уран, изискват върху находището им да се построи сграда, за да бъдат извличани.
Тези суровинни неволи предполагат постоянно преразпределяне на работна ръка, което става най-лесно чрез Citizen Manager-a – картата на света в един екран, на която са отбелязани всички ресурси и събирането им става детска игра. По подобен начин функционира и War Plans мениджърът – там имате възможност да начертаете собствен военен план върху тактическата карта и с помощта на стрелки, кръгчета, хиксчета и други такива инструменти да предложите на съюзниците си своето виждане за нападение – просто, но брутално ефективно.
Освен това малкото Picture-in-Picture прозорче в долната дясна част на екрана на практика ви дава възможност да сте на две места едновременно – трудно е да се обясни как работи тази функция (всъщност и как да се използва), трябва да се види. В играта присъства и богата енциклопедия, описваща всяка нация, епоха, опция или единица. Така че, ако не загреете нещо, опитайте да прочетете там.
Технологично погледнато
обаче играта се дъни. Или по-скоро не се дъни, но определено не може да се похвали с някакви постижения в областта на графиката и звука. Не че е грозна, но графично отстъпва дори на вече не чак толкова новата Ground Control 2 или пък на попадналата ми наскоро Act of War. На максимален зуум имах чувството, че гледам оригинала, излязъл преди четири години, но съвсем леко доукрасен. Повечето експлозии например изглеждат направо гротескно – сякаш са 2D рисунки. Но пък никой не е умрял от грозна графика. 🙂 Дори дребните проблеми с патфайндинга и не особено убедителния звук не успяват да развалят доброто ми впечатление от играта! Определено е крачка напред за RTS жанра. А вие не бързайте да я сваляте от най-близкия free сървър, защото стана ясно, че играта ще бъде локализирана и пусната на български заедно със световната премиера. Доскоро виждане по бойните полета на Империя Земя 2!
Автор: Пламен Димитров