El Matador

Лятото свърши и за наша радост традиционната липса на нови заглавия приключи. Едно от първите, което ни зарадва, е El Matador. Всички знаят какво значи това на испански – бикоборец. В новия шутър от трето лице това прозвище е натоварено с малко по–различен смисъл. В играта не става дума за корида и зрелищни убийства на рогати добичета. Тук се разказва за герой, който няма неизпълнени мисии и когото викат, само когато всичко е загубено.

El Matador е псевдонимът на Виктор Корбет. Той е агент под прикритие на DEA (Drug Enforcement Administration). Тясната му специалност са страните от Централна и Южна Америка. Сред колегите и шефовете си е известен с това, че няма никакви задръжки и колебания при избора на средствата, за да изпълни всяка мисия до край. По тази причина ръководството го вика само в крайни случаи. Именно така може да определи нападението срещу офиса на DEA в Богота, Колумбия. При тази нагла агресия са избити всички агенти от представителството. Единствените заподозрени са босовете на най–мощния кокаинов картел в региона – La Valedora. Вече сами се досещате, че на техните брутални методи трябва да се отвърне безкомпромисно. А кой е най–безкомпромисен от всички агенти? Естествено че е El Matador. И така вие сте изпратен в Колумбия с едничката цел

да елиминирате наркобароните един по един

В тази опасна операция ще имате на разположение и двама подчинени. Те са членове на елитния отряд на Bogota Antidrug Department. Това са капитан Карлос Ентерадор и лейтенант Миа Родригес. Те ще ви съпровождат, като се появяват на ключови точки на всяко от нивата. Все пак поне през половината приключение ще сте сам срещу мафията. Като цяло историята на играта е стегната и интригуваща. Сюжетът е разказан във филмов стил. Това е помогнало на авторите на геймката от чешкото студио Plastic Reality по–лесно да пресъздадат драматизма и моралните дилеми, които съпътстват работата на един специален агент. Определено сценарият е една от силните страни на El Matador.

Положително впечатление ми направи и напрегнатият геймплей. От игра, за която почти не бях чувал, очаквах елементарни нива и никакви затруднения. Голямо беше учудването ми, когато започнах да мра по няколко пъти на едно и също място.

Престрелките са невероятно интензивни

и дори хард маниаци на шутърите ще се озорят, докато превъртят играта. За начинаещите препоръчвам задължително да отделят време на tutorial–а. Изкуственият интелект на противниците ви не блести с нищо особено, но те успяват да компенсират тази неправда със заучени похвати. Ботовете прекрасно се прикриват зад стени, ъгли, предмети и каквото там намерят и се подават, само за да изстрелят поредния откос към вас. Но все пак това се случва с повтаряща се цикличност, което ви дава шанс да ги издебнете, точно когато се показват. За жалост между отделните мафиоти няма никакъв синхрон и дори зачатък на тактическа мисъл. Големият им брой донякъде изравнява нещата.

Друг момент от геймплея, който ме подразни, бяха невидимите бариери, които задействаха появата на лошите. Случваше ми се да седя скрит в тревата, наблюдавайки в далечината група наркоси и само след като направя крачка встрани на 10 метра пред мен внезапно от нищото да изникнат двама въоръжени до зъби бандита. За да завърша темата за нещата, които не ми харесват, ще спомена и моментите, в които сте подкрепян от двамата си съекипници. Дали те ви оказват помощ, е спорен въпрос, но имат отвратителния навик понякога откровено да ви пречат. В най–яростната престрелка някой от двамината решава, че колоната, зад която сте се скрили, е мястото точно за него и без капка съжаление ви избутва под дъжд от куршуми. Освен това са доста непредпазливи и често ще загиват безславно.

С изключение на изброените несъвършенства не се сещам за повече неприятни детайли в геймплея. Сега е моментът да спомена, че играта като цяло има повече положителни черти, отколкото отрицателни. Ще започна с нещо, което май не съм срещал другаде. Куршумите рикошират от всички метални и бетонни повърхности. Това е голям кеф, признавам си. Използвайки опцията за прицелване с всяко оръжие и с точен мерник спокойно можете да убивате гадовете зад ъгъла или шкафа. А при мелетата настава истинска градушка във въздуха. За да успеете да се справите с тази канонада

авторите са ви приготвили slow motion

Да това е същият bullet time от Max Payne. Прелитайки на забавен каданс из битките, ще имате възможност да се разправите с многочислените си противници. Естествено времето на използване на тази екстра е ограничено. След като го изчерпите, то постепенно се възстановява. Паралелите с култовата игра на Remedy не спират дотук. El Matador притежава същата атмосфера, киноподобен сюжет, сходен дизайн на нивата и менютата. Въпреки това определено може да се твърди, че новата геймка не е клонинг на известния си предшественик. Авторите и доста успешно са интерпретирали основни постулати на пуцалките от трето лице, които постави Max Payne преди време. Гарантирам, че са се справили много добре. Защото въпреки някои общи черти с хитовата игра, новото заглавие има собствена идентичност и излъчване. Геймплеят е по–интензивен и наситен с битки, които следват една след друга и почти не ви дават време да се окопитите.

Фантастичните бойни сцени щяха да са невъзможни без богатия арсенал, с който разполагате. Още от първите нива ще се сдобиете с

почти неограничена екипировка

можете да си представите ще имате от всеки клас по няколко модела. Пистолетите и SMG–тата могат да се използват и по два едновременно, с което ставате двойно по-опасен. Повечето от оръжията ги има и във варианти или с оптика, или със заглушител. Естествено присъстват и руски класики като Калашников и Драгунов. Не е забравена и тежката артилерия като картечница Gatling и гранатомет. По–голяма част от пушкалата ще съберете от убитите врагове. Винаги си правете сметка на мунициите, за да не закъсате по средата на някоя престрелка.
Обработката на тези комплексни бойни сцени е поверена на

енджина Typhoon 2

Това е подобрена версия на използвания в Korea: Forgotten Conflict. Сега той притежава куп технически новости. Благодарение на неговите способности нивата са изключително интерактивни. Спокойно можете да премествате всякакви предмети. Дизайнерите на картите са успели много добре да пресъздадат характерните особености на Южна Америка. Джунглата ще ви изненада с богатата си растителност. Ще трепете гадове също и в градски условия. Тъмните и зловещи коридори със сигурност ще ви напомнят за Max Payne. Моделите на героите, особено в близък план, са изпипани. Като цяло няма начин играта да ви разочарова по отношение на графиката си или физичния си енджин.

Настана времето и за финалните ми думи. Въпреки някои дребни бъгове и недомислия El Matador успя да ме зариби, така че да и отделя повече от седмица. Чешките разработчици са успели да създадат истинско предизвикателство дори и за най–натренираните геймъри. Предполагам всеки фен ще се зарадва на игра, така добре продължаваща традициите на култовия Max Payne.

Автор: Димитър Трифонов