Egyptian Prophecy

Рамзес II, третият фараон от XIX династия, управлява Египет 67 години (в периода около 1304 пр. Хр. – 1237 пр. Хр.). Живее около 90 г. Разширява териториите на Египет на юг (Нубия). Завладява части от западна Азия. Засилва позициите на Египет спрямо либийците. Името му се свързва със строежа на изключителни архитектурни чудеса – Абу Симбел, Рамузеум…
Завършва строежа на храма в Абидос, започнат от баща му Сети I.

Това, което лично мен ме впечатли най-много в куеста The Egyptian Prophecy, е достоверността и оригиналността, с която са поднесени фактите от историята на античния свят. Към играта има приложена и кратка енциклопедия за Египет, но тя е просто малък бонус и не е пряко свързана с геймплея. Само веднъж ви се налага да я четете заради една загадка, но когато стигнете до този момент, иконката на енциклопедията започва да мига и вие сами разбирате, че е нужно да я изберете. Така че играта не е образователна. Просто в нея историята е представена точно така, както би трябвало да бъде. В случая не говоря за факти. Всъщност това е едно магическо приключение. Заклинания, проклятия и ритуали присъстват и са описани реалистично и достоверно. Представени са така, както египтяните ги описват… Интересно е да се отбележи, че в речта, която е използвана в играта, се употребява думата “thine”, а не „your”, и това допринася за специфичното й звучене.

В основата на историята е Мая

– млада синеока красавица, която е посветена в тайните на магьосничеството. Тя е изпратена от Рамзес II, за да разследва множеството инциденти, които се случват при строежа на храм, който се изгражда в чест на Амон Ра. Идеята е божеството да помогне на Рамзес да преодолее болестта, която го е повалила. Основната цел на Мая е да възстанови работата по издигането на обелиск в чест на боговете. Но главният архитект – Пазер, ненадейно е повален от необяснима зараза. Освен това някой поставя амулети, които носят порочно присъствие в храма. Дори Нил пресъхва, за да “саботира” строежа. Дали самите богове пречат на Египет и неговия разцвет или някой предател, подъл като пепелянка, действа в сянка?

Загадките, които са вплетени в геймплея, в началото са елементарни. Изискват общо взето разходчици напред-назад с даден предмет. По-късно обаче има наистина интересни главоблъсканици. Последното препятствие в играта например е битка с гигантска змия. Намирате се в храма, където земята пред вас е разделена на квадрати (плочи). Опонентът ви и вие можете или да се движите по тях, или да омагьосате дадено поле. Когато попаднете в омагьосано от змията поле, умирате. Тя пък предава богу дух, когато попадне в 4 ваши зони. Можете да неутрализирате дадено поле, ако му направите заклинание.

Малко преди това има и друга игра със заклинания в стил Monkey Island 3. В нея обаче, за разлика от приключението на Lucas Arts, не се обиждате с противника си, а си разменяте магии. Tрябва да съобразите кое е точното заклинание, което ще обезвреди думите, изречени срещу вас. Магии се използват и по време на самата игра. Това обаче не я прави основно ориентирана към тях. Те просто са едно много приятно допълнение и разнообразяване на геймплея. Основно играта си е традиционен куест, в който използвате предмети, говорите с хората и решавате пъзели.

Местата, които посещавате, са много интересни. За разлика от предишните две игри за Египет на The Adventure Company (които не са свързани с това заглавие по никакъв начин, освен тематично), тази не ви предлага само разходки из пустинни местности. Посещавате истински градове: Пи-Рамзес, Мемфис и по-интересните от моя гледна точка митични светове. Чрез заклинания и билки се пренасяте в царството на бог Птах, където властва лавата; на Изида, където цари нежна нощна тишина сред водни лилии и има много вода, както и 

царството на Озирис, представено чрез „Книга на мъртвите”

Последното ми е много любимо. Сред безкрая на звездите гигантски и същевременно ефирни листове папирус се разстилат покрити с изящни детайлни йероглифи. Малки дупки по повърхността на папирусите позволяват на снопове светлина да обгърнат вашите нозе. Монументални порти се изпречват на пътя ви, охранявани от Пазачите. Тук има няколко пъзела, които са ми любими. Трябва да изречете името на първия пазач (отново както е в самата „Книга на мъртвите”). После следва пъзел, при който превеждате своята Ка и тялото си през малък лабиринт. Последното препятствие преди срещата с Озирис е смесица между тренировка за наблюдателност и гатанка. Гатанки има и по-рано в играта, което, както винаги, е интересно и разнообразява геймплея допълнително.

Има и няколко пъзела, при които имате ограничено време. Хубавото е, че дори и да сте пропуснали да направите save на играта си и умрете, автоматично се връщате само една стъпка назад, точно преди фаталната ви грешка, а не започвате отначало..

В играта има и приятно чувство за хумор, но то просто придава лек оттенък тук-там, а не е основа на геймплея. Например, когато използвате магията с Всевиждащото око на Хор, и погледнете един упорит мърморко, Мая изтърсва коментара: „Виждам магаре.”

Интересно е също как при използването на магията за прехвърляне на болест от един човек на друг, за моя изненада правилното решение в един момент се оказа доста нестандартно. Трябваше да помогна на един работник да се отърве от заекването си като го прехвърля на друг, който всъщност не беше негативен герой и ми беше помогнал по-рано. По този начин накарах излекувания да ми даде предмет, от който имах нужда… Какво да ви кажа – no comment…

В графично отношение играта е приятна, но не впечатлява. Звукът е много добър и атмосферичен. Иначе цялостното ми впечатление за играта беше много добро. Не е много сложна или с особено заплетена история (разбрах кой е злодеят още във втората от девет глави, въпреки че не бях 100% сигурна). И все пак е много приятна и ако като мен си падате по Египет, няма начин да не ви хареса.

Автор: Лили Стоилова