facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Dungeon Lords
Ревю | 01.06.2005 | автор: Владимир Тодоров


оценка:
Производител:
Heuristic Park
Издател:
Dreamcatcher
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

Разочарованието от тази игра е пълно, а след излизането й, репутацията на дизайнера Дейвид Брадли, постигнал небивал успех в миналото с няколко от частите на Wizardry, е срината със земята. За голямо съжаление и на мен, и на купищата му фенове по цял свят, които очакваха неговото най-ново и упорито рекламирано епическо фентъзи RPG. Dungeon Lords се оказа недовършен боклук, натъпкан до козирката с бъгове.

Провал

Проблемите в тази игра са толкова много, че не знам откъде точно да започна. Още със стартирането й се набиват на очи първите кусури. Менюто е грозно и се зарежда на една крайно убита резолюция 800 по 600. Когато я промених на 1280 по 1024, изображението въобще не се разтегна, както си му е редът, а се сби в горния ляв ъгъл и стана малко и още по-неприятно на външен вид. Извадих си очите, докато успея да си създам герой, а представете си изненадата ми, когато забелязах, че опциите за промяна на външния вид на персонажа – нещо, което присъства във всяко нормално RPG – не работеха, сякаш някой е забравил да ги активира след провеждането на бета тестовете (тогава те бяха изключени).

Добре – какво толкоз, си казах аз, играта ще е готина, това все пак са дребни проблеми... Пускам се аз по покрайнините на Фаргроув, първия град в Dungeon Lords, и започвам да си се шматкам насам-натам из гората и да се ориентирам в доста еднаквата околна среда. За малко група плъхове щяха да ме оставят буквално без кости, докато свикна отново с доста неинтуитивно управление и провеждане на битки (единственият “туториъл” в играта е едно миниатюрно прозорче, което изниква в началото, и в което предимно е описано кое копче каква функция изпълнява).

Добре, виждам аз, че там пише “M - включва/изключва картата”. Окей – натискам си аз, натискам си, ама курец, батка, нищо не става. Викам си, брей... ко стаа тука ся. Как е възможно и тази опция да не бачка. Преди да се усетя, бях кривнал от главния път и видях бая зор, докато се ориентирам и се върна обратно на него. Навсякъде бе едно и също - дръвчета, тревички и храсти и абсолютно нищо друго, което по някакъв начин да ме подсети, че съм минал оттук.

Пустош

Дори и да преглътнете тези първи доста дразнещи впечатления, ще трябва да се справите и с изключително “призрачните” градове, в които рядко може да видите разхождащ се жител, освен тук-там някой пазач. През нощта това е разбираемо, но през деня – пълен абсурд. Дори и случайно да мернете заблудена душа и да се опитате да размените две приказки с нея, в 90 процента от случаите ще бъдете брутално отрязани с реплика от типа “В момента нямам никакво време”.

Особено лошо впечатление правят таверните. Съдържателите им, и в най-добрия случай една прислужница, надали правят особено голям оборот, тъй като, когато и да влезете, масите винаги ще са празни. Най-трагична беше тази в елфическия град. Стоящата като дупка в стената камина въобще не грееше, а в нея нямаше пукнато дърво. Предположих, че просто така са решили дизайнерите – да е празна. Но когато си наех стая, за да отморя от дългото около пет-десетминутно пътешествие от единия град до другия, през което не се случи абсолютно нищо, освен стандартните твари, които се появяват на равни интервали от време, забелязах, че в помещението няма пукната мебел. Дори и легло, просто за идеята. Този и още куп други подобни пропуски, ме наведоха на мисълта, че играта очевидно е незавършена. Сякаш джигам на някаква бета версия (поне в онази, която ми попадна преди месец-два, картата си работеше).

Еднообразие

Единственото забавно нещо в играта на Dungeon Lords са постоянно появяващите се тълпи от чудовища. Те биват генерирани на случаен принцип – веднъж ще изникнат група вълци, друг път банда немъртви, а не дай си боже – и няколко магьосници наведнъж. Но след няколко часа игра, започва да става доста досадно и монотонно. Особено при положение, че така рекламираните множество комбота всъщност са съвсем малко на брой и твърде еднакви помежду си като изпълнение.
За моя изненада, и второстепенните куестове ги е хванала липсата. Почти никой в света на Dungeon Lords не се нуждае от абсолютно нищо. Изключение прави нещастникът от Фаргроув в началото на играта, който бива ненадейно нападнат от група крадци и моли за помощта ви. Освен него засега не съм видял нищо друго подобно. Което е отчайващо. Добре, че поне има главни куестове. Не че историята пращи от оригиналност, но ако всичко останало си беше в ред, нямаше да прави и толкова лошо впечатление.

Намирам за странен и фактът, че може да имате по един-единствен предмет в инвентара си – оръжие, броня или накит. Да речем, когато намерите елфически меч, всеки следващ, който се опитате да приберете, ще бъде унищожаван автоматично. Това вероятно е направено с цел да не забогатяваме твърде бързо и лесно, но е адски тъпо като идея и определено има други по-нормални решения на този често срещан в RPG-тата проблем.

Недоразумения


Dungeon Lords има крещяща нужда от закърпване. И първият съвсем логичен пач се появи почти веднага след излизането на играта. Макар и да поправя десетина бъга, двата основни проблема – кустомизирането на героя и картата – все още са налице. При все че още пише “Изберете раса, клас и външен вид на героя си”, след инсталирането му въпросните опции за промяна на “лице”, “кожа” и т.н. просто изчезнаха. Картата пък все още не може да се активира, въпреки че след като се поразрових из папката на играта, попаднах на цяла директория Maps, в която отново за моя изненада, открих една-единствена карта, тази на Фаргроув. Според мен причините за това недоразумение са две – или има проблем с активирането на тази екстра, или авторите са решили в последния момент да я махнат от играта си, за да може странстването да бъде “по-интересно” с наличието на един умрял компас, но са забравили да махнат описанието на клавиша M от Help прозореца. Поне основното меню е пооправено и вече не се забива в ъгъла на по високи резолюции, макар че изглежда все така ръбато.

Внимание!

С Dungeon Lords се отбелязва може би вторият най-трагичен фалстарт в историята на игрите след Ultima IX. Като цяло обаче двете игри са несравними. RPG-то на Origin и прословутия Лорд Бритиш, макар и нечовешки бъгаво, представляваше истински шедьовър от страна на геймплея. Настоящото творение на Дейвид Брадли не може да се похвали дори с това. Dungeon Lords със сигурност не е лишена от потенциал, но и сто пача да излязат, пак няма да успеят да внесат нужното разнообразие. Единственото наистина добро нещо в нея е заглавието и обложката. Всичко друго – графика, звук и геймплей – изглежда недоправено. Моят съвет е – стойте настрана от тази ролева игра, освен ако не си падате мазохисти. После да не кажете, че не съм ви предупредил. 

 
системни изисквания
PIII 1 GHz, 384 MB RAM, 64 MB 3D Video
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78