Duke Nukem: Manhattan Project

Спомням си как през далечната 1992 година цялото ни семейство се возеше на трамвай №10 от Първо районно управление на МВР към Орлов мост след закупуването на Фамилния Компютър. Той, разбира се, беше 386 SX на 33 MHz, 4 МВ RAM, 14″ монитор и огромните 512 КВ памет на видеокартата си. Спомням си и как около месец след това аз и още един приятел седим пред гореспоменатото РС и набираме за хиляден път:
cd dn [enter] dn1.exe [enter]

Taka и досега се казва изпълнимият файл на първата част на станалата в последствие култова поредица Duke Nukem…

Но нека се върнем в наши дни. Duke Nukem Forever така и не се появява, въпреки безкрайните обещания и наглост, въплътени в станалото пословично изказване “When it’s done”. За сметка на това в началото на този месец, доста внезапно поне за мен, станахме свидетели на нова игра с името Duke Nukem: Manhattan Project. Koгато за първи път я пуснете, сто процента ще си помислите, че нещо с времето не е наред! Въпреки че вече живеем в XXI век, играта е представител на типичните за времето преди 15 години слот-машини по кафенетата, които работеха с жетони от 50 стотинки (тогавашни). Обяснено на по-разбираем език това е scroll type game. Още по-елементарно казано – когато посредством стрелките на клавиатурата преместите Duke до края на пейзажа, който се вижда на екрана, гледната точка  се премества по-наляво или по-надясно, откривайки следващата част от “бойното поле”. Същото става и когато се качвате/слизате по стълби или самонадеяно скачате някъде. Някои биха я нарекли arcade game, но това е въпрос на терминология. Предполагам, че в главата ви започват да се въртят мисли за грозна и ръбата графика без екстри и красоти. Нищо подобно! Енджинът, разработен от фирмата SCS Software и наречен Prism3D, e в крак с всички нови и модерни технологии. Е, вярно че с него засега са правени само глуповати джитки (Shark!, Hunting Unlimited и Rocky Mountain Trophy Hunter 3). Според мен обаче Duke Nukem: Manhatten Project изчиства тези “петна” (поднясям лични извинения към всички членове на Българиския Ловно-Рибарски Съюз, които може би си падат по подобни игри).

Основната идея, както в повечето 3D-пуцалки, е да се спаси света от поредната катастрофа, надвиснала над човечеството заради зловещите експерименти на някакъв ненормален тип. Геймплеят е много забавен и зарибяващ. Той подтиква към преиграване на нивата с цел събиране на бонусите и намиране на Secret Areas. Голяма част от бонуси са oт следния тип: мадама с феноменално телосложение, привързана за бомба, която бълва съблазнителни благодарности с еротичен глас, когато бъде освободена. Нещата звучат горе-долу по следния начин:

– How can I thank you, Duke?
– You`re of my kind, but I have work to do! Meet you after the game!*

Тайните места от своя страна дават други бонуси – Еnergy shield (100% временна защита), Jet Pack, с който летите като пойна птичка или поредното въртящо се ядрено лого, предназначено за събиране, което в комбинация с определен брой предварително събрани немуподобни вдига здравето на Duke или ъпгрейдва оръжията му. Ако сте достатъчно търпеливи и наблюдателни, по някое време ще станете горд притежател на X-3000 –  най-мощното оръжие в играта, което мoже да се сравни единствено с атомната бомба от друго творение на 3D Realms – Shadow Warrior. Общо уредите за масово изтребление за осем – Golden Eagle Pistol, Shotgun, Assault Rifle, Pipe Bomb, GLOPP Ray, Pulse Cannon, Pneumatic Rocket-Propelled Grenade Launcher и известния Mighty Boot ритник. Когато убиете глиган или друг враг, получавате по малко от неговото здраве и по някой от неговите патрони. Ако препочетете кракопашния бой, тези бонуси ще са по-апетитни. И за да е пълно удоволствието от каратистките изпълнения на светлокосия здравеняк, добавени са и комбота от удари, които ще научавате с напредването в действието. Ако ги използвате, ще видите как Дюк нанася два-три поредни шута, като един от тях може да е например познатото ни от Мortal Kombat прихлъзване с изпънат напред крак, последвано от два ритника. Доста ефективно, красиво и интересно, а след това сте си напълнили и здравето.

Враговете, с които ще се срещнете

са 25 на брой. Това са познатите ни прасета-полицаи, техните шефове, алигатори-мутанти с картечни пистолети Uzi, както и много нови гадини. Еротично впечатление правят мадамите-роботи, въоръжени със садо-мазо бичове. Те са облечени в лачени дрехи от главата до петите и въпреки смешното си оръжие нанасят учудващо голям демидж.

Нивата, които трябва да прочистите, са осем и всичките са пръснати из “Голямата ябълка” Ню Йорк. Изключение прави само последната мисия, която е някъде в открития космос. Нивата, независимо от това дали са по покривите, из метростанциите или в каналите на града, са с впечатляваща големина, но въпреки това са направени така, че да не писват. Имат си свой облик, атмосфера, определен брой гадини за избиване, мадами за освобождване, тайни места и бонуси. Лично за мен най-готино е нивото в китайския квартал, но на вас пък може да ви допадне някое друго.
Готино е, че мисиите до такава степен са пълни с гадинки и лошковци, че на най-голямата трудност пръстът ви ще отече от натискане на Ctrl-a. И все пак, за да не стане банално, са вкарани и елементарни куестове, без които не може да продължите напред. Авторите са направили заемка и от DooM – отново има цветни карти/ключове, които са ви нужни, за да отворите вратите. Някои от тях са пръснати на почти невъзможни за откриване места, които не могат да бъдат достигнати без летене (търсете Jet pack-а) или са малко по-напред в нивото. Когато пък бродите из каналите на града, трябва да се придвижвате, висейки на една тръба, която е доста трудна за намиране (извинявайте за подсказването, няма да се повтори). Не са забравени и трудните за пребиване босове и дългите финални битки с много гадини едновременно. Супер измислен е края на първото ниво, което представлява три поредни сражения, комбинирани в едно. Първото е обстрелване на хеликоптер по двигателя, второто е избиване на прасетата-войници, които слизат от него. Накрая трябва да летите с вертолета, висейки на въжената стълба, и едновременно да обстрелвате картечницата и двигателя…

Музиката е на очакваното ниво – смешни рокендрол подобия се редуват с пародии на хевиметъл, като за всяко ниво саундът има различен стил и звучене. Определено едно от най-забавните неща са известните от последната част на играта лафове, които този път са много по-разнообразни и безумни. Те са толкова много, че няма да стигнат четири-пет страници да ги напиша, затова можете да хвърлите едно око на най-интересните от тях, които съм извадил. Готино е че в Prism3D има алгоритъм за тяхната подборка и те никога не се повтарят дори и на едно и също място.

Независимо дали сте играли някоя от игрите за Дюк или не, без значение дали си падате по стрелялки и аркадни игри, опитайте Duke Nukem: Manhattan Project. Гарантирам ви, че няма да съжалявате!

Автор: Пеню Дачев