Drakensang: The Dark Eye

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 18 мар. 2009

Малко сингълплейър ролеви игри успяват да ме впечатлят напоследък, особено що се отнася до детайлността, заложена в тях. Drakensang обаче го направи, при това още в първите няколко минути на досег с нея.

Тя ще ви пренесе в един

древен средновековен свят на име Авентурия

в който драконите са били и продължават да бъдат неизменна част от неговото битие. В миналото те са изявявали като пазители на Свещения орден, но след коварно предателство в тяхната раса, е настанала опустошителна война. Днес те са смъртни врагове на джуджетата. Елфите странят от спомена за тях. А народът на хората ги е издигнал в култ…

И така „Драконовият куест” наближава. На всеки 87 години църквата призовава всички приключенци да вземат участие в това изпитание, което ще донесе слава и безчетни награди. Тъй че защо и вие да не отидете до големия град Фердок и да не пробвате късмета си?

На пръв поглед Drakensang напомня много на Neverwinter Nights 2. Ролевата система, по която е направена обаче, няма нищо общо с Dungeons & Dragons, и се базира на популярна в Германия настолна игра.

В самото начало може да изберете измежду

няколко предварително оформени герои

като възможностите хич не са малко. От една страна – имате на разположение три бойни професии, практикувани от хората в света на Drakensang. Soldier, warrior и archer. От друга – три магически: battlemage, healing mage и charlatan. Любопитното при последния клас герой е, че той е бил изхвърлен от училището за вълшебници и не притежава пълния репертоар от магии, с който се славят повечето кастъри. За сметка на това обаче шарлатанът е надарен с отлична ловкост и се е прочул със своята хитрина, с илюзиите, които може да създава, както и с харизматичността си. С това обаче магическите професии не свършват. Онези от вас, които искат по-нестандартен геймплей, могат да се спрат над metamage, elementalist и alchemist. Първият е мощен некроманг, вторият призовава елементи на своя помощ, а последният пътува из света, за да открие рецепти за всевъзможни еликсири.

Всичко, изброено до момента, представлява едва една втора от възможните класове герои. Можете да играете и като елф, и като джудже, и като дребни крадливи натури, промъкващи се из сенките.

Всичко зависи от личния ви стил на игра

Имате възможност дори и като пират да се пуснете, ако отличната физика и липсата на какъвто и да било социален етикет са по вкуса ви.

Започвате приключението сам-самички, но много скоро към вас ще могат да се присъединят още трима герои. Това все пак е отборна ролева игра и правилният избор на спътници често ще е ключов за изхода на битката, като основните за MMORPG игрите роли „танк”, „лечител” и „демидждийлър” са пренесени що-годе и в света на Drakensang.

Подобно на Neverwinter Nights 2

и тук ще може да паузирате битката и да обмисляте своя следващ тактически ход, което често е доста подходящо, особено за хора, които не са запознати нито със света, нито с ролевата система на играта. Първият един час всичко може и да ви се стори ужасно трудно, но щом свикнете, ще бъдете доволно възнаградени с множество бойни таланти, специални умения и магически заклинания. За разлика от Neverwinter Nights 2 обаче управлението е в пъти по-лесно и по-плавно. Камерата се контролира с лекота и няма да усетите трудност нито ако искате да движите героя си с W,A, S, D, нито като кликвате по терена с помощта на мишката. Намерих за особено полезен и клавиша Ctrl, с помощта на който, след като го задържите, ще може да изберете няколко умения или магии наведнъж, които ще бъдат изпълнени в съответната последователност.

Вашите герои не са родени на бойното поле и могат да имат и странични занимания. Например да изучат някой занаят. Едни от тях вероятно биха искали да станат ковачи, други да късат билките по пътя и да варят отвари, а трети да дялкат лъкове и въобще – всякакви далекобойни оръжия. Няма да се впускам в подробности за крафтинг елемента, но вероятно ще бъде напълно достатъчно да кажа, че той би бил достоен за всяко едно MMORPG.

В ролевата система на Drakensang има някои

доста любопитни хрумвания

Например когато вашият крадец се опита да пребори някоя ключалка и пътьом се провали, ръцете му ще се разтреперят и всеки следващ опит в рамките на няколко секунди ще бъде посрещнат със сигурен провал. По време на битка пък героите ви могат да получават тежки рани, които влияят сериозно на ключови статистики. Те трябва да бъдат лекувани своевременно, защото ако станат твърде много, рискувате да се проснат на земята в безсъзнание. Също така е хубаво да знаете, че колкото по-дребен е противникът ви, толкова по-трудно ще успеете да го уцелите с далекобойно оръжие. Въобще – все малки, но изключително интересни идеи, които придават на играта неповторим чар.

Макар че няма мултиплейър, сингълплейър елементът в Drakensang е достатъчно епичен. Без да преувеличавам ще ви бъдат необходими приблизително 30-40 часа геймплей време, за да пребягате през главната сюжетна линия в играта, както и през някои второстепенни куестове. А ако сте от по-внимателните и любознателни хора, като моя милост, и предпочитате да четете диалозите и да обръщате внимание на малките детайли, с които светът на Авентурия е пълен, то изиграването на Drakensang ще ви отнеме много повече време. Дори и фактът, че това е линейна игра и не претендира с множество различни завършеци и пътища за изпълняването на даден куест, няма да ви попречи да искате да я изиграете отново. Най-малкото, защото гореспоменатите архетипове герои са изключително добре диференцирани един от друг и със сигурност ще искате да видите какво е да си шарлатанин или пират да речем. Да не говорим за различните спътници, които могат да се присъединят към приключението ви.

Амбиентът наистина прави впечатление

Когато за първи път навлезете в някоя гъста гора, ще чуете кукувица в далечината, ще усетите как вятърът брули листата на дърветата, как някой клон леко се прекършва от повея или кълвачът кълве своя любим дънер, как поточето ромоли наблизо или просто как птичките чуруликат весело… Наистина уникално. Музиката също е класическа за фентъзи жанра, трудно мога да се оплача. А малкото озвучени реплики са направени със завидно добро качество. Факт е , че всичко, изброено до момента, спада по-скоро към графа „второстепенни качества”. Но именно тези елементи допринасят особено много за атмосферата на играта, която те поглъща буквално на мига.

Графиката пък е доста над средното ниво, което ме изненадва, при все че геймстудиото, създало Drakensang, не е сред най-популярните дивелъпъри и едва ли е разполагало с кой знае какъв бюджет. Визията на играта обаче по нищо не отстъпва на тази на Neverwinter Nights 2. Дори в много отношения е по-добра, тъй като енджинът е в пъти по-оптимизиран. Дизайнът на света е похвален – истинско класическо фентъзи – а анимациите на героите със сигурност не са толкова дървени, колкото тези във Fallout 3 и Oblivion.

След Gothic немците отново показаха, че могат да правят страхотни ролеви игри. Надявам се, че Drakensang ще бъде първата част от една голяма поредица, защото определено потенциалът в нея е огромен. Вече се говори за Drakensang: River of Time – прикуел на The Dark Eye, който би трябвало да се появи в началото на 2010 г., така че на този етап бъдещето на поредицата е сигурно. И макар и информацията за втората част да е оскъдна, съм сигурен, че това ще бъде една от най-добрите ролеви игри за следващата година.

Автор: Владимир Тодоров