by PC Mania
Bинаги съм знаел, че на кака Лара и като тяло, и като интелект, и въобще като игра и е липсвало нещо. Когато си пуснах Дракан, разбрах какво е то. Добрият сюжет на новата творба на Surreal Software е първата приятна изненада за геймърите.
В света Дракан раси и видове воюват от незапомнени времена за надмощие и господство един над друг. Това продължава хилядолетия. Но в най-високите планински масиви живее човешко племе, чийто мъдър водач Олорин се обръща към магическите книги и намира разрешение на проблема. Сключва примирие със съседите, които по стечение на обстоятелсвата са дракони. Доверието между тях расте и те започнват да си помагат и вярват. Силата на съюза нараства невероятно бързо, обхваща и съседните региони и с течение на времето се създава ново общество. Най-висша негова проява е споразумението, наречено Свързването. Ритуалът се провежда в местността Драгонстоун и се състои в това, че най-смелите и храбри войни сред хората разменят с дракони своите “Кристали на Душата” и споделят остатъка от живота си с дракон.
Свързаните образуват Ордена на Пламъка – странстващи защитници, въплътяващи идеалите на новия строй и негови разпространители. Водени от своята вяра, за кратко време те успяват да обединят разпокъсаните и воюващи племена в една велика нация. За Дракан настъпват златни времена. Поколенията заживяват в мир. Но и тук, както навсякъде, има потайни и мрачни общества, недоволни от новия и силен ред. Те създават Ордена на Мрака, за да разбият мира и да създадат Хаос, в който да господстват. Неговият водач Наврос изучава тъмната страна на магията и чрез ловка измама успява да се издигне до водач на Ордена на Пламъка.
Една привечер той събира Братството на Пламъка в Драконовата Кула и чрез магия я разрушава, затрупвайки по-голямата част от неговите членове. Вече много по-силен, с помощта на черна магия Наврос присвоява душата на своя дракон Карос и повече звяр, отколкото човек, въвежда армията си от полуживотни-полухора в градовете, избива населението, разрушава къщите и опустошава реколтата. Единствените оцелели от Ордена на Пламъка – Херон и неговият дракон Aрок се срещат в решителен бой със силите на Мрака на платото Тамбилан. Там Херон и Хаврос се сблъскват и дългата битка завършва с смъртта и на двамата. Виждайки гибелта на водача си, мракобесната армия побягва. Оцелелите дракони, водени от Арок, се прибират дълбоко в пещерите си. Дракан отново се разпада на малки царства и държавици. Нациите заживяват разпокъсано, но мирно. Така минават много години. Oрденът на Пламъка остава жив само като легенда. Но Aрмията на Мрака се решава на поредната си война срещу Дракан… Tочно тук след едно прекрасно интро започва самата игра, за която бих казал с чисто сърце:
Tomb Raider is Dead, Long Live Drakan!
Играта е просто зашеметяваща, увличаща и нeвероятно красива. Геймплеят е на много добро ниво – балансът между екшън и адвенчър е дотолкова добре намерен, че в момента, в който си помислите “тук няма минаване” и малко след това… сте свършили нивото. Нивата са доста и огромни, пълни с изненади, невероятни природни феномени и дебнещи врагове, чийто интелект надминава и моя на моменти :). Ако срещнете страж и се доближите до него, така че да ви чуе, гарантирам, че ще си имате работа и с тези, които той извика. Всяко ниво има специфична атмосфера, в които ви въвежда много добре направено не малко филмче, в което ви се обяснява какво да направите. Не можах да намеря опция за субтитри, за жалост, но английският не е сложен и всеки според мен би трябвало да се справи. Картата (Таb) е един идеален помощник – освен къде сте, показва посоката, в която Ринн гледа и на нея се изписват и задраскват задачите. Прекрасно е наличието на
много куестове един в друг,
които не натоварват, а само разнообразяват играта. Арсеналът от оръжия е от най-големите, които съм виждал – над 35 броя, от къс меч до огромен лък с магически стрели. Всяко оръжие има по два режима – удар/стрелба и защита/прицелване. Ще ви подскажа малко: ако не можете да вземете оръжие, пуснете навън от инвентара някое, което не ползвате и да пробвайте пак :-).
След всеки победен дракон-бос вашият дракон Арок придобива неговата сила и овладява неговото “оръжие” – след битката с ледения планински грозник например можете да замразявате противника. Враговете са поне 20-30 вида и всеки от тях има поне по две разновидности. Като се започне с малки страшници с брадвички, през по-големи такива и стигнем до няколко вида огромни същества, които са нещо средно между кон, слон и динозавър с размер на Импайър Стейт Билдинг или поне Айфеловата кула! Освен повтарящите се във всяко ниво средностатистически гадини, отделните нива имат и свои собствени, които не са за подценяване въобще. Когато добиете малко повече ловкост, ще видите как, ако ударите врага в ръката, тя се отделя от тялото, пада на земята, той я поглежда, установява липсата й и след страшен вик, обливайки всичко наоколо в кръв, умира, гърчейки се. Енджинът, на който е правен Дракан (Riot Engine), е нещо феноменално – той работи безпроблемно на ВСИЧКИ видеокарти – от най-простия Virge DX на S3 до ТNT 2 и VooDoo 3! Звукът и музиката са много-много приятни и освен добре изпипаното свистене на мечове, бойни брадвички и стрели, добро впечатление прави и фоновата музика, която се променя в зависимост от действието. Графичната част от енджина има поддръжка на 16- 24- и 32-битов цвят, мултитекстуриране, скелетно анимиране, невероятно осветление в прекрасно изградена околна среда и всичко това се движи, мърда, стене и се бие доста добре на P 200!
Като прибавим към това и летенето с Арок, придруженo с въздушни битки с дракони и стрелящи кули, насочвани от двукраки глигани с шотландски полички, смятам, че започвате да разбирате защо изиграх играта на един дъх. A докато гледах Ринн през цялото време в гръб, ме убиха поне десет пъти заради най-прекрасния, повтарям, най-прекрасния задник, качвал се на монитор в последните 15-ина години!
Когато започнете играта, първият въпрос, с който се сблъсквате, е: “Къде ми е оръжието?”. Отговорът е – в инвентара, клавиша “Еnd”. Извадете го и се впускайте в безкрайния екшън на една от най-страхотните игри – Дракан!
Автор: Пеню Дачев