by PC Mania
Когато за първи път видях и чух за тази стратегия в реално време, в главата ми изникна далечен спомен за едно изключително забавно и приятно китайско творение, клонинг на Age of Empires. В този ред логично беше и очакването ми за втора част или най-малкото за експанжън на Three Kingdoms: Fate of the Dragon.
След като поиграх на Dragon Throne, изпитвам смесени чувства. От една страна, е усещането за разочарование. Както и да разглеждах и да въртях Dragon Throne, не успях да видя някаква особена разлика с предшественика. След разочарованието дойде и раздразнението, че някой се опитва да ми продаде същия продукт, само че в нова опаковка и с няколко детайлни видоизменения.
Историята
Както и в Fate of the Dragon, имате възможността да изберете кампания с един от тримата значими китайски военнокомандващи – Лю Бей, Цао Цао и Сън Куан. След смъртта на император Лин в древен Китай от трети век настъпили бурни времена – различните благороднически родове не успели да се споразумеят как да поделят наследството на великия император. Избухналата гражданска война въвлякла страната в хаос, а сред воините изпъкнали тримата наши познайници. Те се борят за връщане на мира и установяване на стабилна власт. Всеки от тях е със специфични качества и е готов да постигне целта си, дори това да струва безспир човешки животи.
Dragon Throne е в известен смисъл недоразумение на индустрията. Китайците от Object Software чисто и просто са сменили издателя си Eidos Interactive със Strategy First. За да не изглеждат нещата съвсем плоски обаче, Object Software са направили ред дребни ретуши по историята, измайсторили са нови карти, нови единици и ето ти на бял свят продължение на неуспялата да спечели широкото внимание на публиката Fate of the Dragon. Нито графиката обаче, нито звукът, нито самият принцип на игра са променени в някакво отношение. Така Dragon Throne изглежда остаряла и грозна и не може да си съперничи с появилите се нови хитови заглавия. Fate of the Dragon от мнозина беше определена като клонинг на Age of Empires, което донякъде отговаря на истината.
Донякъде, защото разработчиците от Object Software са автори на изключително
оригинална идея за управление на единиците
В основата на всичко стои обикновеният селянин, който обработва земята, сече дърва, копае руда или строи сграда. Когато построите казарми например, не можете на мига да произвеждате тонове войници. Преди това трябва да накарате някой обикновен работник да “влезе”, за да се обучи да носи меч и щит. Също така не можете да съберете веднага огромна конна армия. Преди това трябва да имате готови войници, да построите конюшни, където да наемете няколко работници за коняри. Те от своя страна трябва да обучат дивите жребци в издръжливи бойни коне.
Именно многопластовата и пълна с логически последователности система за трупане на знания и управление на живата сила е най-силният коз на Dragon Throne. Слоестите карти пък добавят друг интересен стратегически елемент. Тъй като вашият свят и този на противника са буквално един под друг, армиите ви извършват огромни преходи, за да достигнат врага.
Колкото са по-далеч от родното гнездо обаче, толкова повече пада техният морал и сила – те просто са гладни! За целта е предвидена бойната единица “обоз”, която възстановява силите на вашите части.
Съществува и известен ролеви елемент. Подобно на игри като Heroes ще можете да наемате герои от кръчмата. Тези герои са различни китайски бойци, решили да се присъединят към вашата армия. Dragon Throne създава впечатлението, че авторите му съвсем старателно са решили да изкопират добрите възможности на куп хитови стратегии и са ги интегрирали в своето творение. Предвидена е и опция за мултиплейър игра, като можете да изпробвате силите си и в “скърмиш”, където противници ще ви бъдат калените в битки компютърни опоненти.
Dragon Throne не е лоша игра, дори бих ви я препоръчал, ако обичате стратегии в реално време. Нейният основен проблем обаче е липсата на иновации в сравнение с предшественика й. Ако сте пропуснали него, тогава грабвайте Dragon Throne – но дали вече има смисъл при толкова нови и добри игри?
Автор: Александър Бойчев