facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Dracula 3: The Path of the Dragon
Ревю | 01.10.2008 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
Kheops Studio
Издател:
Microids
Жанр:
Куест
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Нов подход към историята на Влад Цепеш

Мрачна атмосфера

Запомнящи се персонажи

Много пъзели

минуси

Висока трудност за средностатистическия геймър

Липса на достатъчно обрати

„Колкото повече - толкова повече.” Това е жизнената философия на Мечо Пух. По същия начин стоят нещата и с игрите, посветени на граф Дракула. Независимо дали това ни харесва или не.

Path of The Dragon обаче е изключение от правилото.

Тук основната ви цел не е просто да победите Дракула и група други мрачни готически кръвопийци. Похвално е, че играта дори стартира без директното споменаване и намеса на графа, като загатва и една съвсем различна насока на геймплея и буди куп различни размисли. Но всичко по реда си…

Истината е някъде там

Годината е 1920. Сградите са разрушени, хората са наплашени. Последиците от Първата световна война са съвсем пресни и ви посрещат още с вашето пристигане. За разнообразие вие не сте Ван Хелзинг, а отец Арно Мориани. Изпратен сте в Трансилвания от Ватикана, за да разследвате смъртта на Марта Калугарул и да защитите интересите на църквата в създалата се странна обстановка.

Марта е физик и лекар. В младостта си преживява тежък инцидент и киселина обезобразява лицето й. Изцяло посветена на работата си, тя умира рано, оставяйки у околните образа на светица. Дори след смъртта й на нейния гроб можете да видите хора, които се молят и получават изцеление. Може би това обяснява и присъствието на малко сираче, което стряскащо изскача срещу вас посред нощ и уж небрежно си почива сред гробището близо до нея… А може би става дума за нещо по-лошо…

Има ли такова животно или нема?!


Годината, както сами разбирате, предлага възможност за разнообразие в геймплея. За разлика от други подобни заглавия, тук не става дума за средновековието, а за XX век, което предполага наличието на телефони (доста често използвани при това), влакове и т.н. Селцето, в което сте заточен да разследвате, пък е сякаш изпаднало в безвремие и вечно погълнато в мъгла. Неподатливо на промени ден и нощ, то винаги е мрачно, затънтено и леко плашещо, изолирано общо взето от целия свят. Мъглата е гъста като памук, а човек трудно различава сенките и играта на въображението от реалността.

Именно на подобно място постепенно бивате въвлечен и във втората си мисия, която става основна. След като започвате да се интересувате до какво би довело канонизирането на Марта и дали то е плюс или не за вашия поръчител, местен журналист ви въвлича в едно доста по-странно разследване. Според хората то ще ви заведе в близките планини, където е и старият замък на граф Дракула. Случват се куп странни смъртни случаи. Още когато Марта е жива, тя сама се занимава с подобно разследване. Нейни пациенти сякаш оздравяват, а на следващата сутрин телата им биват намерени обезкървени. Съществуват ли вампири в XX век или суеверието е удобно прикритие за друг болен мозък? Това е основният въпрос в куеста и именно оригиналната част на приключението. :-)

По-трудна от необходимото


Като интерфейс играта е стандартна. Разполагате с 360-градусова ротация, смарт-курсор, бутон за пропускане на репликите и ставащите досадни в даден момент cut-сцени как преминавате от селцето в гробището или към планините. Дразнещо при интерфейса е това, че като взимате предмети, те се трупат на сплъстена купчинка, докато не ги разпределите лично по съответните места. Наистина не знам кой е измислил тази безсмислица и защо (но както знаем, това го има и при други игри).

Най-същественото нещо в гейплея обаче определено са пъзелите. А тук те не са детска игра. Ако не се класирате сред най-опитните адвенчър и куест геймъри, за ваше добро е да не си губите времето с това заглавие. Докато първата част от поредицата беше нацелила точно нивото на трудност, сега разликата е осезаема. Освен това пъзелите са и много съществена част от самата игра и общо взето ще си решавате нещо почти непрекъснато. За опитния куестаджия това вероятно е по-скоро предизвикателство и плюс. Играта обаче определено не е разтоварваща и изисква концентрация.

При решаването на задачите, освен до собствената си логика, ще се допитвате до различни подсказки, текстове на латински и до самата Билия, която е с вас през цялото време.

Докато решавате всичко това, между другото трябва да си изясните и произхода на вашите собствени кошмари, които ви тормозят от самото начало на играта. Става дума за чужди убийства и дори собствената ви смърт. Нищо вече не може да ви изненада. Проблемът сякаш обаче е, че в Трансилвания тези сънища стават все по-реални. А от вас в крайна сметка се иска да се забиете в най-непрогледните кътчета на стария изоставен замък в планината, независимо от собствената ви психоза. Бу-у-у!

Атмосферата прави играта


Както наблегнах всячески, досега атмосферата на играта опредено ми е най-, най-, най-любимото нещо в случая. Въпреки че не е откровено плашеща или изродска, както бихте могли да очаквате (играта не спада към хорър жанра), тя е достатъчно умела смесица от мрачни дестинации и оригинални персонажи с уникално добро озвучаване, както и едно такова проникнало навсякъде провинциално суеверие, което просто насища атмосферата и пълни душата.:-) Малките детайли правят картината завършена - различните акценти на хората, тяхната затвореност и уплаха, техните странности. Атмосферата се допълва дори от факта, че съдържателката на странноприемницата ви моли да благословите съседната стая и да поставите кръста на мястото му, защото от известно време той е бил обърнат, а на земята има тъмно петно, което не може да бъде заличено. Интересно е, че в селцето има и циганка, и гробар, и всичко, което му трябва на подобно място. С палитрата си от персонажи и специфичната атмосфера, както и с наличието на професор (в един по-късен етап) и изследванията, които правите, обстановката в даден момент много започна да ми напомня на тази в Mordavia от четвъртата част на Quest For Glory (която лично за мен е една от любимите игри на всички времена, независимо че е доста старичка). И струва ми се подобно сравнение е достатъчно красноречив завършен на статията.:-)

Така че ако не ви е страх от трудните главоблъсканици, тази игра е за вас. 

 
системни изисквания
Pentium III 800 Mhz, 128 MB RAM, 64 MB 3D Video, Win 98/2000/XP/Vista
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
PCM & GW - Legacy of Kain 33
Tales of Monkey Island - Chapter 4 27
Machinarium 25
Tales of Monkey Island - Chapter 1 22
The Next BIG Thing 21
Still Life 2 16
Tales of Monkey Island - Chapter 5 14
Sherlock Holmes vs. Jack the Ripper 14
The Talos Principle 13
Back to The Future: It's About Time 13