DmC: Devil May Cry – впечатления от демото

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 19 ное. 2012

Когато разбрах, че талантливото английско студио Ninja Theory е натоварено със задачата да създаде следващата Devil May Cry игра, по всяка вероятност попаднах сред малцината, които не бяха разочаровани, ядосани или просто изпитващи недоверие към бъдещето на проекта. Когато излезе преди време PS3 ексклузивът Heavenly Sword бе една от най-красивите и адски добре озвучени игри, а съвременната интерпретация на класическа китайска легенда в Enslaved: Odyssey to the West циментира вярата ви в Тамийм Антониадис и екипът му. Както повечето независими студия обаче, Ninja Тheory също стана жертва на суровите пазарни условия, които не са особено благосклонни към оригиналните идеи. След две отлични игри студиото все така търсеше финансова свобода и голям хит и със сигурност това е изиграло роля в желанието на Ninja Theory да приеме офертата на Capcom за рибуут на страхотната поредица Devil May Cry.

И така малко по-малко от два месеца преди излизането на DmC: Devil May Cry геймърите най-сетне имат възможност сами да се убедят в това какво готви Ninja Theory и наистина ли цялата тази идея с новата визия на Данте е толкова зле, колкото считат немалко почитатели на поредицата. Затова без да губим време стартираме демото и след началните надписи – и да, това е поредната игра, ползваща енджина Unreal 3 – сме в главното меню. От него доста предизвикателно ни гледа самия Данте, заобиколен от няколко девойки, които дори и при лоша светлина няма как да минат за участнички в училищния хор. Играта пък ни предлага да изберем между две сцени, където ще вкусим първите глътки от DmC – Under Watch и Secret Ingredient. Първата е въвеждаща мисия, която включва и туториъл, докато втората е бос битка. Препоръчваме ви да минете първо туториъла, услужливо ни напомня менюто и за да не се цепя от колектива правя точно това.

Още краткото въвеждащо клипче ни показва, че сценаристите на Ninja Theory са доста сериозни в налагането на собствена визия за света на играта. Маскиран тип, който чете заплашително съобщение по интернет (Anonymous, anyone?), видео камери по улиците, банкова система, превърнала клиентите си в роби – никой от тези елементи не е присъствал в първите четири игри, очевидно е, че очевидно DmC черпи вдъхновение от проблемите на заобикалящия ни свят. Визията на Данте и брат му Върджил също е доста интересна и… ами, различна. Честно казано в това няма нищо – ако интерпретацията е добре реализирана и отдава нужното уважение на корените на поредицата, защо пък сегашните й попечители да не проявят малко творческа свобода. В крайна сметка това, че досега никой не се е сетил да сложи нашивка с Union Jack на рамото на Данте не значи, че това не може да стане.

За щастие дори да имате възражения към поп арт прочита на Ninja Theory, трудно ще може да отправите критика към геймплея. Той представлява завръщане към най-добрите традиции на хак-енд-слаш жанра, който именно поредици като Devil May Cry и God of War направиха толкова популярен. Данте отново разполага с верните си пистолети Ebony и Ivory, както и с меч, а въоръжението се допълва от коса за по-пъргави удари и бойна секира за по-тежки атаки. Комбинации от B, X, Y и двата тригъра прави достъпна поредица от различни атаки и комбо удари, които се разпростират както на земята, така и във въздуха. В играта са намерили място и платформър елементи, които едва ли ще ви изпотят толкова. В случая се касае по-скоро са откриването на ключови точки в околната среда, към които може да се изстреляте с комбинация от Х и левия тригър. С тяхна помощ се придвижвате между високите сгради или над потъващите земни пластове, с които приключва първата част от демото.

Втората сцена е малко по-кратка и ни среща с обещания бос. Като всички босове той е огромен, гнусен и прилича на кръстоска между нещо паякообразно и демон, който е прекарал поне 1000 години на нездравословна диета в McDonalds. Кратката размяна на реплики преди боя ме кара да се усмихна неволно („Fuck You!“, казва босът; „Fuck You!“, не му остава длъжен Данте; „FUUUUCK YOUUU!“, завършва с мощния си писклив глас демонът и печели словесния двубой), след което ставам пряк участник на една кратка, но атрактивна схватка, най-вече защото периодично ви се налага да скачате от колона на колона и да сменяте платформите, на които стоите в движение. Данте, разбира се, побеждава и това слага край на демото.

Във визуално отношение DmC: Devil May Cry поражда смесени чувства, които се дължат преди всичко на наистина остарелия Unreal 3 енджин. Арт дизайнът на нивата не е лош, но анимациите определено не подхождат на тази част от конзолния цикъл. Ако в Enslaved преобладаващият цвят бе зелен, то тук играта е издържана най-вече в различните нюанси на червено. Не е недостатък, но просто след игри като Uncharted 3 не можем да не отбележим, че е крайно време Epic Games да изкарат новата версия на енджина си.

DmC: Devil May Cry се очертава като едно от по-интересните заглавия, които трябва да раздвижат пост-Новогодишната атмосфера в гейм индустрията. Ако имате възможност, пробвайте демото – то със сигурност ще ви накара да погледнете по-оптимистично на рибуута на поредицата.

Автор: Иво Цеков