Divinity: Original Sin

Е, Divinity: Original Sin се падна на мен. Тежка съдба – но ето, изтъпанчвам се пред вас и заявявам съвсем отговорно, че играта е брутална – и в двата смисъла на думата. И респективно не е за всеки. Ако все още не сте си я купили (или изпиратствали), ви съветвам да го направите – първата опция е за предпочитане. За да нямате ядове с фактическото геймете обаче, би било добре да отговаряте на поне три от тези изисквания:

– Да обичате и да сте разцъквали сериозно поне една харкор ролева игри, била тя настолна (D&D, може и Ендивал) или компютърна (Baldur’s Gate, Planescape: Torment);
– Да имате здрави нерви и склонност към експериментиране на принципа „проба –грешка, проба-още по-голяма грешка“ и поне едни 60-100 свободни часа в рамките на седмица-две;
– Да нямате против неозвучени диалози, респективно – четене на понякога километрично изглеждащ текст;

Да, правилно разбрахте – за да си изкарате приятно и да изживеете пълноценно епоса, който Divinity: Original Sin представлява, трябва да отговаряте на всяко едно от трите горни условия. Иначе само ще си изгубите времето и ще се изнервите на макс.

Приказка за успешен старт чрез шут отзад

Предната игра от страдащият от личностна криза франчайз Divinity – Dragon Commander беше стратегия с дракони и стиймпънк войничета, не особено добре измислена дипломация, но въпреки това – интригуваща история и висок фактор „само и тая мисия и лягам“. Сега, благодарение на платформата за публично фондонабиране Kickstarter, пичовете от Larian Studios (пълни маниаци на тема настолни ролеви игри, между другото) успяха да върнат поредицата към корените й. Със събраните близо милион долара от дарения на запалени геймъри, белгийците са направили не просто чудеса от храброст. А перфектното RPG изживяване.

Още с пускането на играта, ще се облещите срещу монитора. Ярките цветове и приказните картини в менютата, в комбинация с прекрасния саундтрак (който не ми излиза от кухата кратуна вече три седмици) правят много добро първо впечатление. След обичайното разръчкване на Options менюто и настройките на видеото, ще кликнете на New Game и ще трябва да си създадете героИ. Цели двама, за да сме точни. Те могат да са представители на който и от двата стандартни пола си решите – не бързайте да правите планове за лесбо сценки обаче – Larian премахнаха опцията за романс между персонажите още по време на бетата заради поредица от злоупотреби в тази насока. А и понеже контролирате какво казва всеки от двамата в диалозите (освен в кооперативния режим), би било малко шизофренично 🙂

Ще трябва да изберете класове и на двамата си стартови герои. Това е доста деликатен избор и ще е първото трудно решение, което ще ви се наложи да вземете в играта. Имате на разположение „само“ 11 такива, всеки от които може да направи гейменето истински ад, ако не разгледате внимателно всички атрибути, умения, таланти и характерни особености преди да завършите създаването на героя.

За начинаещи препоръчвам комбинация от Fighter и Wizard. За да съм още по-полезен, ето ви двата готови и проверени build-a, с които след поредица от главоболия успях да стигна финала на играта – Fighter, с наблъскан доколкото е възможно атрибут Strenght, за да може да носи много и да има достъп до готина екипировка по-рано. Имате право само на едно Ability при този клас, сложете го на Man at Arms. За стартови таланти изберете Bully и Leech – така хем ще нанасяте повече бой на закъсали го гадове, хем локвите от кръвта им по земята ще ви лекуват. На по-късен етап талантите Bigger and Better и Picture of Health ще направят чудеса по отношение на атаката и жизнените ви точки. За стартови умения изберете Battering Ram, Dust Devil и Melee Power Stance. С първото се забивате с бясна скорост в група врази, с второто се „развъртате“ и вкарвате 90% от щетите на оръжието в определен радиус, а третото просто качва самите щети.

Без Wizard ще ви е зор. Заглавието все още не е съвсем балансирано и маговете на моменти са прекалено силни, дори на Hard. Готин чародей се прави по следния начин – всичките пет начални точки се слагат на Intelligence, на Ability-тата слагате по една точка на Aerotheurge, Hydrosophist, Pyrokinetic, Telekinesis и Lockpicking, взимате и талантите Know-it-All и Pet Pal. Добра комбинация от стартови умения (в случая магии) е Teleportation, Slow Current и Burning Touch. Големи магарии могат да се правят с тях, ако ги комбинирате правилно. Това е възможно, тъй като в Original Sin елементите взаимодействат помежду си като в реалността – водата гаси огъня, но провежда електричество. Сетете се сами какво прави мълния с мокри гадинки. Облаците мръсно зелена отрова, с които ще се сблъскате още в началото, ако влезете в тренировъчната пещера пък, са съставени от летливи газове – малко огън прави БУМ и досадните скелети си заминават.

Това са контролите, оправяйте се

Divinity: Original Sin ще стресне здравата онези от вас, които имат афинитет към ММО ролевите заглавия или екшън ориентираните такива като Fable или, не дай си Боже, Diablo. Тази игра няма да ви държи за ръка през цялото време и ако не внимавате в диалозите, няма да можете да продължите напред. Същият ефект има и кофти направеният герой – след час игра обикновено се установява дали създадените от вас персонажи ще ги бъде, или ще се наложи да започвате отначало. Накратко – вашите подопечни човечета са двойка „търсачи“, чиято грандиозна мисия е да издирят отдавна изгубената мистична субстанция, наречена Source. В рамките на шест-десет часа разбирате, че нещата всъщност са доста по-сложни и вашите герои са част от грандиозна схема и от тях зависи едва ли не съществуването на времево-пространствения континуум. Историята си я бива, въпреки клишираното кратко описание, което изплюх току-що върху белия лист.

Тя обаче не се развива посредством гъзарски кътсцени, реализирани с Холивудски актьори, motion capture и много „кинтьи“, а чрез прекрасно написани и добре балансирани диалози и книжки, разхвърляни тук-там из Ривелон (така се казва светът на Divinity още от първата част на поредицата). Имате на разположение удобен quest log, чрез който можете да следите всичко в преразказан вид – т.е. ако не сте чак толкова добре с английския, можете да цъкате напосоки отговори по време на разговорите (хич, ама хич не го препоръчвам) и да четете само предъвканата информация в гореспоменатия „журнал“. Няма гигантски удивителни над главите на тези, които биха могли да ви дадат задача, нито са отбелязани особено конкретизирано на картата. Няма стрелка, която да ви води и често се изисква малко мисъл, за да продължите напред. И това… е просто прекрасно! Липсата на тези елементи, с които сме свикнали в последните години, помага за пълното потапяне в света на играта и поощрява изследването и експериментирането – както се полага на една истинска ролева игра.

А информация – колкото си искате. Куестове и помощ за изпълняването на вече активни такива може да дойде от неочаквани места – селянин, който се разхожда из градината си, отегчен дворцов пазач, който се подпира на алебардата си, заспало на масата в кръчмата пиянде и дори… размотаващата се около сергията за риба на пазара котка. Ако сте ме послушали по-рано или от малки си мечтаете да сте д-р Дулитъл и сте си взели таланта Pet Pal, ще можете да говорите с животните. А те имат какво да кажат – понякога просто хвърлят светлина върху дадено събитие от тяхната си гледна точка, в други случаи пък ви „светват“ за тайни места или споделят наблюдения, които да ви помогнат в текущите задачки. Две думи и за самите куестове – те са много, оригинални, и нито един от тях няма да ви прати в гората за десет растящи едва ли не само там къпини, за които да получите малко злато, точки опит и вълшебни долни гащи. От Fallout: New Vegas не съм се кефил толкова на задачите в ролева игра, честно!

Бой, побой и малко тактика

Добре дошла новина за геймърите, които обичат да си „чешат гънките“ е, че битките са походови и изискват мислене. Ако трябва да сравня механиката им с нещо, ще е „комбинация между Heroes of Might & Magic III и Fallout 2“. Разполагате с „екшън точки“, неизползваните от които можете да пазите за следващия ход. Те служат както за придвижване, така и за бой, използване на предмети от инвентарите (да, двама герои – два инвентара) и правене на магии. Важен момент е, че всяко създание на бойното поле има някакъв статус и резистентност към определени неща – ако вали, например, ви се съобщава че сте мокри (Scarlett is wet, хи-хи), което би ви направило по-уязвими на магии, свързани с електричество и намаля защитните качества на някои по-слаби брони. Ако ви е студено, ще сте по-тромави, ако ви е страх – ще нанасяте малко щети и ще имате лоша защита и т.н.

Горепосоченото, ако се използва както трябва, може да доведе до лесна битка и бърза победа. Най-често, особено в началото обаче, ще трябва да сте по-предпазливи и да играете тактически правилно, за да не се смряскате преждевременно. Имало е случаи, в които съм започвал битка с десетина гада отначало заради кликване на грешна иконка. Така че – сейвайте, при това често. Не е японска игра и няма да бъдете наказани за предпазливоста си. Комбинацията от маг и воин обикновено води до задоволителни резултати – първият забавя гадовете, другият се засвятква към тях и им сменя фасоните в рамките на ход-два. Като преминете през десетина по-мащабни битки, ще се научите да внимавате в околната среда и да преценявате ситуацията трезво.

Красота ненагледна, да му се не види!

Въпреки, че не е правен от id Software, енджинът който захранва Divinity: Original Sin е малко чудо на техниката. Лек дори за среден клас машина, лесен за употреба (има включен инструментариум за правене на нива) и много красив. Няма да откриете свръхреалистични сенки, дълбочинно-пространствени илюзии, сваляща ченета физика или текстури с 4K резолюция за луничките на създадената от вас героиня. Вместо това ще се зарадвате на пастелни, галещи окото цветове, дребни детайли тук-там и камера, която можете да въртите както си пожелаете, за да огледате навсякъде. Арт дизайнът просто мачка ‘ора и допринася много за пълното потапяне в играта. Аудиото вече го похвалих – докато писах този материал, изслушах саундтрака цели два пъти… и ще си го пусна за трети, просто защото от Transistor насам не бях попадал на толкова адекватно и разказващо история само по себе си музикално оформление. Невероятно е!

За финал – дали съм пропуснал нещо? Да, много! Но Divinity: Original Sin е едно от онези редки като бяла лястовица заглавия, които трябва да се видят и усетят, за да могат да се проумеят. То е не просто силно завръщане на Larian Studios, а най-добрата игра, която са правили до този момент. Необятните възможности на ролевата система, която белгийците са създали, в комплект с омагьосващата аудио-визуална презентация, поне в моите очи поставят Original Sin много високо на РС геймърския Олимп, редом до вечните ролеви класики като Baldur’s Gate и Planescape: Torment. И именно заради това давам на новото Divinity най-високата оценка в PC Mania – Отличен (6). Тичайте да играете!

Автор: Диян Каролев