Divided Ground: Middle East Conflict

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 07 сеп. 2001

Преди време Fred Durst изпя “I feel like shit”. Е, точно така се почувства нещастният автор на тази статия, когато си пусна “чудото”, наречено Divided Ground. Тази игра трябваше да излезе преди поне шест години, за да се радва на някакъв успех.

Става дума за походова стратегия, която е инспирирана от Pazer General, ама въобще не се е учила от нея. Авторите сигурно са играли винаги пияни или са си мислили, че пред себе си имат ъпгрейднат Minesweeper. Всичко в тази така наречена “игра” води до асоциации със заглавията за Windows 3.1. Пък и като геймплей и трудност клони натам!

Наистина нещата са силно трагични, но да карам от начало. С пускането на играта по никакъв начин не можете да раберете, че става дума за Divided Ground, още по-малко че разпространителя е Talonsoft. Имате едно доста постно меню, в което избирате между кампания и самостоятелни мисии (тук може да кажете едно вяло “Уаааау”). Заставате на страната на… Няма американци, и руснаци няма – е поне има израелтяни, ама да не изпадаме в антисемитски предрасъдъци. А те се борят за великата и епична кауза да наритат четирибуквията на… на съседите си. С други думи група мохамедани са се скарали с друга група мохамедани, които са се сдърпали с група евреи и искат да се изтрепят взаимно. Ясни причини за това отсъстват от “сюжета”. Все пак се роди идеята, че повода за конфликта са няколко фабрики за “Зрънчо” с изключително важно стратегическо разположение.

Пускайки кампанията ви се показва съобщеие “Честито! Получихте подкрепления – Мир на праха им!”. Маха се проклетият надпис и красотата на графиката се опва пред вас с цялата си прелест (ново “Уаааау”). Имате хексагони, ама може и да нямате, защото опцията да се виждат малко не е доизпипана и просто не работи като хората (“мммм, бачка сии, как да не бачка.. я дай още една бирика”, вероятно си е казвал анонимен програмист на Divided Grounds, празнуващ плода на двудневния си труд).
Графиката ще ви сюрпризира с невероятната пъстрота на 16-битовият цвят и най-вече с 25 разцветки на пустинно жълтото и три разцветки на отровно зеленото. Има и малко синичко на някои от картите, ама не съм сигурен дали не беше мираж – плод на въображението ми и отвращението от игрицата или…

В крайна сметка се появяват и единиците ви… Има и една революцонна идея – докато се мести юнитът, картата замира и не можете да правите нищо, освен да седите и да гледате тъпо (третото “Уаааау” вече става банално). Най-големият купон беше при първият сблъсък, в който джипът ми, въоръжен с противопехотна картечица, си плю на джапанките при първият изстрел на вражеската кашимерия и скоропостижно се ската. Най-забавната част беше моментът, когато цяла девизия танкове бе слмяна от въпросните войници.

След два часа с играта с бълбукащият ми колега решихме да основем орден на “БПКРЦДТ” (Боговете Пехотинци Които Разкатаха Цяла Девизия Танкове)… Това се случи след като отпадна идеята да изпратим тиктакащо писмо на Talonsoft.

За финал ще кажа само: Амин!

Автор: Георги Панайотов