Dishonored

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 авг. 2012

90-те, първите години на новото хилядолетие.  Златната ера на компютърните игри. Време, в което заглавия като Thief и Deus Ex ни караха да бягаме от училище, за да отидем в местния клуб и да минем още едно ниво. Dishonored е една игра, която отдава почит именно към тези заглавия. Тя ще се опита да ги съживи. И искрено се надявам да успее.

В Dishonored всичко изглежда налице. Амбиция, въображение, разнообразие. Погледнете само към арт стила на играта. Дънуол – индустриалният град, в който ще странстваме – е нещо наистина необикновено. Вдъхновен от Лондон и Единбург – такива, каквито са били през 1800-1900 г., той е пропит с неповторима стиймпъннк атмофера.

За уникалната визия на играта можем да благодарим до голяма степен на нейният арт директор – българинът Виктор Антонов. Да, същият, който е работил и по Half-Life 2. Защо е решил да моделира Дънуол по Лондон? Това е „голям метрополис, мръсен, хаотичен, напрегнат. Той е едновременно екзотичен и познат както на американците, така и на европейците”, разказва Антонов. Според него е изключително важно да предложиш нещо познато на различните култури от хора, особено когато се опитваш да създадеш нещо измислено.

Що се отнася до Единбург, той е допринесъл за Дънуол с разнообразния си архитектурен дизайн. Крайният резултат е поразителен, това си личи дори и от скрийншотовете и трейлърите, налични в мрежата.

Що се отнася до самия Дънуол,

това е столицата на о-в Гристол, основно седалище на имперското правителство на Островите. Това е един своеобразен риболовен център, място за добиване на китово масло – ценен ресурс, необходим за захранването на града.

През последните години неговите управници са станали по-параноични и тиранични отвсякога. Това до голяма степен се дължи на Чумата, която плъховете разпространяват и която унищожава местното население. Всеки, който се зарази, се превръща в Оплаквач – човек, от чийто очи се стича кръв, когато заплаче. Който е изключително агресивен към останалите.

Дънуол е и място, в което технологията и магически способности живеят ръка за ръка, колкото и странно да изглежда това. Редът в него се съблюдава от Високите момчета – тежко бронирани полицаи, ходещи на дълги механични крака. Отделните райони в града пък са отделени от Стени от светлина – бариери от енергия, които изпепеляват всеки, който се опита да ги прекоси.

Именно на това място ще попаднем в началото на октомври, когато Dishonored излезе на пазара. Страхотно място, нали? Поемаме управлението на Корво Атано – легендарен телохранител на Императрицата, който е обвинен в нейното убийство и принуден да се превърне в подмолен убиец, готов на всичко, за да си отмъсти на онези, които са заговорничили срещу него.

Ако си мислете, че атмосферата е най-силната страна на Dishonored, само вижте

с какви умения разполага Корво

От една страна, той борави умело със своя меч. В джобовете му обаче откриваме и гранати, пистолет, арбалет и какво ли още не. Все неща, с които може да елиминирате противниците си така, както пожелаете.

Не, това не е всичко. Корво може да обладава всичко, което пожелае. От рибата в морето до човека пред него. С помощта на Dark Vision пък вижда през стени, дори може да спре времето, за да се измъкне от някоя твърде напечена ситуация.

Разбира се, всички тези умения не са безплатни. Те изискват енергия, така че не могат да бъдат изпълнявани постоянно. Благодарение на цялото това разнообразие обаче може ще подхождате към конкретната ситуация така, както пожелаете. Например имате възможност да се телепортирате зад гърба на някого и да прережете гърлото му. Да призовете 10-на плъха, за да изядат бедната прислужница. Или да атакувате някой охранител, да изчакате да стреля по вас, да спрете времето и да го накарате да застане пред собствения си куршум. В Dishonored дори има постижение за подобно изпълнение.

Звучи обещаващо, нали? Ако Arkane Studios реализират дори и половината от обещаното както трябва, това определено ще едно от най-любопитните заглавия на годината. Предвид досегашните им постижения в лицето на Arx Fatalis и Dark Messiah of Might and Magic, мисля, че нямаме особено големи поводи за притеснения. 

Автор: Владимир Тодоров