by PC Mania
Трудно е да бъдеш бог. Безкрайните безумия на смъртните и идиотските прищевки на себеподобните могат да изкарат от равновесие и най-възвишеното създание. Стресът е с положителност уникален. И тъй като смъртта е един вид изключена, единственото нещо, за което може да се погрижи всеки бог, е временно закърпване на духовния си мир. Митологията е изпъстрена с подобни примери – къде кървави, къде до безкрайност смахнати. Един от тях, макар и силно променен, лежи в основата на настоящата стратегия, носеща името Diggles.
Един мит
Бог Один си взима любимец. Това е кученце на име Фенрис. Милият шаро е едно от най-ужасяващите създания във всемира, но това не пречи на безкрайната любов от страна на северно-европейския Зевс. Картината е идилична, докато един ден богът не изгубва четирикракия си приятел в дълбините на света.
Делата на великия са безбройни и той решава да възложи издирването на любимеца си на племето на джуджетата. Както си му е редът, има награда, която в случая се оказва гъсто лицево окосмяване. Колкото и еретично да прозвучи, джуджетата в играта имат единични рехави косъмчета, подобно на някой китайски мъдрец. Единственото им и най-ценно желание е да се сдобият с бради, подобни на викингските. И в случая предложението на Один им идва като манна небесна. Търсенето на Фенрис започва. Последващото действие начева от повърхността и продължава с безкрайно дълбаене към центъра на Земята. Освен в намирането на божето кученце джуджетата се заемат и в издълбаването на парчетата от неговата скъсана каишка. Въпросната е старинно произведение, състоящо се от шест пръстена. Укротяването на животното е възможно единствено с тяхна помощ.
Джуджета
Diggles бъка от джуджета с най-различна външност и пол. Нацията на нисичките типове се състои от няколко клана. В основната част на играта се гейми само с един. Името му е Wiggle. Всички останали са достъпни в единичните странични мисии. Разликите между групичките са основно във външния им вид. В това отношение най-забавният клан е Voodoo.
Джуджетата от вида са класически раста единици с безкрайна любов към ароматните треви. Друг вид влечение, каквото проявяват не само “пушачите”, но и всички представители на клановете, е към същества от определен пол. Diggles е една от малкото стратегии, в които единиците могат да съжителстват, като междувременно попълват и бройките в популацията. Новородените джуджета не могат да се използват направо. Изисква се време преди мъниците да “пораснат” и да се превърнат в пълноценни воини. Възрастните имат няколко основни показателя: живот, настроение, глад и т.н. Страничните индикации са свързани с уменията на дребосъците. Способностите на единиците опират до източни бойни изкуства, владеенето на разнообразни оръжия и предмети. В началото на играта младите джуджета разполагат с по нула точки в графите за допълнените умения. За радост на публиката опитът се трупа бързо както с битки в реалния живот, така и с четенето на книги, които се срещат на най-разнообразни и неочаквани места.
Джуджетата имат работно време, което може да бъде настройвано. Дългите работни дни уморяват тялото и душата. Когато са в почивка, мъниците не вършат нищо, а се опитват да се забавляват пълноценно. Когато са активни обаче, те веднага се заемат с определена работа. Ако такава не им бъде възложена, те не остават на място, а гледат да се присъединят към някоя от вече наченатите от другите дейности.
RTS
Diggles е класическа стратегия в реално време. Играта си има ресурси, сгради и единици, които могат да бъдат поставяни под контрол на играча. Повечето мисии са свързани с изпълнението на някаква малка задача. Линейното развитие е всичко, което може да се каже за историята. Все пак за разлика от повечето си стратегически събратя основната цел в играта не е безкрайното натрупване на ресурси и създаването на непобедими легиони. В Diggles има бой, но грандиозни баталии от рода: “полк джуджета напада вражеския стан” липсват.
Огнище
Обществото, на чиито плещи се крепи цялото действие, напомня на праисторическите човешки стада. В основата на всичко стои огнището. Топлото и светло място е централната точка, от която започва развитието. Всички основни елементи от рода на сгради и изследвания се осъществяват в примитивната камина.
Горивото, с което се захранва развитието, е разнообразно и е с елементи от рода на гъби, камъни и хамстери.
Да те убия или да те… убия
Играта бъка от неща, които могат да бъдат затривани. Има месоядни растения, гигантски плъхове (приличат адски на магаренцето Йори), тролове и т.н. Милите малки джуджета са доста агресивни създания. При подходящо съотношение на силите управляемите единици са силно смъртоносни. На различни места из картите се срещат най-разнообразни опасни артефакти от рода на бухалки, брадви, прашки и мечове. Използването на някои от тях изисква определено количество опит. Ако такива се поставят в инвентара на неопитно джудже, променят цвета си в червено.
1,2,3D?!
Графиката на играта е напълно триизмерна, поне по отношение на подвижните си части и малките странични детайли. Единственото по-странно нещо се наблюдава при картите. В общи линии отново има три оси, но тази за хоризонталната дълбочина е силно редуцирана. Усещането е, че действието се развива в гигантска и силно сплескана мравчена ферма. При това разкрасена до неузнаваемост. Противно на очакванията за еднообразие в картинките, графиката на играта е пълна с множество различни елементи, дори и при класически скучните фонове.
Допълнително фактът, че действието се развива на километри от повърхността, не пречи повечето от местата да са ярко осветени от фосфоресцираща материя с неизвестен произход. Единственото дразнещо нещо в цялата картинка са отделните моменти, в които играта спира и пуска части с определен диалог. Джуджетата са изключително дървени в общуването си. Говорят с големи паузи, които могат да изнервят и най-мирните и неподатливи играчи. Самият звук, които излиза при номера, не е кой знае колко впечатляващ. От колоните се излива малък кошмар, хората, четящи репликите, сричат в буквалния смисъл на думата. Но аудиоизпълнението на играта оправя ефектите и музиката. Дрънчения от всякакъв вид са забавни и компенсират слабоватия дублаж.
Автор: Сергей Ганчев