Delta Force Black Hawk Down – Team Sabre

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 09 мар. 2004

По неписано правило експанжъните не се критикуват: все пак те са за запалените фенове, притежаващи вече копие на оригиналната игра. Но след като заглавия като NWN: Hordes of the Underdark и NWN: Shadows of Undrentide доказаха, че продължението може да е дори по-добро от оригинала, започвам да се замислям дали тази традиция ще продължи. Това, което се опитвам да ви кажа е, че Team Sabre е една адски добра игра, но можеше и още, по дяволите. Просто геймката е предназначена само и единствено за Delta Force (DF) фенове и никой друг… и уви, няма да докара тълпа нови никове из сървърите на NovaLogic.

За тези от вас, които не са играли първата част ще припомня, че действието на Black Hawk Down (BHD) се развиваше в Могадишу, столицата на Сомалия, където за три дни се случват събитията, отказали президента Клинтън от кампанията му за изпращане на хуманитарни помощи и операция по налагане на мир в бунтовната африканска държава.
Но сега всичко това остана в миналото.

Новото ви назначение

няма нищо общо със сомалийците. За сметка на това са запазени индустриалните количества калашници. В новите мисии отново се включвате в най-елитното подразделение на американската армия. Като член на Делтите ще трябва да се насочите в две посоки в зависимост това коя от двете нови кампании предпочетете да изиграете първо. Ако ви е писнало от местната върла зима и ви се ще да се потопите в една хубава колумбийска джнугла с целия му там набор от нещица, класически за всяка тропическа гора (комари, реки, алигатори, тероряги с АК-47, още комари…), то тогава първата кампания е за вас. Целта ви е местен картофен бос… тъй де, един от местните наркобосове. От втората кампания пък лъха доста повече на духа на оригиналния DF. Посоката този път е Иран. Отново ще имате класически за района пейзажи – палми, ниски схлупени къщурки с два АК-47 отпред, скорпиони и ислямисти, въоръжени с гореспоменатия култов руски автомат.

Малко мрън-мрън…

Сигурно сте усетили доста силното присъствие на две буквички с цифрата 47 след нея. Причината за първото ми измрънкване е, че всички врази в играта се мъкнат с едно и също оръжие (без снайперистите и момчетата с РПГ-та, но те и без това са редки птици – или ги отнасяте, преди да са разбрали от къде им е дошло, или вас ви отнасят).
Второто ми измрънкване е по повод един концептуален проблем на играта. САЩ са могъщи. САЩ са велики. Наш’те войници са Шварценегери бе, ей. Същински Терминатори. Или поне това е посланието на играта. В първия BHD имаше срещи между един от “наш’те” и петима лоши, но там бе оправдано от историческите събития и наистина се получаваха напечени престрелки между уличките. В експанжъна обаче става истинско мазало.

Още в една от първите мисии се изправяте срещу огромно количество врази. И след като почти от упор застрелвате към петнадесетина (сам, с вярната помпа и докато са скупчени на едно място) започвате да се чудите дали случайно някой от бета тестърите на играта не е забравил включен God mode-a. Противникът е тъп та дрънка. Толкова е точен, че единствените му жертви са чайките, имали нещастието да прелетят над него и толкоз. Такива хитринки като например да хвърли гранатка просто няма. Ако попаднете в засада, то тя е скриптирана сцена.

Последните две измрънквания са свързани с продължителността и новите оръжия – за около шестнадесет часа минавате всичко. Но напоследък май всички игри са по-къси, отколкото ни се иска, така че това е по-скоро бял кахър и маркетингов трик на повечето производители… И ако не ми се налагаше в някои мисии по default да вземам G3 карабината вместо вярната М16-ка, така и нямаше да я чуя как стреля.

А сега хубавкото

Сигурно вече сте ме хванали в противоречие – казвам, че играта е адски добра, пък досега мрънкам. Прави сте, но като цяло Team Sabre те оставя със смесени чувства. Kато Анджелина Джоли по бельо в леглото ти, но в цикъл.

Първо вкараните оръжия – да, наистина, те са само три: H&K G3A3, H&K G36E и H&K PSG1 Sniper Rifle. Първото е без оптика и с тридесет куршума в пълнител, доста неточно, но за сметка на това не използва стандартните 5.56 мм патрони, а 7.62 мм. Точно като тези на тежките картечници. Ефективността му срещу хора е средна, но само няколко куршума са достатъчни, за да взриви насочваща се към вас джипка, да пробие стена или да гръмне лодка. Второто е едно към едно с М16-ката, но оптиката му е значително по-добра от всички останали карабини. Недостатъкът е, че няма подцевен гранатомет. Все пак, когато адски се колебаете между карабина и снайпер, това е оптималното решение. Последното ново оръжие, снайперът PSG1, е доста странен. Хем има средно добра оптика и среднокалибрени куршуми, хем презарежда сравнително бързо и побира до двадесет

“сребристи билетчета към Рая”

в пълнителя си.

Но новите пуцала са само за разнообразие. Истинската красота на играта идва не от тях, а от мисиите. Тук вече можете да изпаднете във възторг, ако се абстрахирате от статистически пост-гейминг прозорци с body count 1:250 за наш’те. Отново имаме познатия ни тип мисии – влез и избий всички или пък предпази/спри конвоя. Един от най-забавните елементи на геймплея от първата игра – този на картечното гнездо на Хъмви – също присъства. Като цел и задачи нищо ново, но начинът, по-който са представени, е повече от добър.

Понякога преди да започне истинския екшън, ще трябва да си прочистите мястото за кацане. Друг път хеликоптерът ви оставя да цамбурнете в средата на океана. И от малката лодка, която ви чака, трябва не само да направите успешен десант, спирайки патрулните катери на вразите, но и да се справите с комитета по посрещането, който със сигурност не е постлал червен килим на брега.

Уви, нямате пълен контрол над

двете нови превозни средства

– хеликоптерът MH53M PaveLow IV и лодката RHIB Rigid Hull. Но често те ще са свързани с началото и края на новите мисии.

Друг положителен момент е свързан с архитектурата на нивата и фийлинга от новите терени. Задачите в Колумбия нямат нищо общо с начина на водене на бой в Могадишу. Тук тучните полянки се редуват с гъсти зеленини, в които ви е трудно да откриете дори собствените си съекипници – нарко-солджърите услужливо си носят камуфлажните облекла в цвят каки. Отново се редуват мисии на свобода и такива в затворени пространства. И като споменах фийлинга, винаги съм смятал, че той е най-важен за серията. Тук някак си се губи сомалийската атмосфера и силното влияние, което оказва скорошното гледане на филма. И за да се уравновесят нещата, авторите са придали доста повече “живот” на съекипниците ви. Да, думичката “Team” в заглавието е ключова. Момците се държат почти реалистично: мрънкат, оплакват се или се присмиват на противниците си. Не може да не се спомене, че броят на опонентите в произволните битки е драстично вдигнат. Сега говорим по-скоро за меле и реалистичността някак си се губи.

Графиката

си остава на все същото добро, че даже и по-добро ниво. Вярно е, че на NovaLogic им трябва ъпдейт на енджина, ако искат да са в крак с новите визуални моди. Все пак си е готино жертвите ти да се превъртат и строполяват винаги по различен начин в зависимост от това къде си ги пернал. Водните повърхности пък си остават едни от най-добрите, правени засега в компютърна игра, и веднага грабват окото. Добро впечатление правят и непретенциозните от днешна гледна точка системни изисквания, въпреки че с някои видеокарти играта си прави странни ташаци и размазва текстурите.

Геймката си заслужава, първо – ако сте фен, второ – ако не сте фен и трето – просто не останаха много като нея…

Автор: Георги Панайотов