Deathtrap Dungeon

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 08 сеп. 1998

Зловещият тиранин Baron Sukumvit държи в желязна хватка населението на град Фанг. За целта той си е построил и огромно лично подземие със звучното наименование “Deathtrap Dungeon”, където хвърля всички несъгласни с политиката му. Само че един ден на злодея му писва само да коли беззащитни хора и решава да си намери ново развлечение. Той кани в “Deathtrap Dungeon” всевъзможни смразяващи кръвта чудовища начело с огромния дракон Мелкор и обявява награда от 10 000 златни монети за смелчаците, които биха се съгласили да се “разходят” из така оборудваното подземие и да се изправят срещу самия Мелкор… Това с две думи е историята на новият action adventure на Asylum Studios, който бе публикуван наскоро от Eidos Interactive.

Естествено при такава награда винаги се намират ненормалници, които рискуват живота си за да се окичат със слава и пари. В случая смелчаците се казват Red Lotus и Chaindog. Red Lotus е смела амазонка, която доста прилича на средновековно издание на прочутата Lara Croft, докато Chaindog си е типичен мускулест мъжага от калибъра на Конан и залага предимно на грубата сила. На практика обаче разликите между двамата са доста незначителни: Red Lotus е по-бърза от своя колега и може да скача по-надалеч, а Chaindog за компенсация е получил малко по-добра издръжливост.

„Dungeon Raider“

Вече стана дума за известните прилики между  героинята от “Deathtrap Dungeon” и популярната Lara Croft.  Програмистите от Asylum Studios очевидно доста са играли на Tomb Raider, защото тяхната игра, интерфейсът и контролите удивително наподобяват легендарния хит на Core Design. Това естествено не е лошо нещо, защото Asylum Studios са запазили най-доброто от Tomb Raider, но са направили и някои сериозни промени. На първо място искам да отбележа опцията за multiplayer – нещо, което напълно липсва в Tomb Raider. За съжаление специфичната система за превключване на камерите, която по принцип създава голяма част от атмосферата на играта, в известна степен обезсмисля истинския deathmatch, защото внезапната смяна на перспективата по време на напечено преследване из подземията на Deathtrap Dungeon често води до напълно непредсказуеми резултати. Друг проблем на играта е наличието само на 10 (!?!) нива. За щастие те са доста големички и съдържат невероятно количество puzzles (в по-голямата част от типа “Намери ключ “А” и отвори с него врата “B”) и доста разнообразни чудовища, но въпреки това съм на мнение, че в последно време компаниите започват прекалено често да издават игри с твърде малко нива и сериозният геймър все по-рядко среща заглавия, които да задържат вниманието му за повече от седмица. На всичкото отгоре между отделните нива в “Deathtrap Dungeon”  няма никаква особена логическа връзка. След първата тренировъчна мисия в замъка на Baron Sukumvit внезапно се отзовавате в някакъв странен цирк, където трябва да се биете с полудели клоуни, а след това отивате на гости на митичния Минотавър, за да откриете, че той си е съвсем истински и доста смъртоносен… Лошото в случая е, че Asylum Studios не са направили и най-малкото усилие да обяснят на геймъра какво, по дяволите, търсят клоуни в подземията на Baron Sukumvit и защо веднага след това на същото място се появява измряло хилядолетия по-рано древногръцко чудовище!

Едно от най-приятните неща в “Deathtrap Dungeon”  са

доста умерените системни изисквания

Играта ще върви на всеки що годе модерен Pentium (133MНz или по-добър), а програмистите са се постарали да поддържат всички възможни 3D ускорители чрез Direct3D. Тук заслужава да се отбележи нещо, което започна да става доста рядко: добра графика и без 3D ускорител. Нещата не изглеждат съвсем по същия начин като с добра 3D карта (Voodoo, Riva128), но графиката в software mode е повече от прилична и за разлика от Unreal и Quake II не изисква Pentium II 400, за да върви на приемлива скорост.

Автор: Никола Дърпатов