facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Deadfall Adventures - PCM2.0
Ревю | 15.04.2014 | автор: PCM 2.0


оценка:
Производител:
The Farm 51
Издател:
Nordic Games GmbH
Жанр:
Екшън
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

голямо разнообразие от оръжия

ангелския глас на Джейн

дедовия (компас)

минуси

монотонни и скучни битки

елементарни пъзели

Моят прадядо - стария Алън Куотърмейн... Много свят бе видял той, много дневници изписа за своите приключения и никой, никога не видя и страница от тях. Но името му остана все така легендарно. Дори днес, в разгара на най-голямата война на човечеството, все още се намират откачалки, готови да платят луди пари, само за да кажат, че са пътешествали с някой от рода Куотърмейн. За мен лично цялата слава на моя прадядо е една доста съмнителна легенда, но пък тя така или иначе ми носи добри пари, така че мога единствено да бъда благодарен на стария Куотърмейн.

Естествено, нищо не е вечно, та така и с моето блажено съществуване. Докато пребивавах тихо и кротко в Египет, при мен дойдоха двама странници - стар професор, чието име не запомних и красивата и млада тайна агентка Джен Гуудуин. Още щом я видях разбрах, че това ще е жената на живота ми. Не заради химията, не заради някакво вътрешно усещане, а защото камерата акцентира върху апетитното и седалище. Всичко от което имаха нужда - моите археологически познания в района, за да се сдобият с някакъв ценен артефакт, притежаващ изключителни сили и способен да обърне хода на войната. Лошата новина беше, че нацистите отдавна бяха започнали неговото издирване с всички сили, които могат да мобилизират. Нямах никакво желание да ставам пушечно месо за шмайзерите им, но пресния спомен от изваяните с Unreal 3 Engine задни части на Джен, просто ме караха да загубя разсъдъка си. И така грабнах каубойската си шапка, метнахме се на джипа и двамата потеглихме към неизвестното. Ей така - направо, по главните пътища, без да ни е страх, че врагът може да ни забележи или да се разкрием.

Най-нагло паркирахме пред пирамидата, която трябваше да отарашим и пристъпихме към действие. На пътя ни се изпречиха някакви религиозни фанатици, които си бяха поставили за цел да опазят входа от нашественици. Е, предвид че нацистите вече бяха вътре, мога да кажа, че единствената им роля беше да имам по какво да пострелям за tutorial с двата си револвера. Странно ми се видя, че аз като американски агент бях въоръжен с два стари револвера, а фанатиците - с автомати "Томпсън" и то с прословутия "гангстерски" пълнител. Но да оставим теориите на конспирацията на страна. В мен се прокрадваше усещане за тайнствено братство, което ще срещна отново. Дълбоко се лъжех. Всъщност, всеки път оттук нататък щом започнех да усещам, че нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат - грешах брутално. Но да карам историята си наред.

С красивата Джен бяхме по следите на древен артефакт, наречен "Сърцето на Атлантис". Според нейните проучвания, той се намира дълбоко в пирамидата. Единствената преграда по пътя ни беше огромна каменна порта, отключваща се с друг артефакт, наречен "Сълзата на Изида". Който за щастие се намираше в задния й джоб. Тъкмо я отворихме и... се събудихме обградени от нацисти. Няколко еднообразни модела за калабалък, един рус нацист и техния водач - кофти озвучена версия на Хитлер с обръснат мустак. Който на всичкото отгоре ме наричаше "Квотаман". Забелязах, дали от модерната напоследък политическа коректност, дали поради нещо друго, че на ръкавите си, вместо свастики носеха криви хиксове. Все тая. В този момент паникьосан фриц долетя от мрака на гробницата, а аз се възползвах от хаоса и се мушнах под падащата тежка каменна преграда. Остана ми само една възможност - смело напред. Древните египтяни бяха напълнили гробницата с всевъзможни пъзели и капани, които да защитят артефакта - уви, всичките до един фасулски за преодоляване, дори на най-висока трудност. И така стигнах до сърцето на Атлантис. Или както се оказа в последствие - това което е останало от него. Защото, както установи и Хейгън (този, Хитлер без мустака) някой е счупил артефакта за да предпази неговите сили от това да попаднат в лоши ръце. Къде бяха другите части - един Бог знае. А в последствие лека-полека и ние с Джен разбрахме.

След като се справихме с неочаквано краткото предизвикателство в пирамидата, на базата на разсъждения в кътсцена разбрахме, къде се намира другото парче от Сърцето. В наскоро открити храмове, дълбоко под ледовете на Арктика. Правите разлика, нали? Арктика е Северния полюс, докато Антарктида - южния. Не че има някакво значение де. Така или иначе всичко се свеждаше до обикаляне насам-натам из ледената пустош и периодично отстрелване на групички нацисти. И решаване на някой-друг пъзел в древните храмове. Ако това да стреляш по въртящи се ромбове може да се нарече пъзел, де.

И като заговорих за стрелба, не мога да не кажа и няколко думи за оръжията, които срещах по пътя си. Арсеналът поне беше разнообразен и включваше оръжия, които бяха надживели епохата си. Честна дума, даже мислех, че и с прашки ще ме нападнат още малко. Иначе в общи линии освен двата револвера с безкрайни муниции имах още и един Ремингтън, който в общи линии беше доста безполезен, така че веднага го смених с Томпсън. Нацистите от своя страна бяха въоръжени с MP-38 и MP-34, както и пистолети Luger. Второто оръжие, макар по-старо, има по-готин дизайн и по-висока скорострелност, но е с отвратителен мерник. Немците мъкнеха със себе си също така и стандартните карабини на Маузер Kar98, както и вехтото Selbstlader, което обаче се оказа доста ефективно оръжие. Срещнах също така и противотанкова пушка, както и лека картечница MG-34. Уви, тези оръжия бяха по-скоро тежка екзотика, която трябваше да се употреби само в момента на вземането им, без перспектива за тяхното презареждане. Истинско недоумение (което по-късно намери логичното си обяснение) предизвика у мен откриването на снайперска автоматична винтовка на Симонов - АВС 36. Не че това ми попречи да я използвам, но в първия момент се зачудих. Съмненията ми се усилиха, когато попаднах и на пистолети ТТ-33. Като споменах пистолети, искам да добавя, че пистолетите също можеха да се сменят, без да се губят револверите. Просто да извадя револверите, преди да съм изхабил другите пистолети. Не стига ТТ-то, което намерих, ами и на чекистката легенда Mauser C96 попаднах. На по-късен етап пък имах удоволствие да пострелям с руската легенда и първообраза на съвременния автомат - почти митичния Автомат на Фьодоров. Изобщо арсенала е максимално автентичен и разнообразен и имаше моменти в които се чудех аджеба с кое ми се стреля повече. Освен това имах под ръка още пръчки динамит и гранати, така че купона беше пълен. Нека не забравям и безспорно най-силното ми оръжие - моята красива асистентка Джен, която въпреки, че е малко неточна, е доста... издръжлива. Лично проверих това като я наврях в един капан, състоящ се от хоризонтален смазващо-пронизващ каменен блок с остриета по него. След като блока се сгромоляса върху нея и се отдръпна, аз с невярващи очи проследих как тя изтича пъргаво отвътре, а ангелския и глас закачливо проехтя "Do you still think that I'm a rookie, Quatermain?".

Няма да съм автентичен приключенец, разбира се, ако нямам компас и дневника на моя прославен прадядо, който да ми помага в по трудните моменти. Макар че, на по-висока трудност мастилените му драсканици, освен да ми загубят времето, друго не постигнаха. А на по-ниска направо ти казва как да решиш дадена загадка, което пък го прави тотално безполезен. Така или иначе, както вече казах, пъзелите срещу които ме изправи съдбата не бяха много трудни. Компасът обаче беше по-интересна история. В началото си мислех, че е развален, тъй като стрелката му не спираше да се върти. В един момент обаче се закова в една посока и колкото повече се движех в тази посока, толкова повече цветът на северния връх на стрелката променяше цвета си. В крайна сметка разбрах, че моят компас (наследство от прадядо ми) всъщност показва скрити наоколо съкровища, а стрелката му се оцветява в зависимост от вида на съкровището.

Самите съкровища са друг ключов елемент от моето приключение. Те биват три вида: Path of Life, Path of Warrior и Path of Light, чието натрупване ми позволява щом достигна до специални олтари, да подобря някое от моите основни умения. Те от своя страна са разделени в съответствие със съкровищата. Path of Life има два клона, (между които трябва да правите избор) съответно за health и stamina подобрения. Path of Warrior също е с два клона - при единия за reload speed и намаляване на разсейката, а при другия - за скорострелност и понижаване на отката. Последният тип - Path of Light - съдържа само един клон. Тук за щастие не ви се налага да правите избор, така че когато съберете достатъчно златце направо си го инвестирате в следващия ъпгрейд.

Моделите на противниците ми бяха доста еднообразни - всичките нацисти например бяха с едно и също лице, но с два-три вида униформи. И червеноармейците, и арабските наемници бяха в подобна ситуация. Само мумиите станаха малко по-разнообразни, но уви - чак към самия край на приключението ми. Единственото, което бих могъл да оприлича на проблем в битките е слабата финална баталия, която е твърде лесна, сравнена дори с нормалните патаклами. Запазването на моя прогрес става единствено посредством чекпойнт система, която е доста дразнеща, защото чекпойните понякога са сложени доста гадно. Битка-пъзел-битка и ако се провалиш на последната ще се наложи да преиграваш всичко от последното запазено място. Особено досадно е, ако пъзела е някакъв особено муден (имаше един такъв свързан с една платформа към края на играта). От друга страна пък разполагането на чекпойнтите по-на често или на нормална сейф система бих направили и без това лесното приключение още по-елементарно. Така че чекпойнт системата си има както добри, така и лоши страни.

Разбира се, понеже аз обичам предизвикателствата, реших да опитам специалния режим на оцеляване, като там вече намерих битката, за която копнеех. Капаните са добре разположени, а враговете са малко повечко, отколкото в кампанията. Дизайнът на самите арени ме принуждаваше постоянно да съобразявам мунициите с пространството и положението на враговете, за да постигна оптимален ефект. Винаги е удоволствие да премериш силите си с тези на авантюристи от цял свят.

Както може би вече се досетихте, приключенията ми бяха пресъздадени с помощта на Unreal Engine 3, на когото определено започват да му личат годинките, без значение от визуалните лифтинги, които хората от Epic му правят. И въпреки това, по време на моето пътешествие имах възможност да се насладя на доста впечатляващи гледки. Естествено видях и доста странности, като например подземие, в което от никъде не влиза светлина, а е светло като бял ден. Като изключа това, всички древни храмове и природни местности изглеждаха впечатляващо. Красивите визуални ефекти и отличния дизайн на архитектурата създават страхотна приключенска атмосфера, която всъщност е доста силно повлияна от филмите за Индиана Джоунс. Или по-точно хронологично, за да не объркваме уважаемия читател с времеви парадокси, атмосферата на моите приключения е най-правилно уловена от десетилетия излезлите по-късно поредица филми за археолога-приключенец. Дори монотонните и еднообразни битки не успяха да я развалят. А като за добра гарнитура всяка моя стъпка беше под съпровода на страхотна музика, която спомогна за изграждането на приятната атмосфера. Направо като филм, но от първо лице.

И докато вие се запознавате с моите приключения, ние с Джен си стоим на фона на огромната луна в нощното египетско небе, плахо надявайки се ако съдбата ни изправи пред други приключения, те да бъдат с една идея по-трудни и по-разнообразни. Но дори и в този си вид мога да кажа, че моите приключения, ако не друго, то поне са една глътка свеж въздух, в жанр доминиран от еднообразни, псевдовоенни шутъри.

-----------------------------------------------------------

В ролята на смелия авантюрист Квотман влезе Георги Кацаров, а.к.а. Serious Sam. Това е поредната статия, създадена от читател, която публикуваме като част от новата PC Mania 2.0. Ако досегашните са ви харесали, имаме още добри попадения!

Искаш да публикуваме и твоята статия? Възможно е! Всички подробности ще намериш тук. 

 
системни изисквания
OS:Windows XP SP 3, WindowПроцесор: Intel Core 2 Duo @ 2 GHz / AMD Athlon 64 X2, памет: 2 GB RAM, видео: NVIDIA GeForce 9600GT / ATI Radeon HD 3830, 256 MB VRAM, ОС: Windows XP SP 3, Windows Vista/7/8
напиши коментар
 

47 мнения
профил »
NoDiggity каза на 15.04.2014, 09:40 ?. :

Дедовия.... :D :D Найс Уан! Играта е доста скучна иначе, но става за убиване на времето :)

776 мнения
профил »
BaronZlovon каза на 15.04.2014, 11:38 ?. :

браво, сам!
first-person ревю! :)

251 мнения
профил »
Usuario каза на 15.04.2014, 14:06 ?. :
Редактиран на 15.04.2014, 14:11 ?.

Добра работа,Кацаров.Честно казано не очаквах да видя ревю на игра,която се появи преди повече от половин година.Това показва,че обръщате глава назад и не забравяте "по-старите" заглавия.Самата игричка е приятна.Не е нещо революционно и са заимствани елементи от различни хитове,но се вижда,че разработчиците са положили усилия.

133 мнения
профил »
Stealth каза на 15.04.2014, 20:12 ?. :

Това е фенско ревю, там не поставяме ограничения колко нова да е играта.

А и ние самите бихме направили ревю на стара игра, ако е суша - защо не.

1212 мнения
профил »
Nreth каза на 15.04.2014, 20:45 ?. :

Едно ревю на Outlast възможно ли е?

251 мнения
профил »
Usuario каза на 15.04.2014, 14:25 ?. :

Мисля,че има един пропуснат плюс-добрата графика на игричката.

949 мнения
профил »
Serious Sam каза на 15.04.2014, 15:02 ?. :
Редактиран на 15.04.2014, 18:28 ?.

Таблично представените плюсове и минуси са ги оформили от екипа. Иначе в статията съм споменал две-три думи за графиката. Надявам се наистина да добивате представа за играта - което е най-важното в една статия.

1297 мнения
профил »
hyper' каза на 15.04.2014, 14:37 ?. :
Редактиран на 15.04.2014, 16:07 ?.

Готино си се сетил малко за разчупването да го направиш от първо лице, добра работа.

1079 мнения
профил »
Deroni76 каза на 15.04.2014, 15:13 ?. :
Редактиран на 15.04.2014, 15:14 ?.

Много интересна е идеята за ревюта от първо лице. Браво, добре си се справил!

230 мнения
профил »
DarkAvenger89 каза на 15.04.2014, 16:01 ?. :

хахахахах, ебаси якото ревю. за пръв път чета нещо подобно и определено се е получило доооста яко. Well played Sam, well played.

251 мнения
профил »
Usuario каза на 15.04.2014, 20:30 ?. :

Не виждам нито един минус.Това е добър знак.Надявам се,че PCM2.0 ще донесе със себе си едни по-конструктивни коментари,а не дежурното спортно тролене.Гаранция,че момчетата (може би има и момичета ) от PCM вземат под внимание някои от нещата,които пишем и доказателства за това вече има.

289 мнения
профил »
Antov каза на 16.04.2014, 13:16 ?. :

Георги Кацаров брово за добре написаната статия. много ми хареса и приумките, които ползваш са доста успешни. Хресва ми леко хумористичният поглед. Определено ме накара да пробвам играта.

Успех и все така да продължаваш !

50 мнения
профил »
Addams family каза на 16.04.2014, 16:13 ?. :
Редактиран на 16.04.2014, 16:14 ?.

Да не се правим на добрия самарянин, а да си дойдем на въпроса.
Най-важното къде се получават 20 левчета.
Пцмания ги праща по пейпал или трябва да си играем на 19ти век и да ходим до пощата. :О

Да знам дали да почвам едно ревю да ви взема акъла.

133 мнения
профил »
Stealth каза на 16.04.2014, 19:53 ?. :

А по-добре недей.

377 мнения
профил »
venenum каза на 16.04.2014, 22:05 ?. :

Мен ако ме питате,най-кофтито на цялата игра са кътсцените.На места ми изглеждат прекалено аматьорски.Не знам,ама просто не са на новото на останалата част от играта,а тя е awesome!!!

949 мнения
профил »
Serious Sam каза на 16.04.2014, 22:50 ?. :

Верно са си малко дървени...

1331 мнения
профил »
sollider каза на 16.04.2014, 23:05 ?. :

Статията е издържана в доста интересен стил, определено е иновативно. Не знам за други подобни ревюта, но това се е получило страхотно. Колкото повече вземем участие, толкова по-разнообразни ще са статиите. Със сигурност това е правилният подход да направите PC Mania огледалото на геймкултурата в цяла България - да дадете на юзърите възможността сами да изградят сайта такъв, какъвто си го представят като най-преуспял.
П.С. Съвсем сериозно заявявам интереса си от това да видя мнението на Токсик по някоя игра, структурирано и издържано във вид на ревю, но и също така обективно, с всичките си плюсове и минуси, а не просто наплюто до безобразие поради "платформени" разногласия и прочие.

748 мнения
профил »
rosniak каза на 17.04.2014, 13:49 ?. :

Аз съм разочарован от ревюто!!! Сам, мислех те за "добър болшевик", а ти:
1. липсва червената партийна линия.
2. липсва идеята за труда.
3. липсва виждането за светло социалистическо ( ъхм.. комунистическо) бъдеще.
4. липсва възхвала на вожда.
5. (най-важно) липсва борбата срещу американският капитализъм, британският империализъм и германският фашизъм !!!
Слабо Сам, слабо.
................................................. ................ край на майтапа.
Сега съвсем сериозно- БРАВО, страхотно ревю. Давай в същият дух. И вида в който си го написал (първо лице) също много ми харесва. Страхотно ревю. Ако можем да даваме оценки на ревютата на читателите- 6/6 звездички за САМ!

949 мнения
профил »
Serious Sam каза на 17.04.2014, 16:09 ?. :

И критиката към италианския националсоциализъм липсва.
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ИГРАТА
Deadfall Adventures - PCM2.0

новини:
Steam News обяви безплатен уикенд за Deadfall Adventures. Нещо повече – това екшън-приключение на The Farm 51 ще се продава и с 50 процента отстъпка.
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Mortal Kombat Komplete Edition 207
Mass Effect 2 96
Prototype 86
Dead Space 3 80
Dark Souls II - видео ревю 72
Assassin's Creed IV: Black Flag 71
DmC Devil May Cry 66
Portal 2 65
Grand Theft Auto V 61
Dishonored 58