Dead Reefs

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 авг. 2007

Паралелните вселени съществуват, всичко е въпрос на гледна точка. Дали ще се вглъбите в книгите и предложенията на Стивън Хокинг (така и не успях да ги разбера) или ще се насладите на офисна обстановка, сякаш вдъхновена от творба на Кафка… значението е нулево.

Съседните светове просто съществуват. Някои елементи от живота са толкова невероятни. Приятното е, че изневиделица се случват и хубави неща, които могат да върнат почти всеки в измерението, което той или тя счита за нормално.

Последното подобно събитие, което ме запрати отчасти в реалността, бе една игра – Dead Reefs представител на почти напълно изчезналия жанр на куестовете.

Предпоследният мохикан

Историята на прясната геймка хвърля всеки дръзнал да я начене в мрачна викториано-готическа обстановка нейде из океанските простори. Според сценария някъде из морската шир се намира злокобен остров, който е бивше поселение на пирати. Пирати, чието редовно занимание било да примамват невинни кораби към няколко силно назъбени рифа. Начинанието им било доста успешно, докато в един съдбовен ден поредната жертва не се оказал кораб, превозващ неустановено количество монаси плюс ужасяващ и мистериозен артефакт. Последвала всеобща лудост, прекратяване на разбойническите набези и мистериозни осмъртявания на всеки девет години. Малко или много всичко си вървяло по мед и масло, докато най-накрая на цивилизованият свят не му писнало и властта изпратила нашия герой – Амадео Финвинеро, чиято цел (нашата задачка в играта) била разплитане на цялостната убийствена мистерия и в частност последната видимо безпричинна кончина на известен островен жител.

Помощни средства и материали

Като всеки себе уважаващ се куест, Dead Reefs разполага със следните основни елемента:

– Диалози: островът, където се развива действието, е пълен с всевъзможни човекоподобни. Макар че повечето отхвърлят идеята за смислен разговор, има няколко индивида, които дават ценна информация и по един или друг начин биват задължително въвлечени в размяна на членоразделна реч.

– Чантичка за всевъзможни предмети: почти навсякъде героят разполага с торба, която напук на всички геометрични и вселенски правила може да събере почти уникално количество предмети, без да промени външния си вид или да натежи поне малко. Приятен и полезен момент в геймката е възможността за комбиниране на някои от събраните артефакти.

– Добро зрение: яденето на боровинки и пиенето на специфични подобряващи очите витамини е задължително за всеки типичен куест герой. Детективът ни може да разглежда най-разнообразни одушевени и неодушевени обекти, при което прави съответните епохални изводи, които често имат значение за достигане на крайната цел.

– Малки загадки: на равни интервали из Dead Reefs са разхвърляни главоблъсканици, които почти задължително трябва да бъдат решени. Някои са свързани с подреждането на чисто визуални обекти, други поставят на изпитание музикалните ни способности и т.н.

Совите не са това, което са

На сайта на Dead Reefs можете да прочетете, че играта предлага нелинеен подход, определящ развитието и завършека на определени начинания. До определена степен това е така, но, както винаги, зад прекрасната захаросана опаковка се крие нещо, което не предизвиква толкова радост и възторг. Докато някои от частите наистина дават воля на свободната мисъл, други продължават да бъдат силно ограничаващи.
Прекрасен пример е комбинирането на отделните артефакти или изследването на определени области. Колкото и добри идеи да ви се родят в главата, част от събраните вехтории могат да се комбинират само и единствено с други строго определени от създателите такива. Едновременно с това, докато на даден детайл не му е дошло времето в развитието на действието, единственото, което ще можете да извлечете от неговото изследване, е къса реплика тип „не се занимавай с глупости”.

Техника

Контролът на играта е хубав, но в първите секунди джиткане може да внесе хаос в някоя изтерзана душа. Причината се крие в това, че никъде из Dead Reefs любимата ни периферия – мишката – не влиза в употреба. Всеки детайл от менютата до инвентара на героя се управляват с добрата стара клавиатура. На пръв поглед това изглежда леко ограничаващо, но на втори положението порозовява значително. След около двадесетина минути почти всеки би свикнал с размотаването по екрана, употребата на различни предмети и действия.

Като сборище от пиксели и ноти първоначалното впечатление от Dead Reefs е точно обратното. 3D графиката и звука, с които се изпълват монитора и колоните, не са сред черешите по върха на сладоледа, но предлагат приятна атмосфера с достатъчно количество детайли. За съжаление след кратки занимавки почти всеки би установил следните няколко озадачаващи чудеса.

– Елемент 1: Докато графиката на играта и прилежащото й озвучаване вършат перфектна работа от техническа гледна точка, някои от действията са си чиста проба посредственост. Пример първи: при първата среща на наша милост с един иначе прилично грациозен призрак реакцията, която следва, прилича на отегчена прозявка – няма насечена музика, уплаха или поне едно изнежено проклятие. Пример втори: Рандеву с вещица в гробище… събитие, което при нормални обстоятелства отново би било украсено с мрачни ефекти и писукащ звук, в случая е представено като квартална седянка с любимата ви баба от входа.

– Елемент 2: Друг неприятен момент във външността на играта е честата смяна на сцените, из които се размотава героят. Отделните „декори” на действието са малки по отношение на пространството, играчът често преминава от едно място на друго, което автоматично води до зареждане на нова околна среда. Преходът е бърз, но въпреки всичко дразнещ.

Финални сцени

Dead Reefs е класически куест, предлагащ с прилична графика и звук, историята му е интересна, а главоблъсканиците – прилично сложни и забавни. Въпреки това играта е продукт, който би привлякъл единствено тумба стари фенове. В цялостния пакет липса нотка на неповторимост и вманиачване. Ако си падате по подобни чудеса – моля, открийте я и едва ли бихте съжалили. В противен случай просто изтеглете някоя пуцаница и се насладете на поне двадесет минути безпричинна стрелба.

Автор: Стефан Хаджиев