by PC Mania
Случвало ли ви се е да гледате един и същи филм повече от веднъж и пак да ви хареса?
Някога много отдавна, в далечните времена преди Мерлин, преди Гандалф или Хари Потър, преди всичките ни познати магьосници да се класират в дебелите исторически книги, имаше един университет. Той беше много подобен на Хогуъртс и там дванадесет школи по магьоснически изкуства обучаваха своите последователи от самата зора на магията. Точно там щеше да се роди едно от първите имена, което щеше да дамгоса магьосническата история със своето неизличимо присъствие – вашето. Дали тези, които щяха да си ръфат магьосническите шапки от яд заради вашия успех, щяха да са добри или зли, разбира се, зависеше изцяло от вас (за по-дипломатичните герои тип “фурнаджийска лопата” съществува и неутрална страна).
Едно обаче беше ясно – Модо – местният злодей, бе решил да се бъзика с вселенския замисъл за вечна хармония, искаше да заличи всички раси, да накара света да коленичи пред него и да целува миризливите му сандали. Вие, разбира се, не можехте да останете безучастни пред такава оферта.
Преди обаче да ви върна към изкусителната гледка с мазолестите крака на Модо, която, сигурна съм, сте визуализирали в съзнанието си съвсем натуралистично, е време да уточним още нещо:
Кой ще сте вие?
Можете да избирате измежду четири варианта. Най-добре изглеждащата и моя лична фаворитка е циганката. Тя е нещо като събирателен образ, който съдържа уменията на другите и не залита в крайности. На второ място бих поставила момчето – зубър, чийто ум е по-остър от вражеските оръжия и може да научи всички заклинания със завидна лекота. Уви, обаче природата компенсира интелекта му с липсата на физическа сила. Можете да изберете и монаха, който с две ръце гласува за грубата физическа сила и който най-много се пали по масовите кланета. Последна в списъка ни, но определено първа по неочакваност, е следващата ни героиня – жената на пекаря.
Даммм. Това е една тантуреста дама, която обича да посича опонентите с брадва и общо взето се вписва в стереотипа за джудже, но обича да носи бяла престилка и всеки миг очаквате да ви поднесе тава топли меденки, които е приготвила някъде в паузите, докато не си бръсне мустаците.
След като сте си избрали герой, обикновено от вас се очаква да го развиете в дадена насока. Тук е една от приятните изненади в тази игра. Независимо кого предпочетете, можете да го развивате в каквато насока си решите. Така се получават много и интересни комбинации. Можете например да специализирате Водни стихии и или пък Огън, където да запращате огнени кълбета по опонентите си. Последното си е просто наслада и по време на битка се чувствате като на отдих сред природата.
Сраженията
са доста съществена част от играта. Вдъхновени от Diablo, авторите на играта ще ви хвърлят в mouse-click мелета, където неизчерпаеми вражески орди бълват помия отгоре ви, а вие откъсвате отделни единици, примамвате ги да се отдалечат и им пукате кратунката, когато сте на достатъчно безопасно разстояние от аверите им. Най-популярният метод за сеене на разруха е магията. Като интересното тук е, че можете да комбинирате отделните заклинания, които сте заучили и това ги прави много разнообразни и по-ефективни.
Опонентите ви са много разнообразни и интересни на вид, но много хора се оплакват, че не са достатъчно умни. Както и да е, аз не мога да ги очерня така, защото някои образи ми станаха крайно симпатични и просто съм пристрастна. Да вземем например гигантските термити, които след първия ви удар падат по гръб, а после някак сънено и неразбиращо търкат очета и се протягат…. И бу-у-ум! Изневиделица им пращате довършващия удар. 🙂 Симпатични ми станаха и гоблините, които разкриват позицията си от километри, защото кашлят издайнически, като че имат стари белодробни проблеми…
Милисекундите, в които не се биете
Съществува една основна сюжетна линия, която следвате, но както обикновено, освен главните задачи, в играта имате и по-маловажни такива. Можете например да гоните престъпници, да помагате на хората или пък да им пакостите. Има много задачи, които се възнаграждават със злато. Разбира се, има и луд item-hunt за желаещите и състезания – например задачи, изискващи бързина (с countdown). Има и моменти, в които можете просто да побъбрите със селяните (уви, по-голямата част просто повтарят едно и също и са яко безлични) или да се пазарите с търговците. Не е изненада, че можете и да ъпгрейдвате екипировката си, да използвате руни или различни материали, с които да обковавате предметите и да засилвате мощта им.
Можете да посветите времето си и на изследователска цел. Интересно е дори просто да се шляете и да разглеждате, докато почти неволно избивате опоненти. Ще преминете през пустини, джунгли, подводни, зимни пейзажи и дори през адските дълбини. А атмосферата ще ви очарова, променяйки се и редувайки нощ и ден (е отново не мога да кажа, че е оригинално, но все още се котира).
Last Chapter
Казват, че Четвъртата световна война ще се води с копия и камъни, защото цивилизацията ще си е видяла сама сметката дотогава. Чудя се обаче дали достатъчно хора са се замисляли, че третата май се води в момента – с мишки, много хъс и здрава интернет връзка. Реално погледнато DOM е само една от битките в тази война и много хора предпочитат да дадат своя принос, подкрепяйки други заглавия.
По принцип играта е по-често оплювана, отколкото харесвана, което се дължи най-вече на липсата на оригиналност. И все пак, дори нагазвайки солидно във всички фентъзи клишета, за мен тя някакси успява да удържи фронта и ми стана интересна и симпатична. Много играчи се оплакват и че често са се чудели какво следва да направят и били объркани. Според мен обаче дневникът, в който записвате hint-ове, беше достатъчно ефикасен. Много хора не харесват и това, че има известна доза монотонност в геймплея… Изобщо доста хора не харесват доста неща.
Аз обаче мисля да наклоня везната към нещата, които на мен ми харесаха.:-) Играта предлага разнообразни магии и комбинации, приятна макар и неоригинална история и епична атмосфера… Препоръчвам ви да опитате.
Автор: Лили Стоилова