Darwinia

Черно море и пазарът на PC-игрите имат обща особеност. Ако се потопите под повърхността и тръгнете към неизвестното, можете да откриете няколко много интересни неща. В нашата част от Световния океан това би била наситена със сероводород подводна пустош, а във водите на гейминдустрията – няколко много малки независими фирми, които успяват да изкарат единични, но понякога адски качествени и леко алтернативни игри.

В настоящия пример компанията, за която става въпрос, е английската Introversion, автори на ъндърграунд хакер хита Uplink и на новата геймка, която те издават: Darwinia.

Въпросното прясно чудо е силно алтернативно произведение, комбиниращо много хубава графика, звук и леко откачен геймплей. Като история и визия игрицата се доближава най-вече до Tron 2.0. Наша милост попада във вътрешността на една изцяло компютърна вселена, където трябва да се пребори с развилнели се лоши киберзлодеи. Но докото Tron 2.0 е яка 3D пуцаница, то Darwinia е нещо като хибрид между стратегия в реално време и

аркада с елементи на разсъждение
 
От една страна, в борбата с неприятеля играчът разполага с отделни странни единици и групички от солдати, които се контролират по класически модел, а от друга, самото директно джиткане е изпълнено с толкова много стрелба и мятане на гранати и е до толкова опростено, че напомня повече на някоя игра, която можете да изкопаете от нокията на баба си. Допълнително самото действие на геймката се развива из отделни симпатични карти в стил приложен кубизъм. Във всяка от тях присъстват и по няколко характерни постройки и определено количество от основните обитатели на света – дарвинианите. Въпросните аборигени са приятелски настроени примитивен интелигентен вид, който съществува единствено под формата на нулички и единички и са били основната причина за създаването на мястото, в което играчът се развихря.

Особености

За разлика от повечето хитови стратегии броят на отделните единици, които могат да се командват в Darwinia, е много малък. Разнообразието във видовете на подвластните чудеса също не е голямо – основните елементи са само два. Първият е комплект от войници, с които се върши почти цялото пуцане и анихилиране на вируси и гадини, а вторият е една П-образна джаджа, която ремонтира заразени постройки и събира душите на падналите в боевете (които при желание могат да бъдат трансформирани в дарвиниани).

Хубавото в тази част на играта е, че контролът над отделните единици е изключително прост. Всичко се командва с мишката и един-два клавиша. Камерата, която следи картината, е също бая подвижна и юзър-френдли. Тя може да мести и зуумва погледа практически без никакви ограничения, но без да обърква играча. Тук бих споменал и „най-алтернативния” момент в джиткането – производството на единиците и превключването на вторичните оръжия на солдатите. За да се извърши някоя от тези дейности, наша милост влиза в основното меню, където със съответно движение на мишката изрисува определена геометрична фигурка.
Единственото неприятно нещо в случая (а и в цялата игра) е, че привикването към някои от по-неортодоксалните моменти на управлението може да отнеме известно време.

Друг леко отрицателен момент е, че хелпът, появяващ се по време на развитието, е леко повърхностен и зациклящ. Като резултат, ако някой иска да се впусне бързо в дълбокото, е добре да се добере до ръководството. Въпросното книжле се намира в кутията на играта, както и на сайта на авторите. Голямо е едва десетина страници, но в разпечатан вид може да бъде наистина полезно.

Атмосферни елементи

Картинките основно създават усещането в Darwinia. В играта няма да откриете точно моделирани тревички, пухкави облачета и рекички. Предложената околност е леко странен триизмерен свят, съизмерим донякъде с Tron 2.0 и игрите по старите големи 5.25-инчови дискети. Елементите са с явно ретро изпълнение, но притежават много съвременни донапипвания по ръбовете си. Всичко, което се вижда, е изчистено и адски приятно. Цветовете създават умерена шарения, но едновременно с това има и леко убити места, които балансират добре атмосферата. Ефектите са прости, но с онзи вид гениална простота, която е достойна за споменаване в някой тибетски дневник.

С две думи: в повечето си моменти графиката на Darwinia е тотално различна от повечето „конкуренти”, на които можете да попаднете в радиус от няколко години. Още по-прекрасното в случая е, че Introversion са действали с подобно настървение и спрямо втория важен момент, размекващ възприятията – звука.

В голяма част от игрите аудиото прилича на нещо донабутано с нежелание в последния момент. Е, по белия свят съществуват и геймки с много прилично озвучаване и добри саундтракове (пример – Need for Speed), но произведенията от рода на настоящото са изключително малко. Номерът е в това, че озвучаването на действието и леките музикални мотиви, които се промъкват в отделни моменти, са просто прекрасни. Подобно на графиката, всичко изглежда елементарно, но за сметка на това е така добре подбрано и една идея по-различно, че може да ви накара да притръпнете от щастие. 

Изберете различното

Darwinia е превъзходна най-вече като усещане и донякъде прилича на онези малки квадратни блокчета тъмен шоколад с ментов пълнеж. Или ще ви хареса от първия път, или ще бъде подмината с пълно неразбирне. Въпреки това бих препоръчал геймката на всеки. Ако всичките клонинги и клонингчета, заливащи пазара, са ви втръснали – тази игра би могла да ви достави няколко много приятни и свежи момента на разпускане.

P.S. – Едно от най-приятните и учудващи неща на Darwinia са размерите й. С всичките си чудеса играта заема едва 120 мегабайта в инсталационния си диск. Не че този елемент би имал особено значение за преливащите от гигабайтове хардове на настоящето, но в края на краищата важна е идеята. Introversion са успели да натъпчат цялото си уникално творение в обем, който е съизмерим с хитове от преди 7-8 години…

Автор: Сергей Ганчев