Darksiders 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 авг. 2012

„Всички живи знаят моето име. Всички, които ми се противопоставят, ще опознаят Смъртта”. Това спокойно могат да бъдат ваши думи. Особено ако си пуснете Darksiders 2 – едно апокалиптично екшън-приключение с ролеви елементи, в което

ще се превъплътите в най-страховития от четиримата конници

на Апокалипсиса. Смърт.

Спомняте ли си първия Darksiders? Ама че игра. Тя ни вкара директно в средата на вечния конфликт между Ада и Рая, в който Апокалипсисът настъпва преждевременно, а вината пада изцяло върху Война, братът на Смърт.

Сега втората част не ни пренася нито преди, нито след събитията в оригинала, а напротив – върви успоредно с него. Когато Смърт научава, че Война е набеден, той решава да направи всичко по силите си, за да очисти името му. А може би дори и да върне към живот отдавна изтребеното човечество. Кой знае? След десетки часове геймплей, сигурно ще научите този отговор. Да, играта е огромна, почти толкова, колкото и оригинала, ако не и повече. А какво предлага?

На първо място – страхотен арт стил. Независимо дали става дума за гигантската брадва на Смърт с дръжка, изваяна от костите на демони, за твърде големите NPC-та, които ще срещате по пътя си (включително Създателите на света) или за обширните или подземни територии, изрисувани с толкова много желание. Всичко изглежда наистина впечатляващо.

Същевременно, Vigil са направили множество дребни промени по геймплея, вдъхновен като цяло от заглавия като Zelda, Tomb Raider, Diablo, Devil May Cry и какво ли още не. Сега всяка една от съставките работи в синхрон дори още по-добре. Всичко е едно кохерентно цяло, което тиктака като перфектен часовник. От самото начало почти до края.

Битките са епични във визуално отношение,

с всевъзможни комбинации от удари и способности. Сега, за да е още по-интересно, на разположение имаме две отделни дървета с умения ала Diablo II, в които може да инвестираме спечелената с всяко качено ниво точка. Harbinger ще направи Смърт в пъти по-ефективен воин, снабдявайки го с умения като Teleport Slash, благодарение на което той се втурва напред, прекосява разстоянието за секунда и нанася силен удар с оръжието си. Другото дърво – Necromancer, пък говори само за себе си. С него Смърт ще може да призовава същества, които да се бият за него и които, например, могат да избухват, когато някой ги убие. Той има възможност да привиква дори и гарвани, които, когато кълват жертвите си, ще възстановяват енергията му след изучаването на съответното умение.

Ако тези ролеви елементи не са ви достатъчни, какво ще кажете за тонове плячка – брони, оръжия и талисмани, които извират от противниците и сандъците, както и нормален инвентар, в който да ги съхранявате? Война беше безспорно як герой, но сега всеки един от нас има възможност да персонализира Смърт така, както пожелае – със специфична екипировка и набор от умения. Подобно на Diablo и други игри от жанра, предметите имат различни цветове, характеризиращи тяхната рядкост – зелени, сини, лилави, бежови… Наистина, разнообразието в това отношение е повече от доволно.

Нещо повече – от време на време ще попадате на

т.нар. обладани оръжия

На пръв поглед те не са нищо особено. Най-обикновен бял предмет. Ако започнете обаче да го храните с останалата си екипировка, той ще започне да качва нива, да подобрява своите статистики и да научава по един нов бонус, избран от вас. Е, това не може да става до безкрай. Имате възможност да качите до пет нива. В това решение обаче има и логика – все пак Vigil не биха искали да вземете едно оръжие още в самото начало и да си останете с него до самия край на играта, нали?

Разбира се, не всичко се свежда до безспирното водене на битки. Изследването на света е неразделна част от поредицата. Подземията, които ще кръстосвате, тичайки по стените и решавайки всевъзможни пъзели сами или с помощта на каменни големи, предоставят глътка свеж въздух в цялостния геймплей. Разбира се, в края ви очаква бос. Няма как. Убиете ли го обаче, наградите са сигурни.

Наличието на бързо пътуване

пък е една доста добре дошла опция. По всяко време, дори и да сте в подземие, може да отскочите до най-близкия град/хъб, да продадете натрупаната екипировка и да си купите предмети, които да ви улеснят странстването. Меко казано удобно.

Липсата на бутон за спринтиране, докато сте пеша обаче, е нещо, което наистина ме изумява. Особено на фона на огромните подземия и постоянното щъкане напред-назад, което се изисква от вас. За щастие в отворените пространства Смърт разполага с кон на име Отчаяние, който до известна степен улеснява пътешествията ви. Дори може да го използвате за бой като се втурнете в групата противници и започнете да размахвате оръжието си като истински конник на Апокалипсиса.

Смърт ще научава и различни специални умения

с течение на времето. Още в самото начало той ще получи достъп до пистолет, който ще използва както за отстраняване на някои летящи противници, така и за разрешаването на пъзели и дори битки с по-гигантските босове.

Може би най-полезното от тях е Хватката на смъртта (нещо като персонална кука), която ще му позволява да достига иначе недостъпни из света места.

С плюсовете обаче стигаме дотук

Макар и цялостното изживяване, което Darksiders 2 предлага, да е страхотно, PC версията е изключително калпава. От една страна – във видео менюто липсват всякакви възможности за видео настройки. Освен разделителната способност и V-sync, де. Но къде са ми текстурите, anti-aliasing и др. подобни? Няма. На онези от вас, на които им се занимава, могат да ги търсят из мистериозния config файл. Ако въобще има такъв.

Камерата пък се центрира автоматично, докато се движите. Искате да погледнете нагоре? Секунда по-късно ще бъдете върнати в стандартната гледна точка.

Не по-малко дразнещ е и факта, че по някаква причина понякога Reaper формата на Смърт не може да бъде активирана с бутона по подразбиране (V). Поне от кръговото меню се пуска без проблем.

Как седят нещата със записа на игра? Още по-зле. Darksiders 2 ви позволява да се запазвате само в един-единствен слот едновременно. Да, може да стартирате нова игра и да се запишете в друг слот, но текущият ви прогрес се пази само в един. Нито повече, нито по-малко. За сравнение – в Darksiders можеше да се записваме на различни слотове в рамките на една и съща игра.

Ако оставим това настрана

и преглътнем факта, че Darksiders 2 просто няма да изстиска хардуерните възможности на нашите компютри, оставаме с едно наистина качествено екшън-приключение с ролеви елементи. Визуалният стил до известна степен компенсира графичните недостатъци. А като прибавим към това и страхотния санудтрак, дело на Джеспър Кид , както и отличното озвучаване, получаваме едно страхотно заглавие, на което не му достигат няколко хвърлея, за да се превърне в истински хит.

Автор: Владимир Тодоров