Darkened Skye

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 15 мар. 2002

Представяли ли сте си, че може да има игра с хумористичен сюжет, която успешно съчетава в себе си мотиви от “Tomb Raider”, фентъзи-елементи и натрапчиви реклами на бонбоните “Skittles”? За да не се чудите какво точно е това хибридно “нещо” и има ли то почва у нас, веднага ще ви дам отговор – това е “Darkened Skye”.

Въвеждащата анимация на играта е направо зашеметяваща. Или поне така ми се стори първия път, когато си я пуснах. От нея разбирате, че ще се въплътите в образа на една млада овчарка с огнени коси, която се казва

Skye от Lynlora

Но питам се аз: къде са нейните блеещи питомци? Малко смело е да се нарече “овца”, това, което пасе около нея. И все пак да не се отклоняваме от темата…

Останала сираче от малка, червенокосата ни героиня е измъчвана от бледи спомени за майка си (и по-скоро за нейното отсъствие) и от хилядите въпроси около истинския и произход и предназначението на света, който обитава (а както се оказва по-късно – и на още четири). Най-общо казано тя е млада, силна и вечно несъгласна с нещо. Освен че се вписва в типичния образ на жената-герой от екшън-игрите, Skye има и индивидуални черти, които изграждат нейния образ. Тя е саркастична, често остроумничеща бунтарка, която при всеки сгоден случай проявява типичния си тийнейджърски инат. Всъщност забравих да спомена – тя е тийнеджърка или поне така твърди. На мен пък ми изглежда на по-малко от 20. Но кой ме пита – и 16-годишната Лара от TR:LR и TR5, има доста по-зрял вид, но това май не е чак толкова важно… 🙂

И така: това крехко (само на пръв поглед) създание, устатият гаргойл Draak, възрастната и премъдра Gannish и енигматичният, но, цитирам “господи, колко е красив”-ият Dorian (с който очевидно се заформя хепиедн), ще трябва да спасят света. Ами да, колко му е…
Но я да видим

от какво всъщност ще го спасяват

В гореспоменатото интро огненокосото ни момиче намира един оранжев бонбон от търговсата марка, за която вече ви казах, че се рекламира под път и над път из цялата игра. Това незабавно алармира Lord Necroth (главния злодей), който на часа пуска изчадията си по петите на Skye. Бягайки от неговите слуги, ще трябва да преминавате през разнообразни нива. Самата аз още не съм превъртяла играта, която между другото обещава да е доста дълга, но вече се убедих в разнообразието, което тя предлага – селца, каменисти местности, блата, морета, кули, подземия…

Но за историята ми беше думата. Бягайки от злонамерените си преследвачи, постепенно откривате и същината на историята. Тя не е особено дълбокомислена, но пък е различна от това, което сме свикнали да виждаме. Оказва се, че бонбоните “Skittles” имат свръхестествен произход. Те се изръсват от магическата дъга. Преди са радвали мало и голямо, но вече са притежание само на жадния за власт лорд.
И след всички тези приказки за магическите бонбони май е време да разберем каква е

магията

им. Те всъщност са ключа към правенето на заклинанията. За всяка магия са ви нужни по два бонбона, чиито цвят е предварително определен. Това автоматично ги прави жизненоважни за прогреса в приключението. Оригинално бих казала. А и самите заклинания са разнообразни.

Любимата ми магия е първата. Тя ви помага да видите всяко нещо, което е скрито за невъоръженото око. С нейна помощ четете някои съобщения, откривате скрити подсказки, портали и проходи… Има и заклинания за нанасяне на щети, и за “обезопасяване” на противника (разбирайте забавяне, отнемане на магическите сили и т.н.). Можете да подходите и по-стандартно – да насините лошковците със своята гега, която, между другото, също е добила магически свойства.

Искам да обърна вниманието ви и на друго нещо, което много ми допадна. Когато въпросната бойна тояга е на гърба ви, тичате по-бързо, правите по-големи скокове и т.н. Но дори и тогава Skye не притежава някакви завидни акробатически умения. Уви. Дори не можете да се хващате за ръба на някоя скала или да плувате. Това е малко странно като се има предвид, че играта е ориентирана в стил action/adventure. Тъпичко е например да дръпнете четири ръчки, за да отворите една врата докрай при положение, че всеки нормален човек ще се наведе пет сантиметра, за да се промъкне. И въобще твърде често ви спират някакви елементарни препятствия, тъй като авторите не са се погрижили добавят нужните за целта движения. Но харесва ни или не – положението е такова.
Единственото позитивно нещо в така създалата се ситуация е, че по този начин играта добива някакъв малко по-различен облик. Това ви кара да търсите по-нестандартни решения от стандартното навеждане, за да минете през гореспоменатата врата, например. Има и други тънкости, чието усвояване е доста приятно, тъй като са поднесени по лесен за свикване начин – например тактиките за саморазправа с различните видове опоненти.

Вече ви казах доста неща за играта, но още не съм ви светнала по въпроса с

визията и звука

(като изключим, че споменах колко впечатляващо е началното филмче). Графиката в самата игра също е добра. И все пак искам да ви предупредя, че не бива да очаквате красотата на интрото. Въпреки че е общо взето детайлна, графиката не е това, към което предразполага въвеждащата анимация.

Звукът от своя страна е много приятна изненада след лекото разочарование, което може да усетите, ако след интрото сте си помислили, че държите Господ за брадата и сте решили, че цялата графика ще гали окото по същия начин. Музиката е много свежа и приятна. Мелодийките са различни на всяко от  нива и ако не играете твърде продължително, едва ли ще ви писнат. Подбрани са така, че да пасват на дадената атмосфера и са разнообразни.

И ето, че отново идва време да приключвам… 🙁 sniff, sniff… Но преди това няма да ви се размине и финалната ми оценка (лицето ми се разтегля в самодоволна усмивка :-)). Играта е приятна, но не бива да очаквате твърде много. Малко хумор, доволно добра графика и звук, ведра история, токсична доза “Skittles”… Какво друго му трябва на човек…? Може би само “едно Ферари с цвят червен… :-))

Автор: Лили Стоилова